2.30. Как възникват Православните църкви?

Супадъка на Западната римска империя различията между нея и Източната империя се задълбочават. Всичко започва от езика: на Изток се говори предимно гръцки, докато на Запад се налага латинският. Взаимното разбирателство вече не е толкова лесно, колкото преди.

# Константинопол срещу Рим

След като Константин превръща Констан­тинопол в своя столица, значението на град Рим започва да запада. Когато империята отново се разделя на две части, Западът и самият град Рим стават обект на нападение от различни племена. Но при всички тези бедствия Рим си остава „вечният град” и духовният център на Църквата. Към 451 г. патриархът на Константинопол започва да настоява, че той, а не патриархът на Рим трябва да има първенство в Църквата. През следващите векове напрежението между Изтока и Запада, предимно по политически причини, продължават да нараства. А сетне, през девети век, патриархът на Константинопол Фотий решава да вземе страната на противниците на папата в спора по въпроса дали Светият Дух изхожда само от Отца, или и от Сина, и от Отца. (виж Туит 1.31)

# Православните църкви

През 1054 г. настъпва окончателната схизма (разкол) между Източната и Западната половина на Църквата. Емоциите взимат връх в спора между патриарха на Константинопол Михаил Керуларий и папския легат кардинал Хумберт, което води до взаимното им отлъчване. Не е ясно до каква степен легатът е имал право да говори от името на папата, но вредата била сторена. Оттогава християнството е разделено на западна, Латинска църква (римокатолици) и източна, Православна църква (православни християни).

Православните църкви продължават да не приемат върховенството на папата, но през последните десетилетия се наблюдава сближаване между католици и православни благодарение на усилията, полагани за диалог и помирение (виж Туит 2.12). Затова молитвата за бъдещо помирение между Източната и Западната църква продължава да бъде много важна.

# Източни католици

След Събора от Брест през 1596 г. някои православни църкви се завръщат към общение с Католическата църква. Това са източните католици, които признават папата, но продължават да спазват своята източна Литургия и своя собствен Кодекс за канонично право, утвърден от папата (виж Туит 3.52 и Туит 4.11). Римокатолиците и източните католиците са част от една Църква.

През 1054 г. се стига до схизма между Католическата и източните Православни църкви. Различаваме се не по вяра, а по формата на управление.

Православен или католик?

Казано най-широко, католици и православни имат съгласие по своята вяра. Заедно вярват в Триединния Бог, в спасението в Исус (виж Туит 1.27 и Туит 1.33), в присъствието на Христос в тайнствата (виж Туит 3.35). Православните (и източнокатолическите) литургии се различават от католическите, различни са и архитектурата и интериорът на техните храмове. При своето кръщение православни бебета получават Миропомазване и Причастие (виж Туит 3.49). Православните, за разлика от протестантите, също като нас, католиците, признават седем тайнства и всички те са валидни от католическа гледна точка. Исус присъства същински със Своето Тяло и Кръв в Евхаристията на Православните църкви (виж Туит 3.48). Ако там, където живеете, няма католически свещеник, може да посетите православна църква и да помолите да получите тайнствата, (виж Туит 3.49)

Православните църкви са организирани по различен начин от католическата. Също като нас тяхното служение се предава през поколенията (виж Туит 2.15). Патриарсите и епископите ръководят географски отделени или дори национални църкви, но те нямат един водач, макар някои от патриарсите понякога да се опитва да играе такава роля. След Католическата църква, която има над един милиард верни (виж Туит 2.1), Православните църкви съставляват най-голямата група християни по света, с около 300 милиона вярващи.