2.43. Какви са последиците от Френската революция?

Френската революция от 1789 г. е крайно антиклерикална. Просветителските идеи на мислители като Русо и Волтер допринасят за острите атаки срещу Църквата (виж Туит 2.42). Църковната собственост е конфискува­на, религиозният живот е забранен, манасти­ри и конвента са унищожавани, а свещеници и монаси са прогонвани или убивани. Те са принуждавани да полагат клетва за вярност към нова религиозна организация, независи­ма от папата.

А когато много свещеници декларират вер­ността си към папата, това става причина за нови гонения. Хиляди католици са екзекутира­ни. Революционерите искат Франция да бъде държава без йерархична власт, включително властта на Бог и Църквата, и затова се опитват да заличат всяка следа от християнството. Дори създават нов календар, летоброенето на който не започва с раждането на Христос, а със създаването на новата Френска република през 1792 г. Катедралният храм на Париж „Нотр Дам” е преименуван на „Храм на разума”.

# Наполеон и Папската държава

След революцията начело на властта във Франция се утвърждава Наполеон Бонапарт. Той започва война срещу съседните европейски държави, завладява Рим и Папската държава. През 1799 г. старият и слаб папа Пий VI е пленен и отведен във Франция, където умира малко по-късно. Енергичният му наследник Пий VII сключва договор с Наполеон през 1801 г., който поставя началото на възраждането на Църквата във Франция. Назначени са нови епископи, но в сила остават много правила, особено по отношение на манастирите, които не позволят пълното възстановяване на Църквата. Но когато папа Пий VII отказва да подкрепи Наполеон в неговата война срещу Англия, той също е пленен и отведен във Франция. Папата е освободен от силите на съюзниците цели шест години по-късно. Малко след като той се завръща в Рим, Наполеон е разгромен при Ватерло през 1815 г. Виенският конгрес, проведен същата година, си поставя за цел да възстанови Европа в границите отпреди времето на Наполеон. Така почти цялата територия на Папската държава е върната под контрола на Светия престол (виж Туит 2.3).

# Либерализъм и позитивизъм

Политическите атаки срещу Църквата са последвани от нови идеологически заплахи. В резултат на Просвещението от XVIII век (виж Туит 2.42) популярност в Европа набира идеологията на либерализма. Фокусирана върху свободите на личността и разглеждайки религията като изцяло частен въпрос, либерализмът настоява на отделянето на Църквата от държавата. Вярата вече не може да бъде основен организационен принцип на обществото, а науките започват да се приемат за единствен достоверен източник на познанието. Философията на позитивизма изцяло отхвърля свръхестественото, допускайки, че всичко е материално и измеримо. В резултат па това християнската вяра започва да отстъпва под натиска на естествените и социалните науки.

# Жизнена Църква

Като се има предвид този контекст, наистина е забележително, че през деветнайсети век християнството отново процъфтява. През 1833 г. френският свещеник Проспер Геранже възстановява монашеската традиция в бенедиктинското абатство Солезм. И до днес това абатство остава известно с това, че преоткрива грегорианското песнопение и изучаването на Литургията.

Почти по същото време италианският свещеник Дон Боско започва да полага усилия за евангелизацията и образованието сред бедните, а в някои от случаите и склонни към престъпност момчета. Наред с неговия орден – този на салезианите, по това време са основани и други мисионерски ордени. Те се разпростират из целия свят, посвещавайки се на възвестяването на Евангелието, образоването на бедните, грижата за болните. Нито идеите на френските революционери, нито либерализмът успяват да заличат Църквата.

Френската революция потиска Църквата. Папи и епископи преминават в отбрана. Но малко след това религиозният живот процъфтява отново.

Либерализмът и Църквата

Около 1830 г. философът и свещеник Фелисите Робер дьо Ламне прави опит да помири либерализма и Църквата. Но папа Григорий XVI не одобрява неговия подход и се изказва срещу пълното разделение между Църква от държава. Папата отхвърля и идеята, че всички религии могат да донесат вечно спасение, и предупреждава, че това би довело до религиозно безразличие.

Тези събития съвпадат с епохата на Рисорджименто в Италия, движението за политическо обединение, което застрашава съществуването на Папската държава и води до създаването на държавата Италия през 1870 г. Тези събития също са една от причините за твърдия отпор на папата.