2.42. Каква е ролята на Църквата в епохата на Просвещението?

Научните изследвания и открития през XVII век спомагат светьт да изглежда по-малко тайнствен, а човекът започва да бъде разглеждан не само като твар, но и като творец. Това поставя нови проблеми. Този път под въпрос са поставени не само някои елементи на католическата доктрина, какъв- то е случаят в епохата на възникването на протестантството (виж Туит 2.36), под съмнение е поставена самата вяра в Бог. Това е епохата на Просвещението, през която човек започва да се възприема като по-важен от всичко останало. Просвещението се отнася критично към вярата, както и към всичко, което не може да бъде доказано научно и да бъде обяснено рационално. Резултатът е разпространението на враждебно отношение като цяло към Църквата и конкретно към папата.

# Рационализъм

Рационализмът, развит от Рене Декарт (+ 1650) и други мислители, издига човешкия разум до равнището на божественото. Декарт казва „Cogito Ergo sum” („Мисля, следователно съществувам”). С други думи, реалността се формира под въздействието па човешкия разум, а не обратното. Рационализмът отхвърля всичко, което не може да бъде доказано по научен или математически път. Следователно Божието откровение и християнството трябва да бъдат отхвърлени като източник на истина. Заедно с това идеи като тези на холандския философ Барух Спиноза (+ 1677) водят до появата на деизма, за когото Бог е непознаваем и недостижим. Тъй като божествената намеса в живота изглежда съмнителна, приема се, че ако изобщо съществува, Бог е дистанциран от хората. Натуралистичният рационализъм па Жан-Жак Русо (+ 1778) се превръща в основа за появата па революционни идеи за социалната организация. Под въпрос е поставена не само властта на църковните водачи, но и на кралете. Волтер (+ 1778) започва да атакува и осмива Църквата, заявява желанието си да я унищожи. Точно това се опитва да стори Френската революция, сваляйки монархията, закривайки манастири и убивайки монаси и свещеници.

# Политика

Наред с релативистичните идеи, Просвещението поставя все по-голям акцент върху човека и неговите права. Политическите водачи заявяват своята независимост от религията, особено от папата и епископите на Католическата църква, и налагат светски правителства. Йезуитите, които ревностно защитават папата, са изгонени от няколко европейски страни. Дори са забранени от папа Климент XIV през 1773 г. Орденът е възстановен четиридесет и една година по-късно от папа Пий VII. Въпреки всичко Просвещението не успява да унищожи Църквата.

# Към толерантност?

В епохата па Просвещението завършват повечето религиозни войни, избухнали като следствие от Протестантската реформация, макар те да са последвани от други войни.

Някои правителства в Европа започнат да допускат различна степен на религиозна толерантност, като например 11идерландия и Германия. В други страни продължават гоненията срещу католиците, предприети от протестанти или от водачи на Просвещението, има случаи и на взаимно преследване между протестантите. Това кара много протестанти и католици да избягат към Северна Америка, където се надяват да открият по-толерантно общество. Създаването на Съединени те щати отчасти е резултат па Просвещението.

Просвещението противопоставя вярата на разума. Светските лидери започват да опонират на папата и да се опитват да ограничат неговото влияние.

Галиканизъм и янсенизъм

Гапиканизмът, който заимства името си от галите във Франция, е движение от XVII век, което си поставя за цел да даде на националните граждански власти в съответните страни същата власт над Католическата църква, каквато има папата. След като правителството задължава френските семинарии да преподават тези националистически идеи, галиканизмът получава широко разпространение сред френското духовенство, което има трайни последици за цялата Църква.

Янсенизмът е един вид калвинистки католицизъм, който се основава на идеите на холандеца Корнелий Янсен (+ 1638). Убеждението на Янсен, че човекът е предопределен от Бог, ограничава или дори изцяло отрича ролята на свободната воля на човека за неговото спасение (виж Туит 2.36), поради което е осъдено от Църквата като ерес.