2.39. Какво представлява Англиканската църква?

В началото на шестнайсети век английският крал Хенри VIII (+ 1547) решава да отхвърли властта на папата и се обявява за глава на Църквата в Англия. Това поставя началото на Англиканската църква или Църквата на Англия, глава на която и днес продължава да бъде монархът.

В началото Хенри VIII ревностно защитавал Католическата църква срещу разпространението на идеите на Лутер (виж Туит 2.36). Папа Лъв X дори му дава титлата „пазител на вярата” (defensor fidei). Но последвалите събития напълно променят отношението му към Църквата.

# Съюз до края на живота

Хенри VIII получава папско разрешение (допущение) да се венчае за Катерина Арагонска, вдовицата на неговия по-голям брат Артър. Заради брака си с Артър Катерина се смятала за роднина на Хенри. А без такова разрешение бракът между близки роднини бил забранен от каноничното право. (виж Туит 4.11). Хенри искал да има мъжки наследник, какъвто не получава в брака си с Катерина. Затова той поискал от папа Климент VII да обяви брака със снаха му за невалиден, за да може да се ожени отново. Но според Исус бракът е за цял живот, така че единствено анулирането на съществуващия брак можело да направи възможен следващ църковен брак на Хенри (виж Туит 3.43). Но тъй като Хенри и Катерина били венчани по папско допущение, папата не можел да стори друго, освен да отхвърли искането на английския крал.

# Съдия на самия себе си

Хенри VIII се възползвал от този отказ като повод да отхвърли властта на папата. През 1534 г. с Акта за върховенството той обявява себе си за върховен водач на Църквата в Англия. Сега той можел да даде на себе си разрешение да се ожени повторно. Отчаяно надявайки се да се сдобие е наследник от мъжки пол, Хенри се жени шест пъти. Католиците в Англия, останали верни на папата, били подложени на преследване. Сред тях е и лорд-канцлерът св. Томас Мор, който мълчаливо се противопоставил на разрива на Хенри с папата. Тъй като Мор отказал публично да признае краля за глава на Църквата, той е екзекутиран за държавна измяна. Епископ Джон Фишър и други останали верни на папата, били сполетени от същата съдба.

# Кървавата Мери и Елизабет I

През следващите години Англиканската църква ставала все по-протестантска. Само по време на краткото управление на дъщерята на Хенри кралица Мери I (1553-1558) Англия се връща към католицизма, възстановявайки общението с папата. Тя от самото начало не приема предизвикания от баща й разрив с Рим, както и протестантските институции, установени от неговия наследник и нейн брат Едуард VI (+ 1553). По-късно кралица Мери става известна като „Кървавата Мери” заради жестокото й преследване на хората, които отказали да се закълнат във вярност на Рим. Нейната наследничка и полусестра кралица Елизабет I потвърждава Акта за върховенство и по този начин отново прекъсва отношенията с Рим. Англиканската църква окончателно възприема протестантството. Елизабет започва сурово да потиска и жестоко да преследва католиците, смятани за предатели по време на нейното управление. Това е причината английски семинарии да започнат да бъдат основавани в Рим, Франция и Испания. След тяхното обучение в чужбина млади те англичани се връщали в своята страна, за да станат свещеници въпреки опасността да загинат като мъченици заради верността им към Христос и Църквата. По-късно някои от тях са канонизирани (виж Туит 4.17).

През 1534 г. английския крал Хенри VIII отхвърля папата и се самоопределя като глава на Църквата на Англия. Вярващите католици се противопоставят.