2.47. Защо Църквата не се противопостави на нацистите?

Папа Пий XI осъжда италианския фашизъм през 1931 г. в своята енциклика Non Abbiamo Bisogno. През 1937 г. той се изказва и срещу германския националсоциализъм и неговата расова идеология в енциклика Mil Brennender Sorge. Това е и първото толкова остро официално изявление, тъй като до този момент никое друго правителство не е осъдило нацизма толкова категорично. През същата година папата осъжда и марксизма, и комунизма в енцикликата Divini Redemptoris.

# Война и нападения

През 1939 г. за папа е избран Пий XII. Седмица преди избухването на Втората световна война той отправя последен отчаян призив за мир. „Справедливостта си проправя път със силата на здравия разум, а не със силата на оръжията” (24 август 1939 г.). Първата му енциклика, Summi Pontificatus, осъжда нападението на Полша от нацистите през 1939 г. Папата посочва опасностите от расизма, антисемитизма (омразата към евреите) и тоталитаризма; описва ужасите на въоръжените конфликт и призовава всички християни да се притекат на помощ на жертвите на войната. Светият престол (виж Туит 2.3) остава неутрален във войната. Но въпреки това в своята реч на Рождество през 1942 г. папата говори за дълбоката си загриженост „за много невинни хора, убивани или експлоатирани, понякога само заради тяхната националност или произход” (24 декември 1942 г.). По-късно той също осъжда ужасите на войната.

# Дипломация

Зад кулисите дипломатическата мрежа на Светия престол работи съвместно със Съюзниците. Архивите показват, че много хора, които са били преследвани от нацистите, включително много евреи, са били подкрепени от Църквата. Основателно нацистите смятат папата за свой враг. Ватиканската информационна служба за затворниците и бежанците предоставя сведения за съдбата на милиони изчезнали хора. Хиляди евреи и други жертви на нацистките или фашистките преследвания намират убежище в религиозни институции в Рим и на други места. Загрижеността за сигурността на тези хора е една от причините папата да предпочете да протестира срещу нацистите по дипломатически път, а да не търси пряка конфронтация.

# Критики и похвали

След войната дейността на Пий XII е оценена високо. Държавата Израел му дава най-високо отличие. Забележително е, че острите критики срещу Църквата започват да се появяват едва през 60-те години. Пий XII е обвинен в липса на чувствителност към страданията на евреите и дори, че бил съучастник в Холокоста заради предполагаемото му мълчание по въпроса. Тези обвинения са разпространявани и публикувани от съветската пропаганда по време и след края на войната. Но многобройните жестове на благодарност към Църквата по време и след войната пресъздават различна картина. Така например през 1940 г. Алберт Айнщайн, роден от еврейски родители, казва пред списание „Тайм”: „Единствено Църквата застана на пътя на Хитлеровата кампания за потискане на истината” (23 декември, с. 38). Много други известни евреи също отличават дейността на папата по време на войната. Световният еврейски конгрес изказа към папата „най-топли благодарности за усилията на Католическата църква в полза на евреите от Европа по време на войната (L’Osservatore Romano, 23 септември 1945 г., стр. 1).

Пий XII полага много повече усилия да помогне на евреите, отколкото се твърди. През първите години след войната усилията му са оценени високо.

Не трябваше ли Църквата да постъпи по различен начин?

От днешна гледна точка е трудно да се оцени дали друга политика не би била по-успешна. В Холандия епископи (насърчавани от папата) открито призовават за съпротива срещу нацистите, което става причина за жестоко противодействие от страна на германците и за смъртта на много хора, включително на блажения Тит Брандсма (виж Туит 3.50), както и на евреи, приели католицизма, като Едит Щайн (Св. Тереза Бенедикта от Кръста). Ако папата беше говорил по-активно, това със сигурност щеше да доведе до още по-тежки репресии и нападения над религиозните сгради в цяла Европа, с катастрофални последици за скритите в тях хора. Съединените щати и Англия оказват натиск над папата да не осъжда нацизма. Робърт Кемпнер, немски юрист от еврейски произход и служител в Нюрнбергския трибунал, пише през 1964 г.: „Всяка активна пропагандна позиция, която Църквата би заела срещу правителството на Хитлер, щеше да бъде не само самоубийствен ход, но и щеше да доведе до екзекуцията на дори още по-голям брой евреи и свещеници.“