Защо Църквата се отнася толкова жестоко към местното население на Америка?

След като мореплаватели като Колумб откриват нови континенти, европейците осъзнават, че светът е по-голям, отколкото са си представяли до този момент. В края на петнайсети и началото на шестнайсети век множество мисионери се стичат да проповядват вярата в Северна и Южна Америка, Азия, Африка и Океания.

Техният идеал е, че най-ценното съкровище, притежавано от европейците – вярата в Исус Христос, – трябва да бъде възвестено на всички народи, особено сред тези, които никога не са чували за Него. Такава е и заповедта, дадена от Исус на Апостолите (Мат. 28:19-20; виж Туит 2.18). Ала горчивата истина е, че политическите и икономически факто­ри изиграват също важна роля, така че местното коренно население става обект на малтретиране и експлоатация.

# Подялба

След откриването на Америка от Колумб през 1492 г. папата разделя колониалните права върху Новия свят между Испания и Португалия. На конквистадорите е заръчано да проповядват вярата в новооткритите региони. Ала мнозинството от тях имат по-голям интерес да плячкосват села в търсене на злато, сребро и други богатства. Кралете на Испания и Португалия завладяват големи части от Северна и Южна Америка. Често местното население е подчинявано с насилие и отвеждано в робство. Коренните жители на Америка стават обект на такива жестокости, че през 1537 г. папа Павел III трябва да пояснява, че местни те хора също са човешки същества и като такива имат съответното достойнство.

# Кралска намеса

Кралете на Испания и Португалия си осигуряват голямо влияние върху Църквата в новите мисионерски територии. Кралят има последната дума за мисионерите, които да бъдат изпратени, за новооснованите диоцези и за епископите, които да ги оглавят. Интересите на Църквата се оказват подчинени на тези на краля. А това води до злоупотреба с името на Църквата при завладяването и потискането на местното население.

Без да съзнават, европейците донасят в Северна и Южна Америка и още едно зло. Местните жители нямат изградени съпротивителни сили срещу някои европейски болести и мнозина от тях умират от тях. Дискусията за съдбата на Новия свят е изобразена върху гробницата на папа Григорий XIII (+ 1585) в „Свети Петър”.

# Мисионери

Едва на по-късен етап Църквата започва да изпраща истински мисионери, които да проповядват Евангелието. В началото на шестнайсети век францисканци, йезуити, доминиканци и други ордени се заемат с възвестяването на вярата от другата страна на Океана, започват и да изграждат училища, болници и други социални институции. Така например в Парагвай йезуитите изграждат християнски общности за местните американци, но те брутално са нападнати от търговци на роби. Много местни жители доброволно приемат вярата, а някои от тях по-късно са канонизирани за светци, като св. Катери Текакуита (+ 1680) в Северна Америка. През 1568 г., след създаването на структурата, станала известна по-късно под името Конгрегацията за евангелизация на народите (виж Туит 2.5), папата успява да установи по-пряк контрол върху дейността на мисионерите. Сред важните задачи на новата конгрегация е проповядването на християнската вяра и утвърждаването на възгледа, че местните жители също имат човешко достойнство. Испания и Португалия не са особено доволни от папската намеса в „техните” отвъдокеански територии. Често това води до конфликти.

Испания и Португалия търсят богатства, а не обръщенци, без да ги е грижа за хората. Папата осъжда лошото отношение към местните жители.