2.40. Какво е Контрареформацията?

В едно нещо Лутер е бил напълно прав: някои представители на духовенството са имали позорно поведение (виж Туит 2.36). Без съмнение Църквата е имала нужда от реформиране. Това става възможно чрез Католическата реформация известна като Контрареформация. Акцентът през този период е поставен върху завръщането към същността на вярата, отчасти и в отговор на протестантските учения.

# Кралска съпротива

От самото начало Лутер и останалите реформатори срещат голяма съпротива от страна на император Карл V (+ 1558). Императорът прави всичко възможно да спре разпространението на лутеранството и калвинизма. Но испанските монарси Фердинанд и Изабела се посвещават на реформирането на Църквата. Промените се налагат, тъй като епископите вече били назначавани не само заради своя благороднически произход, а заради благочестивия им живот или ученост. Интелектуалният живот и богословските изследвания били насърчавани. В отговор на Реформацията някои от старите религиозни ордени преживяват дълбоки реформи, създават се и нови. Реформата на църковните структури, извършена от Тридентския събор (виж Туит 2.41), е насочена към повишаване на образованието на вярващите, особено на свещениците, и на личната връзка с Исус. Наблюдава се и възраждане на преклонението пред Дева Мария.

# Игнаций Дойола

След като е ранен в битка, испанският войник Игнаций Лойола (+ 1556) преживява дълбоко обръщане. Той поставя основата на Обществото на Исус, йезуитите, мъжки орден, който се посвещава на възвестяването на Евангелието по най-тежките места. Посвещението им на молитвата, дисциплината и образованието е причината за бързото им превръщане във влиятелна организация. Йезуити като св. Франциск Ксавиер (+ 1551) работят като мисионери в отдалечени места в Азия и Америка. Други йезуити заминават за протестантските региони на Европа с цел да върнат католиците обратното към паството. Много от тях приемат мъченическа смърт заради верността си към Исус и Църквата. Често йезуитите били назначавани за изповедници и съветници на кралете, както и на преподавателски постове в колежи и университети. В наше време Обществото на Исус е най-големият религиозен мъжки орден в Църквата.

# Още повече светци

Други светци също допринасят за реформирането на Църквата. Св Тереза Авилска и св. Йоан Кръстни реформират кармилитите в Испания. Целта им е да върнат кармилските монаси и монахини към първоначалното правило на живот на ордена, тъй като в много от техните манастири спазването на правилото било отслабнало до такава степен, че увреждало самата вяра. Като епископ на Женева св. Франциск Салски (+ 1622) се опитва да убеди калвинистите в истината на Католическата църква. В Рим св. Филип Нери (+ 1595) основава Конгрегацията на ораторианите, групи от диоцезни свещеници, които се молят съвместно. Той става известен като свят свещеник, който помага на бедните, болните и децата. Лекият му характер и чувство за хумор впечатляват мнозина Светците от епохата на Контрареформацията били водени от разбирането, че Христос следва да бъде в центъра на живота на хората.

В периода на Контрареформацията Църквата преживява дълбока вътрешна реформа, отдавайки голямо внимание на вярата и личната връзка с Исус.

Барок

Докато по време на Ренесанса акцентът пада върху завръщането към езическата древност, бароковата архитектура е много католическа. Църквите от епохата на Контрареформацията са големи и просторни, за да може всеки да вижда тайната, която се случва в Литургията. Божието величие намира израз в изображенията, това е основата на величествения стил на баро­ковата архитектура и изкуство. Възможно е това да е и реакция срещу иконоборството на протестантството. (виж Туит 2.33). В този стил са изградени и много йезуитски църкви. В тях особено внимание се обръща на акустиката, за да могат всички да следват проповедта, в която свещеникът обяснява истината на вярата.