2.48. Какво се случва на Втория ватикански събор?

Малко след избора му за папа през 1958 г. 77-годишният Йоан XXIII обявява свикването на Втория ватикански събор. В словото си при неговото откриване през 1962 г. папата призовава за aggiornamento, италиански израз за „осъвременяване”.

Папата се стреми да актуализира начините, чрез които Църквата проповядва Евангелието в модерната епоха. На събора като наблюдатели са поканени да присъстват представители на други църкви и църковни общности.

# 2500 епископи

Съборът се провежда на четири сесии между 1962 г. и 1965 г. Заседанията се провеждат в базиликата „Свети Пегьр”, където повече от 2500 епископи обсъждат положението на Църквата в съвременната епоха. Разговорът се води на латински. Между сесиите заседават комисии, които изработват предложенията, подлагани на дискусия по време на следващата сесия. Между участниците на събора са и бъдещите папи Йоан Павел II и Бенедикт XVI.

# Подготовка и последици

Пътят към събора е подготвен от нови развития в църковния живот през двайсети век, които в началото са били насърчавани от Църквата. Френската nouvelle theologie (нова теология) акцентира върху завръщане към учението на Отците на Църквата от първите векове на християнството. Литургичното движение се представлява от учени, които искат да реформират определени аспекти от Литургията и по-конкретно Евхаристията, която съборът обявява за „извор и връх” на целия християнския живот.

Основната цел на събора е да възвести непроменимото послание на Исус в съвременния свят. Неговите четири основни документи (конституции) са посветени на Литургията (Sacrosanctum Consilium), Църквата (Lumen Gentium), Божествено откровение (Dei Verbum) и на Църквата в съвременния свят (Gaudium et Spes). Съборът също така подготвя Декрет за икуменизма, който насърчава диалога между католиците и други християни.

# Различна Литургия?

След събора през 1969 г. папа Павел VI одобрява новия Римски мисал (служебик) за латинския обред. Той заменя Служебника, одобрен след Тридентския събор (виж Туит 2.41) през 1570 г. и ревизиран за последен път през 1962 г. В търсене на „благородна простота” Литургията е значително опростена. Докато преди Литургията винаги е била отслужвана на латински, сега се дава право да бъдат използвани местните езици, а свещениците могат да отслужват Литургията обърнати с лице към народа (виж Туит 3.23). През 2007 г. папа Бенедикт XVI издаде писмо, в което се казва, че могат да бъдат ползвани както старият, така и новият служебник. Това, което никога не се променя, е същината на Литургията (виж „Много имена”, стр. 306), присъствието на Исус в Светата Евхаристия (виж Туит 3.48).

Вторият ватикански събор търси диалог с обществото и привлича вниманието към вярата в Исус, от която нашето общество силно се нуждае.

Последици от събора

Реформите на събора носят значими последици за Църквата по целия свят. В някои места обновлението отива толкова далеч, че се превръща в иновация, а Благата вест за спасението в Христос остава на заден план (виж Туит 2.49). Пример за това е теологията на освобождението, добила по­пулярност в Латинска Америка в отговор на бедността и крайното социално неравенство. Борбата с несправедливостта е необходима, но някои представители на теологията на освобождението достигат до марксизъм и обещават спасение чрез насилствена революция. Конгрегацията за доктрината на вярата осъжда това тълкуване на Евангелието.

Друга версия на светския подход към спасението е „културата на потреблението”, в която човек вижда щастието си като функция единствено на материалните неща. Това води до краен индивидуализъм, при който вярата в Бога, семейството и грижата за най-слабите членове на обществото придобиват все по-малка ценност. Този тип култура стимулира насилието и безсърдечното отношение към човешкия живот. В отговор Църквата продължава да проповядва достойнството на човешката личност, сътворена по образа на Бог (виж Туит 4.26) и призвана за вечно приятелство с Него чрез Христос и Неговата Църква.