туит 2.31
към предишен туит
към следващ туит
към меню
2.31. Как се стига до кървавите кръстоносни походи?
След трети век поклоненията до Светите земи (Палестина) стават все по-популярни сред християните. Вълнуващо изживяване е да следваш стъпките на Исус в Светите земи, описани в Библията. През седми век в Близкия изток се появява и налага ислямът, (виж Туит 2.26). Поклоненията стават все по-трудни, но традицията остава жива.
# Джихад
Към десети век все повече хора се отправят на поклонение в Светите земи. По време на арабската династия на Фатимидите християните срещат добро отношение, отчасти и заради изгодната търговия, която може да се върши с тях. Ала този относително мирен период завършва през единайсети век заради възхода на турците (виж Туит 2.26). Тези мюсюлмани проповядват джихад (свещена война) и искат да наложат с меч учението на исляма сред християните „неверници”. Целта им е да обърнат целия свят в исляма. Турците започват да потискат християните в Светите земи, което прави и поклоненията много опасни. Християните са измъчвани жестоко и убивани, ако откажат да си сменят религията.
# Кръстоносните походи
Новините за зверствата на мюсюлманите принуждават владетели те в Европа да вземат решение за мерки за защитата на християните в Светите земи и поклоненията отново да станат възможни. Хиляди християни се стичат като доброволци в битката срещу мюсюлманите за контрол върху Светите земи. Особено в началото гази инициатива е израз на гореща вяра и е акт на милосърдие към Бог и ближния. През 1095 г. папа Урбан II благославя Първия кръстоносен поход в отговор на призива за помощ от византийския император. Този поход е отчасти военна кампания, но отчасти и поклонение, чиято цел е да помогне на хората да извървят своя личен път към Бог. Три години по-късно мюсюлманите са разгромени, а Йерусалим е завладян от кръстоносците. През следващите два века са организирани още няколко кръстоносни похода.
# Насилие
Но как е възможно християните да вдигнат оръжие срещу своите ближни? В началото всичко започва като преследване на същински християнски идеал – за защитата на християните от антихристиянските нашественици и възстановяването па контрола върху Светите земи, в които е живял Исус. Но понякога този идеал деградира до жестоки кланета и нападения. Има кръстоносци, които недостойно носят кръста, и това не може да бъде оправдано. По повод злините, извършени в името на Бог както от мюсюлмани, така и от християни, папа Йоан Павел II направи следното изявление при посещението си в джамия: „За всеки път, в който мюсюлмани и християни са се обиждали взаимно, трябва да търсим опрощение от Всемогъщия и един на друг да си простим” (6 май 2001 г.). Следва да се добави, че краят на въоръжените кръстоносни походи съвпада с началото на мирната проповед на Евангелието в ислямските региони, особено от новосъздадените просешки ордени (виж Туит 2.9), сред които и францисканците.
Кръстоносните походи целят да защитят християните в Светите земи от мюсюлманите, но кръстоносците често използват неподходящи средства
Рицарите тамплиери
Орденът на тамплиерите е основан след Първия кръстоносен поход (1095-1101) от деветима френски аристократи. Те се посвещават на служение на Църквата чрез освобождението на Светите земи. Благодарение на своите добре обучени рицари, които смело се впускат в битките, тамплиерите постигат големи успехи. Много вярващи пожелават да подкрепят рицарите, които носят бяла униформа с червения кръст, така че орденът скоро успява да натрупа големи богатства. Те се подчинявали директно на папата. Крал Филип IV Хубави (+ 1314) взел назаем пари от тамплиерите. Този факт, наред със силата и независимостта на ордена, са вероятните причини крал Филип да скалъпи срещу тамплиерите обвинението в ерес и църковно непослушание. На 13 октомври 1307 г. (петък) войските на краля арестуват и подлагат на мъчения рицарите из цяла Франция (оттогава петък, тринайсети, започва да се свързва с лош късмет). През 1312 г. папата официално разпуска ордена.