туит 2.43

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.43. Какви са последиците от Френската революция?

Френската революция от 1789 г. е крайно антиклерикална. Просветителските идеи на мислители като Русо и Волтер допринасят за острите атаки срещу Църквата (виж Туит 2.42). Църковната собственост е конфискува­на, религиозният живот е забранен, манасти­ри и конвента са унищожавани, а свещеници и монаси са прогонвани или убивани. Те са принуждавани да полагат клетва за вярност към нова религиозна организация, независи­ма от папата.

А когато много свещеници декларират вер­ността си към папата, това става причина за нови гонения. Хиляди католици са екзекутира­ни. Революционерите искат Франция да бъде държава без йерархична власт, включително властта на Бог и Църквата, и затова се опитват да заличат всяка следа от християнството. Дори създават нов календар, летоброенето на който не започва с раждането на Христос, а със създаването на новата Френска република през 1792 г. Катедралният храм на Париж „Нотр Дам” е преименуван на „Храм на разума”.

# Наполеон и Папската държава

След революцията начело на властта във Франция се утвърждава Наполеон Бонапарт. Той започва война срещу съседните европейски държави, завладява Рим и Папската държава. През 1799 г. старият и слаб папа Пий VI е пленен и отведен във Франция, където умира малко по-късно. Енергичният му наследник Пий VII сключва договор с Наполеон през 1801 г., който поставя началото на възраждането на Църквата във Франция. Назначени са нови епископи, но в сила остават много правила, особено по отношение на манастирите, които не позволят пълното възстановяване на Църквата. Но когато папа Пий VII отказва да подкрепи Наполеон в неговата война срещу Англия, той също е пленен и отведен във Франция. Папата е освободен от силите на съюзниците цели шест години по-късно. Малко след като той се завръща в Рим, Наполеон е разгромен при Ватерло през 1815 г. Виенският конгрес, проведен същата година, си поставя за цел да възстанови Европа в границите отпреди времето на Наполеон. Така почти цялата територия на Папската държава е върната под контрола на Светия престол (виж Туит 2.3).

# Либерализъм и позитивизъм

Политическите атаки срещу Църквата са последвани от нови идеологически заплахи. В резултат на Просвещението от XVIII век (виж Туит 2.42) популярност в Европа набира идеологията на либерализма. Фокусирана върху свободите на личността и разглеждайки религията като изцяло частен въпрос, либерализмът настоява на отделянето на Църквата от държавата. Вярата вече не може да бъде основен организационен принцип на обществото, а науките започват да се приемат за единствен достоверен източник на познанието. Философията на позитивизма изцяло отхвърля свръхестественото, допускайки, че всичко е материално и измеримо. В резултат па това християнската вяра започва да отстъпва под натиска на естествените и социалните науки.

# Жизнена Църква

Като се има предвид този контекст, наистина е забележително, че през деветнайсети век християнството отново процъфтява. През 1833 г. френският свещеник Проспер Геранже възстановява монашеската традиция в бенедиктинското абатство Солезм. И до днес това абатство остава известно с това, че преоткрива грегорианското песнопение и изучаването на Литургията.

Почти по същото време италианският свещеник Дон Боско започва да полага усилия за евангелизацията и образованието сред бедните, а в някои от случаите и склонни към престъпност момчета. Наред с неговия орден – този на салезианите, по това време са основани и други мисионерски ордени. Те се разпростират из целия свят, посвещавайки се на възвестяването на Евангелието, образоването на бедните, грижата за болните. Нито идеите на френските революционери, нито либерализмът успяват да заличат Църквата.

Френската революция потиска Църквата. Папи и епископи преминават в отбрана. Но малко след това религиозният живот процъфтява отново.

 

Либерализмът и Църквата

Около 1830 г. философът и свещеник Фелисите Робер дьо Ламне прави опит да помири либерализма и Църквата. Но папа Григорий XVI не одобрява неговия подход и се изказва срещу пълното разделение между Църква от държава. Папата отхвърля и идеята, че всички религии могат да донесат вечно спасение, и предупреждава, че това би довело до религиозно безразличие.

Тези събития съвпадат с епохата на Рисорджименто в Италия, движението за политическо обединение, което застрашава съществуването на Папската държава и води до създаването на държавата Италия през 1870 г. Тези събития също са една от причините за твърдия отпор на папата.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.