туит 2.32

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.32. Какво представлява Испанската инквизиция?

След като ересите от първите векове губят влиянието си, през Средните векове започват да възникват нови лъжливи учения. Катарите в Южна Франция проповядват видоизменен гностицизъм (виж Туит 2.22) и по същество отхвърлят Стария завет. Английският учен Джон Уиклиф (+ 1384) и свещеникът от Прага Ян Хус (+ 1415) започват да разпространяват ново послание, което е предвестник на протестанството (виж Туит 2.36).

През дванайсети век кралете започват да предприемат все по-активни мерки срещу ересите и грешките във вярата. Местните управления започват да създават съдилища и да преследват еретици. През тринайсети век папа Григорий IX (+ 1241) нарежда на доминиканците да започнат да пазят вярата, като станат инквизитори (съдници на вярата) и се борят е ересите.

# Римската инквизиция

В началото на шестнайсети век папа Павел III създава комисия от шестима кардинали, чиято задача е да разглеждат въпросите на вярата. Комисията става известна като Римската инквизиция. През XX век тя е наследена от Конгрегацията за доктрината на вярата, отговорна за опазването на истините на вярата и за налагането на дисциплинарни мерки срещу сериозни нарушения в рамките на Църквата (виж Туит 2.5).

# Испанската инквизиция

Испанската инквизиция е напълно различна институция. Тя е създадена от испанския крал през 1480 г., за опазване на чистотата на католическата вяра в неговите владения. Целта й е да открива фалшиви обръщенци към християнството, които тайно продължават да изповядват юдаизма или исляма. Целта й е също така да възстанови репутацията на тези, които погрешно са били обвинени в ерес.

Макар в началото кралят да получава подкрепата на папа Сикст IV, само две години по-късно същият папа протестира: „От известно време Инквизицията вече е ръководена не от ревност към вярата и стремеж за спасението на душите, а от алчност към богатствата” (18 април 1482 г.). Ала кралят отказва да се вслуша в призива на папата за справедливост и Испанската инквизиция продължава своята дейност.

По време на управлението на Филип II Инквизицията разширява дейността си и на север в Европа. Пред нейните съдилища са изправени хора, обвинени в ерес, суеверие, двуженство, магьосничество, содомия или богохулство. Между 1560 и 1700 г. тези съдилища разглеждат почти 50 000 случая. В твърде много от случаите служителите на Инквизицията извършват тежки престъпления срещу своите ближни в името на Църквата. Антисемитизмът (омразата към евреите), изгарянето на хора, обвиненията в магьосничество, както и мъченията са причината Инквизицията да е черна страница в историята на Църквата. Извършителите вероятно са били подведени от погрешното мнение на някои богослови, които се опитват да оправдаят тези действия въз основа на текстове от Стария завет. Християните са призвани преди всичко за любов, докато много от делата на Инквизицията нямат нищо общо с любовта.

# Несвята Църква?

Често Инквизицията е първият факт, споме­наван от критиците на Църквата. Ала те би трябвало да правят разлика между Църквата, основана от Исус, и хората, които работят за или в полза на Църквата (виж Туит 2.13). Църквата се състои от грешници, някои от които са и автори на тежки престъпления. По време на Юбилейната година през 2000 г. папа Йоан Павел Втори изрично помоли за прошка за всички тези грехове (13 март 2000 г.).

Инквизицията е създадена от испанския крал за опазване чистотата на вярата. Обзета от развала, тя извършва престъпления в името на Църквата.

 

Без добра дума

Грешките на Инквизицията не могат да бъде оправдани. Но все пак е добре да се познават фактите. Често се казва, че Инквизицията е избила милиони хора, но съвременните изследователи настояват, че е реалистично да се говори за стотици или най-много хиляди жертви. Съдилищата на Инквизицията били известни като жестоки и несправедливи, но според сведенията на съвременниците от тази епоха светските съдилища били още по-лоши. Затова хората често предпочитали да бъдат съдени от църковен съд. Протестантите също имат своите инквизитори, измъчвали и убивали „католиците еретици“. През тази епоха са сторени много ужасни дела в името на Христос.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.