туит 2.45

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.45. Как отговаря Църквата на предизвикателствата през деветнайсети век?

През 1870 г. Рим е включен в Кралство Италия. Това означава край на съществуването на Папската държава, а следователно и на светската власт на папата. Папата се оттегля във Ватикана като затворник. Парадоксално, но докато светската власт на папата е загубена, моралното му влияние нараства. Първият ватикански събор прекъсва заседанията си и някои от въпросите остават недовършени. Съборът никога не се събира отново, макар формално той да е закрит едва през 1960 г. преди Втория ватикански събор.

# Богословие и наука

В годините след Първия ватикански събор (виж Туит 2.44) възниква нова вълна от критични към вярата идеологии. И въпреки това през тези години Църквата процъфтява. Възникват нови ордени. Мислители като блажения кардинал Джон Хенри Нюман (ф 1890) защитават истините на вярата срещу нейните критици.

Възниква необходимост от намиране на нови начини и аргументи за обяснение на вярата, за да бъде доказано, че тя не е ирационална, какго настояват мнозина. Отново се поставя акцент върху образователната подготовка на свещениците. Енцикликата Aeterni Patris (1879) на папа Лъв XIII прави задължително за всички семинаристи изучаването на трудовете на св. Тома от Аквино (виж Туит 2.29). Папата поощрява и научните изследвания.

# Социализъм и комунизъм

Индустриалната революция от XIX век извежда на преден план нови социални проблеми и напрежения, по-конкретно заради тежките и мизерни условия, в които са принуждавани да работят и живеят фабричните работници. В отговор Карл Маркс призовава работниците да се освободят от капиталистите, собственици на фабриките. Той призовава работниците да се разбунтуват и срещу религията, която нарича „опиум за народа”, защото ги обричала на пасивно поведение. Марксизмът заляга в основата на социализма и комунизма, от които възникват нови тиранични режими, като тези в Съветския съюз, Китай, Куба, Северна Корея и Виетнам.

# Отговорът на Църквата

Църквата предлага различен отговор на проблемите, причинени от индустриалната революция. След 1833 г. Обществото на св. Винсент де Пол полага усилия да осигури помощ и духовна подкрепа на бедните. През 1891 г. папа Лъв XIII издава първата социална енциклика Rerum Novarum, която отправя призив към фабричните работници и собствениците съвместно да полагат усилия за подобряване на обществото. Вместо да стои встрани, както настоява либерализмът, държавата също следва да играе важна роля, настоява папата. Работниците са призовани да изграждат католически профсъюзи. Тази енциклика поставя началото на социалното учение па Католическата църква (виж Туит 4.45), което е доразвито през двайсети век. А това на свой ред спомага за утвърждаването на моралния авторитет на папата.

През XIX век папата има по-малко светска власт, но по-голямо морално влияние. Той защитава вярата и правата на работниците.

 

Еманципация и архитектура

Възстановяването на католическата йерархия в Англия през 1850 г. и в Нидерландия през 1853 г. (виж Туит 2.44) е последвано от движението за католическа еманципация. Въпреки че неравенствата между протестанти и католици продължават да съществуват още дълго време, Църквата става все по-видима в обществото и това позволява на католиците да започнат да създават нови църкви и институции. По-голямата част от тези нови храмове са изградени в неоготически стил, вдъхновен от величествената архитектурата на Средните векове. Френският архитект Йожен Виоле льо Дюк (+ 1879) започва да съчетава готическите принципи със съвременните материали. Той често е сочен като първия теоретик на съвременната архитектура. В Англия Август Пугин (+ 1852) изиграва важна роля за развитието на стила на готическото възраждане.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.