2.45. Как отговаря Църквата на предизвикателствата през деветнайсети век?

През 1870 г. Рим е включен в Кралство Италия. Това означава край на съществуването на Папската държава, а следователно и на светската власт на папата. Папата се оттегля във Ватикана като затворник. Парадоксално, но докато светската власт на папата е загубена, моралното му влияние нараства. Първият ватикански събор прекъсва заседанията си и някои от въпросите остават недовършени. Съборът никога не се събира отново, макар формално той да е закрит едва през 1960 г. преди Втория ватикански събор.

# Богословие и наука

В годините след Първия ватикански събор (виж Туит 2.44) възниква нова вълна от критични към вярата идеологии. И въпреки това през тези години Църквата процъфтява. Възникват нови ордени. Мислители като блажения кардинал Джон Хенри Нюман (ф 1890) защитават истините на вярата срещу нейните критици.

Възниква необходимост от намиране на нови начини и аргументи за обяснение на вярата, за да бъде доказано, че тя не е ирационална, какго настояват мнозина. Отново се поставя акцент върху образователната подготовка на свещениците. Енцикликата Aeterni Patris (1879) на папа Лъв XIII прави задължително за всички семинаристи изучаването на трудовете на св. Тома от Аквино (виж Туит 2.29). Папата поощрява и научните изследвания.

# Социализъм и комунизъм

Индустриалната революция от XIX век извежда на преден план нови социални проблеми и напрежения, по-конкретно заради тежките и мизерни условия, в които са принуждавани да работят и живеят фабричните работници. В отговор Карл Маркс призовава работниците да се освободят от капиталистите, собственици на фабриките. Той призовава работниците да се разбунтуват и срещу религията, която нарича „опиум за народа”, защото ги обричала на пасивно поведение. Марксизмът заляга в основата на социализма и комунизма, от които възникват нови тиранични режими, като тези в Съветския съюз, Китай, Куба, Северна Корея и Виетнам.

# Отговорът на Църквата

Църквата предлага различен отговор на проблемите, причинени от индустриалната революция. След 1833 г. Обществото на св. Винсент де Пол полага усилия да осигури помощ и духовна подкрепа на бедните. През 1891 г. папа Лъв XIII издава първата социална енциклика Rerum Novarum, която отправя призив към фабричните работници и собствениците съвместно да полагат усилия за подобряване на обществото. Вместо да стои встрани, както настоява либерализмът, държавата също следва да играе важна роля, настоява папата. Работниците са призовани да изграждат католически профсъюзи. Тази енциклика поставя началото на социалното учение па Католическата църква (виж Туит 4.45), което е доразвито през двайсети век. А това на свой ред спомага за утвърждаването на моралния авторитет на папата.

През XIX век папата има по-малко светска власт, но по-голямо морално влияние. Той защитава вярата и правата на работниците.

Еманципация и архитектура

Възстановяването на католическата йерархия в Англия през 1850 г. и в Нидерландия през 1853 г. (виж Туит 2.44) е последвано от движението за католическа еманципация. Въпреки че неравенствата между протестанти и католици продължават да съществуват още дълго време, Църквата става все по-видима в обществото и това позволява на католиците да започнат да създават нови църкви и институции. По-голямата част от тези нови храмове са изградени в неоготически стил, вдъхновен от величествената архитектурата на Средните векове. Френският архитект Йожен Виоле льо Дюк (+ 1879) започва да съчетава готическите принципи със съвременните материали. Той често е сочен като първия теоретик на съвременната архитектура. В Англия Август Пугин (+ 1852) изиграва важна роля за развитието на стила на готическото възраждане.