2.41. Какво се случва на Тридентския събор?

Тридентският събор изиграва важна роля в епохата на Контрареформацията (виж Туит 2.40). Това е събор на епископите, свикан от папа Павел III през 1545 г. по настояване на император Карл V. Както и при предишни събори, отношенията между папата и императора са източник на политически и дипломатически напрежения, които съборът трябва да успокои.

# Правила и визитации

Тридентският събор разглежда някои от злоупотребите в Църквата, като по-конкретно се занимава с въпросите, възникнали по време на Реформацията (виж Туит 2.36). Повишени са изискванията за епископите и свещениците – те трябва да живеят в собствения си диоцез или енория, за да обгрижват поверените им хора. Ограничени са възможностите да извли­чат финансови облаги от своите постове, забранява се продажбата на индулгенции и се въвеждат наказания за това. (виж Туит 2.35). Въведени са и контролни механизми за налагане на тези правила, едни от които са визитациите в диоцезите. Свещениците трябва да бъдат обучавани в семинарии, където младежите следва да получат подходяща духовна и интелектуална подготовка. Дори миряните, деца и възрастни, трябва да получават духовни напътствия от страна на свещениците. Един от добрите примери за епископ, който практически прилага тези реформи, е св. Карло Боромео (+ 1584). Като архиепископ на Милано той се посвещава на задълженията си като пастир на своя диоцез. Лично участва в подготовката на свещениците и за целта основава нови семинарии. Създава правила за изграждането на църкви, които стават много популярни.

# Тайнства и проповед

Тридентският събор подновява интереса към същностни черти на вярата, като тайнствата и структурата на Църквата. Съборът постановява, че Бог се откроява както в Свещените Писания, така и в Преданието на Апостолите, (виж Туит 1.11). В отговор на доктрината на реформаторите (протестантите) Тридентският събор постановява, че човек може и трябва да сътрудничи на божествената благодат на Исус, Който желае изкуплението на хората (виж Туит 4.8). Съборът категорично утвърждава и защитава седемте тайнства на Църквата (виж Туит 3.35). Преутвърдено е реалното присъствие на Исус в Евхаристията – в Тяло, Кръв, Душа и Божественост, (виж Туит 3.48). Основното послание на събора е, че Църквата трябва да възвестява Евангелието на Исус сред всички народи (Марк. 13: 10) и да полага усилия Христос да бъде реално присъстващ сред вярващите. Като цяло съборът изиграва много положителна и значима роля в живота на Църквата.

# Катехизис и други книги

След Тридентския събор папа Пий V издава книга за пояснение на вярата – Римският катехизис. Изобретението на печатарската преса, изиграла толкова значима роля за Реформацията, позволява това знание бързо да се разпространи из целия християнски свят, а и отвъд него. Папа Пий V утвърждава и литургични книги, които да бъдат ползва’ ни от цялата Църква. Това са Римският мисал (Служебник), който съдържа текстовете на Светата литургия, и Римският бревиарий), който съдържа всекидневните молитви на свещенослужителите. С малки изменения тези книги остават в употреба от цялата Църква до 1969 г. (виж Туит 3.13).

Тридентският събор има за цел да отговори на Реформацията; той задълбочава разбирането на вярата и реформира църковната практика.

Дълго дихание

Участниците в Тридентския събор трябва да са били много търпеливи, защото от началото до края на събора изминават 18 години. Първоначално той е свикан от папа Павел III в италианския град Тренто на 13 декември 1545 г. През 1547 г. напрежението между папата и императора се задълбочава, а в същото време избухва и смъртоносна епидемия. Затова е решено съборът да продължи заседанията си в Болоня. Но заради трудните отношения с императора папата разпуска събора в края на същата година.

През 1551 г. папа Юлий III свиква събора отново в Тренто, където той продължава работата си. Но година по-късно император Карл V е победен и съборът отново е разпуснат. През 1562 г., през понтификата на папа Пий IV, са проведени последните сесии на събора и той официално е закрит на 4 декември 1563 г. Въпреки трудностите в неговото провеждане решенията на събора донасят позитивни промени и корекции в живота на Църквата