2.36 Как се стига до Реформацията?

През 1517 г. германският монах, свещеник и учен Мартин Лутер описва и разобличава много от злоупотребите в Църквата в своите „Деветдесет и пет тезиса”. Конкретната причина за неговите действия е продажбата на индулгенции (виж Туит 2.35) и духовни служения (симония), както и покварата, която той наблюдава сред духовенството в Рим. Дотук възмущението на Лутер е основателно и справедливо.

# Измама и суеверие?

Проблемът е, че Лутер оспорва не само конкретните злоупотреби, но и отрича като заблуди и суеверия верни постановки на вярата. Отхвърля повечето тайнства, специалното място на Дева Мария, общението със светците, властта на папата и свещенството. Лутер отрича апостолска приемственост (виж Туит 2.15), както и правото на Църквата да тълкува вярата (виж Туит 2.13). Той се доверява само и единствено на Библията (sola scriptura). Заради лошото поведение на някои духовници той се отделя от Църквата и тайнствата. Ала Лутер забравя, че свещеникът, въпреки своята греховност, валидно предава благодатта в тайнствата (виж Туит 3.35). Тайнствата не трябва да бъдат отричани, а свещениците, които злоупотребяват с тях, трябва да бъдат поправяни.

# Sola gratia et fide

Лутер казва, че можем да се спасим само чрез Божията благодат (sola gratia) и вяра (sola fide). Докато Католическата църква винаги е учила, че вярата ни по необходимост трябва да води и до добри дела. Св. Яков казва: „Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само С вяра?” (Иак. 2:24; виж Туит 4.8) В годините след публикуването на своите тезиси Лутер все повече се отдалечава от Католическата вяра и става все по-радикален в осмиването на папата и на Църквата. Крайните му възгледи го извеждат извън общението с Църквата, което е потвърдено и от официалното му отлъчване през 1521 г..

# Политика и Реформация

Политическото напрежение между папата, императора и местните управници е една от важните причини за бързото разпространение на идеите на Лутер, а вследствие изобретяването на книгопечатането неговите произведения получават широко разпространение. Реформацията открива пред светските управители възможността да се измъкнат от властта на папата. Но отхвърляйки светската власт на папата за съжаление те отричат и неговата духовна роля. Понякога дори без да го съзнават, те се поставят извън Църквата. Известна роля изиграва и моралната поквара: много свещеници и монаси загубват първоначалната ревност на своето призвание. За тях Исус Христос, Комуто те са посветили живота си, често остава на заден план. При тези обстоятелства мнозина изпитват облекчение от посланието на Лутер за отмяна на безбрачието (виж Туит 2.25) и мона­шеския живот. Остава открит въпросът дали те успяват да открият покой, след като отхвърлят положените обети пред Господ_.

Лутер основателно разобличава определени злоупотреби в Църквата, но в стремежа си към реформи той отрича истини на вярата и причинява разкол.

Жан Калвин

Французинът Жан Калвин (+ 1564) развива идеи, подобни на тези на Лутер, но той прави и допълнителна крачка. Твърди, че Бог в Своето всемогъщество е решил извечно кой ще отиде на небето и кой в ада. По този начин бъдещето на всеки човек се оказва предварително определено (предопределено). Калвин развива доктрината си за двойното пре­допределение въз основа на своята интерпретация на отделни текстове от Библията и на творбите на св. Августин (виж Туит 2.22). Дълбоката греховност на човека според Калвин означава, че той трябва да води суров и изпълнен с лишения живот в усилен труд.

Доктрината за предопределението е в пълно противоречие с добротата и милостта на Бог, „Който иска да се спасят всички човеци” (1 Тим.2:4). Църквата винаги е учила, че Бог ни е дарил със свободна воля с надеждата да направим свободен избор в полза на Неговата любов. Необходимо е да отговорим утвърдително на Божията благодат и така да спомогнем за собственото си спасение (виж Туит 1.38).