2.38. Какви са последствията от Реформацията?

Германските принцове и местни политически водачи виждат в идеите на Лутер възможност да отхвърлят властта и влиянието на папата, например като отнемат правата му при назначаване то на епископи. На други места Реформация та също е стимулирана от политически мотиви (виж Туит 2.36).

# Ниските земи

Такъв е случаят в Ниските земи. Управлението в тази страна е в ръцете на Филип II, краля па Испания, който започва да преследва привържениците на Реформацията. Това все повече изостря отношенията между католици и калвинисти. Малко по-късно справедливият протест срещу тежките закони и данъци на Филип се превръща в несправедливо отричане на Църквата. През 1566 г. разгневени тълпи нападат църкви, рушат статуи и изображения. Крал Филип II изпраща херцога на Алба да възстанови реда. Херцогът започва безмилостна разправа с „еретици те калвинисти”. През 1568 г. Вилхелм Орански оглавява въстанието срещу тази жестока политика и допълнителни данъци. Това поставя началото на Осемдесетгодишната война. Това води до разделянето на Северна и Южна Нидерландия. В Сверната република на Седем те съединени провинции на Нидерландия надделява калвинизмът. Южна Холандия остава католическа и във владение на Филип и неговите наследници.

# Северните страни

И в Скандинавия Реформацията е стимулирана от съществуващия политически и икономически контекст. През шестнайсети век монарсите на северните страни приемат лутеранството, което превръщат в държавна църква. Епископите са низложени, свещениците са преследвани, а манастирите са закрити. Забележително е, че през следващите години преследваните католици започват да намират убежище в Нидерландия, където отношението към тях било по-меко. В продължение па векове законите на голяма част от Скандинавия не разрешават съществуването на друга религия освен лутеранството. Едва през 1956 г. йезуитите отново получават право да се установят в Норвегия.

# Мисионерска територия

Тъй като нормалното църковно управление от страна на местните епископи се оказва невъзможно, папата обявява някои страни за мисионерски територии. Последицата е, че някои области попадат под прекия контрол на Конгрегацията за разпространение на вярата (виж Туит 2.34), която назначава апостолически викарий, каквито са случаите в Нидерландия (1581) и Швеция (1783). Това положение остава непроменено до деветнайсети век (виж Туит 2.44).

Разпространението на протестантизма е свързано с политически промени и битки срещу вярата, а това води до гонения и мъченици сред католиците.

Мъченици и подземни църкви в Ниските земи

Някои католици категорично отказват да приемат идеите на Реформацията. Особено тежко е положението в Ниските земи, както и в Англия (виж Туит 2.39). Калвинисти успяват да завладеят много холандски градове от крал Филип II Испански, а след това подлагат на жестоко преследване и убийства католиците в тях, особено духовниците. През 1572 г. град Горкум бил завладян от калвинистите, които арестували католическите духовници. Свещениците отказали да се отрекат от папата и да се гаврят с Евхаристията, заради което били измъчвани от протестантите и обесени в една плевня. Труповете им били осквернени и осакатени. По-късно те били погребани в същата плевня. 19-те мъченици от Горкум са канонизирани от папата през 1867 Г. (виж Туит 4.17).

В Републиката на съединените провинции на Нидерландия всички католически църкви били конфискувани от калвинистите. Католическото богослужение официално било забранено през 1581 г., а католиците са подложени на натиск да приемат калвинизма. Но много католици остават верни на своите убеждения и започват да създават подземни църкви, където тайно отслужват Светата литургия и приемат другите тайнства. В началото правителството преследва тези тайни църкви. През следващите векове неофициално съществуването им било допуснато, често след заплащане на определена глоба. Но остава забраната външният им вид да показва, че това са църкви. За да не се дразнят протестантите, пеенето на химни и музиката на органа не било разрешено да се чуват вън на улицата. В началото католиците се събирали в големи домове, а след това във външно незабележими, но прекрасно украсени църкви, скрити зад безлични фасади, някои от които са запазени и до днес.

Църква и държава официално са разделени през 1796 г., но изминават години преди католиците да получат правото свободно да изповядват своята вяра. Процесиите и други публични изяви на католическата вяра били строго забранени в републиката. Социалните последици от това състояние били дълготрайни. Така например едва през 1983 г. забраната за католически процесии е премахната от Конституцията. Дори когато най-тежките гонения остават в миналото, католиците продължават да бъдат публично дискриминирани и отхвърляни. Дълго време те не са допускани до заемането на някои държавни постове.