2.33. Какво се случва в началото на Ренесанса?

Много от средновековните папи не са били светци. Например Бонифаций VIII (+ 1303) е бил по-скоро учен правист, отколкото пастир на стадото на верните. Той влиза в конфликт с краля на Франция Филип IV по въпроса за правомощията на папата и през 1303 г. е пленен и затворен от представител на краля (след като получава плесница в лицето).

# Упадъкът на Авиньонския плен

През 1309 г. Бонифаций е наследен от французи­на Климент V, който премества седалището на папата в Авиньон в южната част на Франция. Шестимата му наследници, всичките французи, остават да живеят в Авиньон и изпадат под влиянието на френския крал. През 1377 г., след намесата на италианката света Катерина Сиенска, папа Григорий XI се завръща в Рим. Но това не е краят на проблемите на Църквата. Няколко месеца след избора на папа Урбан VI за наследник на Григорий XI френските кардинали избират свой собствен папа, „антипапа”, който отново се установява в Авиньон. Това е началото на Великата схизма (разкол) в Римокатолическага църква, когато и двете страни настояват, че са законни папи и взаимно се отлъчват. Това изправя християните пред голямо объркване, защото започват да си задават въпроса кой е истинският папа? В един период дори има трима души, кои то претендират, че са законният папа! Спорът е разрешен едва през 1417 г. на Събора в Констанс, когато всички страни признават Мартин V за единствен истински папа.

# Но не и обновление

След всички тези събития Църквата изпитва все по-голяма нужда от същинско обновление и от фокусиране на вниманието върху следването на Исус Христос. Но тази реформа ще се случи години по-късно. През петнайсети век папите стават покровители на изкуството и интелектуалния живот в Европа, докато в същото време стават все но-богати и водят все по-светски начин на живот. Това е епоха, в която все по-широко разпространение получава назначаването на постове на роднини (непотизъм) и продажбата на свещени предмети (симония). Положено е началото на Ренесанса, но това не означава възраждане на Църквата

# Ренесансът

В епохата на Ренесанса се наблюдава подно­вяване на интереса към мъдростта на древните гърци и римляни. Заедно с откриването на нови континенти това става причина за нарастване на интереса към науката, изкуството и църковния живот. По това време са създадени много картини, скулптури и сгради, които и до днес продължават да бъдат смятани за шедьоври. Но това предизвиква и един голям проблем: наред с обновения интерес към изкуството и древността земните неща придобиват все по-голямо значение. В центъра се настанява човекът, а не Бог.

Ренесансът се фокусира върху човека (и забравя Бог?). Подобно на Средновековието някои от църковните водачи са слаби и дори порочни.

Опитът за реформи на Адриан VI

През 1522 г. кардиналите избират за папа под името Адриан VI холандеца от Утрехт Адриан Флоренсзон. Много от тях скоро започват да съжаляват за своя избор, защото техният избраник води много скромен живот, за раз­лика от много от членовете на Римската курия по това време (виж Туит 2.5). Това веднага става причина за голямо напрежение, основно защото папата започва да полага искрени усилия за ограничаване на злоупотребите сред духовенството.

Стига се до напрежение и с крал Франсоа I на Франция, появява се опасност от нова схизма (разкол) в Църквата. Споменът за антипапите в Авиньон все още е жив в колективната памет, а Адриан VI иска на всяка цена да избегне разногласията, които могат да доведат до големи разделения. Но най-голямата заплаха за Църквата по време на понтификата на Адриан VI е Реформацията. Само за няколко години учението на Лутер си спечелва много последователи, особено сред германските принцове (виж Туит 2.36). През 1523 г., само година и две седмици след неговия избор, папа Адриан умира. Погребан е в църквата „Санта Мария дел Анима” в Рим. Едва през 1978 г., когато за папа е избран Йоан Павел II, на престола на свети Петър ще седне отново не-итапианец (виж Туит 2.50)