туит 2.3

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.3. Кой „заема” Престола на свети Петър, Светия престол?

Светият престол е седалището на епископа на Рим, папата. Тъй като папата е наследник на Апостол Петър, неговото седалище се нарича и Апостолически престол. Той наподобява трон, от който царят управлява, помага и съди своя народ.

# Кой стои зад волана?

Когато говорим за Светия престол, обикновено не си представяме един стол. Светият престол е центърът на цялата администрация па нашата Църква. Ако папата почине (или се оттегли, както направи папа Бенедикт XVI), престолът става вакантен (sede vacante). Тогава Светият престол като институция, коя то се състои колективно от всички кардинали, продължава да управлява Църквата до избирането на нов папа. В този период могат да бъдат решавани само неотложни задачи: другите следва да почакат до избора на нов папа (виж Туит 2.4). Инсигнните на Светия престол представляват два кръстосани ключа. Те напомнят за ключовете, дадени от Исус на Петър (виж Тунг 2.17). Над ключовете стои тристепенна корона (тиара) или специалната митра на папата.

# Ватиканът или Светият престол?

Съгласно международното право Светият престол е юридическото лице, което може да установява дипломатически отношения с други страни. Особеното обаче е това, че самият Свети престол не е държава. Държавата е Ватикан и тя е представлявана от Светия престол (виж Туит 2.6). Затова, когато чуете да се говори, че Ватиканът е взел определено решение или се противопоставя на нещо, говорещият почти винаги има предвид, че това решение всъщност е на Светия престол.

Причината Светият престол, а не Ватиканът да бъде институцията, която води международните дипломатически отношения на папата, е историческа. Между 1870 и 1929 г. папската държава е окупирана и папата официално няма своя държава. Но в същото време Светият престол продължава да поддържа дипломатически отношения е много страни (виж Туит 2.44Туит 2.45). През 1929 г. Латеранските договори постановяват, че Светият престол ще има своя независима държава, Ватикан (виж Туит 2.6).

# Папата като посредник

Каква е причината една държава да поддържа дипломатически отношения с Църквата? Могат да се чуят мнения на посланици, че Светият престол е по-добре информиран от всяка тайна служба по света, защото при него се събира информацията от поместните църкви и мисионерите от целия свят.

Наред с това много други държави следят и високо ценят позицията на Светия престол по различни въпроси, например по проблемите за правата на човека. Неутралната позиция на папата спрямо правителствата или политическите партии може да бъде много полезна в моменти на криза или при договаряне на мир между воюващи държави. Църквата изпълнява гази християнска задача, защото тя може да застане над политическите пристрастия.

Светият престол е централната администрация на Църквата. Чрез него папата поддържа контакт с епископите и държавните глави.

 

Защо е необходима папската дипломация?

Може би си задавате въпроса защо Църквата посвещава толкова много енергия за поддържането на дипломатическа мрежа в много страни, които често имат мнение, различно от това на Църквата. Но тъкмо благодарение на тази мрежа гласът на Църквата може да бъде чут в едно общество, което в противен случай често няма да обърне внимание на слабите и нуждаещите се. Теми като свободата на религията, разоръжаването, правото на живот, храна и подслон за всички, никога не губят своята актуалност.

Добър пример в това отношение е папската енциклика (папско послание) Caritas in Veritate (Милост в Истината) на папа Бенедикт XVI. В нея той говори за актуални въпроси на съвременния свят, като глобализацията, пазарната икономика, алтернативните източници на енергия. Папата призовава хората да бъдат по-малко алчни, да споделят повече и да се водят от съвестта си при взимането на решения за икономиката и околната среда. Там той обсъжда и проблемите на разоръжаването, мира, осигуряване на достъп до храна за всички. Caritas in Veritate предизвика голям интерес, частично и защото в нея папата призова за реформиране на ООН. Това не са изцяло нови идеи, защото в този документ папата се основава на социалното учение на Църквата, което представлява практическото приложение на Евангелието, (виж Туит 4.45)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.