туит 2.31

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.31. Как се стига до кървавите кръстоносни походи?

След трети век поклоненията до Светите земи (Палестина) стават все по-популярни сред християните. Вълнуващо изживяване е да следваш стъпките на Исус в Светите земи, описани в Библията. През седми век в Близкия изток се появява и налага ислямът, (виж Туит 2.26). Поклоненията стават все по-трудни, но традицията остава жива.

# Джихад

Към десети век все повече хора се отправят на поклонение в Светите земи. По време на арабската династия на Фатимидите християните срещат добро отношение, отчасти и заради изгодната търговия, която може да се върши с тях. Ала този относително мирен период завършва през единайсети век заради възхода на турците (виж Туит 2.26). Тези мюсюлмани проповядват джихад (свещена война) и искат да наложат с меч учението на исляма сред християните „неверници”. Целта им е да обърнат целия свят в исляма. Турците започват да потискат християните в Светите земи, което прави и поклоненията много опасни. Християните са измъчвани жестоко и убива­ни, ако откажат да си сменят религията.

# Кръстоносните походи

Новините за зверствата на мюсюлманите принуждават владетели те в Европа да вземат решение за мерки за защитата на християните в Светите земи и поклоненията отново да станат възможни. Хиляди христи­яни се стичат като доброволци в битката срещу мюсюлманите за контрол върху Светите земи. Особено в началото гази инициатива е израз на гореща вяра и е акт на милосърдие  към Бог и ближния. През 1095 г. папа Урбан II благославя Първия кръстоносен поход в отговор на призива за помощ от византийския император. Този поход е отчасти военна кампания, но отчас­ти и поклонение, чиято цел е да помогне на хората да извървят своя личен път към Бог. Три години по-късно мюсюлманите са разгромени, а Йерусалим е завладян от кръстоносците. През следващите два века са организирани още няколко кръстоносни похода.

# Насилие

Но как е възможно християните да вдигнат оръжие срещу своите ближни? В началото всичко започва като преследване на същински християнски идеал – за защитата на християните от антихристиянските нашественици и възстановяването па контрола върху Светите земи, в които е живял Исус. Но понякога този идеал деградира до жестоки кланета и нападения. Има кръстоносци, които недостойно носят кръста, и това не може да бъде оправдано. По повод злините, извършени в името на Бог както от мюсюлмани, така и от християни, папа Йоан Павел II направи следното изявление при посещението си в джамия: „За всеки път, в който мюсюлмани и християни са се обиждали взаимно, трябва да търсим опрощение от Всемогъщия и един на друг да си простим” (6 май 2001 г.). Следва да се добави, че краят на въоръжените кръстоносни походи съвпада с началото на мирната проповед на Евангелието в ислямските региони, особено от новосъздадените просешки ордени (виж Туит 2.9), сред които и францисканците.

Кръстоносните походи целят да защитят християните в Светите земи от мюсюлманите, но кръстоносците често използват неподходящи средства

 

Рицарите тамплиери

Орденът на тамплиерите е основан след Първия кръстоносен поход (1095-1101) от деветима френски аристократи. Те се посвещават на служение на Църквата чрез освобождението на Светите земи. Благодарение на своите добре обучени рицари, които смело се впускат в битките, тамплиерите постигат големи успехи. Много вярващи пожелават да подкрепят рицарите, които носят бяла униформа с червения кръст, така че орденът скоро успява да натрупа големи богатства. Те се подчинявали директно на папата. Крал Филип IV Хубави (+ 1314) взел назаем пари от тамплиерите. Този факт, наред със силата и независимостта на ордена, са вероятните причини крал Филип да скалъпи срещу тамплиерите обвинението в ерес и църковно непослушание. На 13 октомври 1307 г. (петък) войските на краля арестуват и подлагат на мъчения рицарите из цяла Франция (оттогава петък, тринайсети, започва да се свързва с лош късмет). През 1312 г. папата официално разпуска ордена.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.