туит 2.47

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.47. Защо Църквата не се противопостави на нацистите?

Папа Пий XI осъжда италианския фашизъм през 1931 г. в своята енциклика Non Abbiamo Bisogno. През 1937 г. той се изказва и срещу германския националсоциализъм и неговата расова идеология в енциклика Mil Brennender Sorge. Това е и първото толкова остро официално изявление, тъй като до този момент никое друго правителство не е осъдило нацизма толкова категорично. През същата година папата осъжда и марксизма, и комунизма в енцикликата Divini Redemptoris.

# Война и нападения

През 1939 г. за папа е избран Пий XII. Седмица преди избухването на Втората световна война той отправя последен отчаян призив за мир. „Справедливостта си проправя път със силата на здравия разум, а не със силата на оръжията” (24 август 1939 г.). Първата му енциклика, Summi Pontificatus, осъжда нападението на Полша от нацистите през 1939 г. Папата посочва опасностите от расизма, антисемитизма (омразата към евреите) и тоталитаризма; описва ужасите на въоръжените конфликт и призовава всички християни да се притекат на помощ на жертвите на войната. Светият престол (виж Туит 2.3) остава неутрален във войната. Но въпреки това в своята реч на Рождество през 1942 г. папата говори за дълбоката си загриженост „за много невинни хора, убивани или експлоатирани, понякога само заради тяхната националност или произход” (24 декември 1942 г.). По-късно той също осъжда ужасите на войната.

# Дипломация

Зад кулисите дипломатическата мрежа на Светия престол работи съвместно със Съюзниците. Архивите показват, че много хора, които са били преследвани от нацистите, включително много евреи, са били подкрепени от Църквата. Основателно нацистите смятат папата за свой враг. Ватиканската информационна служба за затворниците и бежанците предоставя сведения за съдбата на милиони изчезнали хора. Хиляди евреи и други жертви на нацистките или фашистките преследвания намират убежище в религиозни институции в Рим и на други места. Загрижеността за сигурността на тези хора е една от причините папата да предпочете да протестира срещу нацистите по дипломатически път, а да не търси пряка конфронтация.

# Критики и похвали

След войната дейността на Пий XII е оценена високо. Държавата Израел му дава най-високо отличие. Забележително е, че острите критики срещу Църквата започват да се появяват едва през 60-те години. Пий XII е обвинен в липса на чувствителност към страданията на евреите и дори, че бил съучастник в Холокоста заради предполагаемото му мълчание по въпроса. Тези обвинения са разпространявани и публикувани от съветската пропаганда по време и след края на войната. Но многобройните жестове на благодарност към Църквата по време и след войната пресъздават различна картина. Така например през 1940 г. Алберт Айнщайн, роден от еврейски родители, казва пред списание „Тайм”: „Единствено Църквата застана на пътя на Хитлеровата кампания за потискане на истината” (23 декември, с. 38). Много други известни евреи също отличават дейността на папата по време на войната. Световният еврейски конгрес изказа към папата „най-топли благодарности за усилията на Католическата църква в полза на евреите от Европа по време на войната (L’Osservatore Romano, 23 септември 1945 г., стр. 1).

Пий XII полага много повече усилия да помогне на евреите, отколкото се твърди. През първите години след войната усилията му са оценени високо.

 

Не трябваше ли Църквата да постъпи по различен начин?

От днешна гледна точка е трудно да се оцени дали друга политика не би била по-успешна. В Холандия епископи (насърчавани от папата) открито призовават за съпротива срещу нацистите, което става причина за жестоко противодействие от страна на германците и за смъртта на много хора, включително на блажения Тит Брандсма (виж Туит 3.50), както и на евреи, приели католицизма, като Едит Щайн (Св. Тереза Бенедикта от Кръста). Ако папата беше говорил по-активно, това със сигурност щеше да доведе до още по-тежки репресии и нападения над религиозните сгради в цяла Европа, с катастрофални последици за скритите в тях хора. Съединените щати и Англия оказват натиск над папата да не осъжда нацизма. Робърт Кемпнер, немски юрист от еврейски произход и служител в Нюрнбергския трибунал, пише през 1964 г.: „Всяка активна пропагандна позиция, която Църквата би заела срещу правителството на Хитлер, щеше да бъде не само самоубийствен ход, но и щеше да доведе до екзекуцията на дори още по-голям брой евреи и свещеници.“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.