2.3. Кой „заема” Престола на свети Петър, Светия престол?

Светият престол е седалището на епископа на Рим, папата. Тъй като папата е наследник на Апостол Петър, неговото седалище се нарича и Апостолически престол. Той наподобява трон, от който царят управлява, помага и съди своя народ.

# Кой стои зад волана?

Когато говорим за Светия престол, обикновено не си представяме един стол. Светият престол е центърът на цялата администрация па нашата Църква. Ако папата почине (или се оттегли, както направи папа Бенедикт XVI), престолът става вакантен (sede vacante). Тогава Светият престол като институция, коя то се състои колективно от всички кардинали, продължава да управлява Църквата до избирането на нов папа. В този период могат да бъдат решавани само неотложни задачи: другите следва да почакат до избора на нов папа (виж Туит 2.4). Инсигнните на Светия престол представляват два кръстосани ключа. Те напомнят за ключовете, дадени от Исус на Петър (виж Тунг 2.17). Над ключовете стои тристепенна корона (тиара) или специалната митра на папата.

# Ватиканът или Светият престол?

Съгласно международното право Светият престол е юридическото лице, което може да установява дипломатически отношения с други страни. Особеното обаче е това, че самият Свети престол не е държава. Държавата е Ватикан и тя е представлявана от Светия престол (виж Туит 2.6). Затова, когато чуете да се говори, че Ватиканът е взел определено решение или се противопоставя на нещо, говорещият почти винаги има предвид, че това решение всъщност е на Светия престол.

Причината Светият престол, а не Ватиканът да бъде институцията, която води международните дипломатически отношения на папата, е историческа. Между 1870 и 1929 г. папската държава е окупирана и папата официално няма своя държава. Но в същото време Светият престол продължава да поддържа дипломатически отношения е много страни (виж Туит 2.44 – Туит 2.45). През 1929 г. Латеранските договори постановяват, че Светият престол ще има своя независима държава, Ватикан (виж Туит 2.6).

# Папата като посредник

Каква е причината една държава да поддържа дипломатически отношения с Църквата? Могат да се чуят мнения на посланици, че Светият престол е по-добре информиран от всяка тайна служба по света, защото при него се събира информацията от поместните църкви и мисионерите от целия свят.

Наред с това много други държави следят и високо ценят позицията на Светия престол по различни въпроси, например по проблемите за правата на човека. Неутралната позиция на папата спрямо правителствата или политическите партии може да бъде много полезна в моменти на криза или при договаряне на мир между воюващи държави. Църквата изпълнява гази християнска задача, защото тя може да застане над политическите пристрастия.

Светият престол е централната администрация на Църквата. Чрез него папата поддържа контакт с епископите и държавните глави.

Защо е необходима папската дипломация?

Може би си задавате въпроса защо Църквата посвещава толкова много енергия за поддържането на дипломатическа мрежа в много страни, които често имат мнение, различно от това на Църквата. Но тъкмо благодарение на тази мрежа гласът на Църквата може да бъде чут в едно общество, което в противен случай често няма да обърне внимание на слабите и нуждаещите се. Теми като свободата на религията, разоръжаването, правото на живот, храна и подслон за всички, никога не губят своята актуалност.

Добър пример в това отношение е папската енциклика (папско послание) Caritas in Veritate (Милост в Истината) на папа Бенедикт XVI. В нея той говори за актуални въпроси на съвременния свят, като глобализацията, пазарната икономика, алтернативните източници на енергия. Папата призовава хората да бъдат по-малко алчни, да споделят повече и да се водят от съвестта си при взимането на решения за икономиката и околната среда. Там той обсъжда и проблемите на разоръжаването, мира, осигуряване на достъп до храна за всички. Caritas in Veritate предизвика голям интерес, частично и защото в нея папата призова за реформиране на ООН. Това не са изцяло нови идеи, защото в този документ папата се основава на социалното учение на Църквата, което представлява практическото приложение на Евангелието, (виж Туит 4.45)