2.29. Каква е същността на духовното възраждане, случило се през Средновековието?

През Средните векове католицизмът изживява възходи и падения. Един от най-големите успехи е подновеният интерес към живота на Христос. Хората искали да зная т повече за Исус и да Му подражават. По това време са основани много нови религиозни общности, а много миряни започват да търсят Исус в своя личен живот и правилния начин, по който да Го следват.

# Манастири и посветени

През десети век е основано бенедиктинското абатство в Клюни. Това абатство, което ще се превърне в център за обновление на вярата, културата и изкуството, било под ръководството на папата. Към Ордена на Клюни започват да се присъединяват много манастири. В периода на неговото най-голямо влияние е Клюни са обвързани над 1200 манастира.

През дванайсети век са основани и много нови религиозни ордени, които оказват голямо въздействие върху християнския свят. Цистерцианците си поставят за задача да възвърнат първоначалната простота на бенедиктинския живот. Тяхното възникване е реакция срещу величието и великолепието на Ордена в Клюни. Под влияние на водачи като св. Бернар от Клерво (+ 1153) цистерцианците посвещават повече време на молитвата и земеделската работа на полето. Подходът им е отражение па първоначалния девиз на бенедиктинците Ora et Labora („Моли се и работи”).

През тринайсети век се появяват мендикантите (просешките ордени): последователите на св. Франциск от Асизи (францисканци) и на св. Доминик (доминиканци) започват да благовестят сред всеки, който иска да чуе Евангелието (виж Туит 2.9). Живеят единствено от подаянията на хората. В началото те нямат манастири и нарича] сами себе си фра (от латинската дума за брат).

# Вяра, търсеща разбиране

През тринайсети век се наблюдава възраждане на интереса към изучаване на вярата. Важна роля в това отношение изиграват доминиканците и францисканците. От богословието се очаква да задълбочи познанията за вярата по пътя на разумния диспут, който се състои в развиването на теза по даден въпрос, разумна защита и обсъждане па противните аргументи. Този метод на търсене на истината, развит през Средните векове, става известен като схоластика. Велики мислители, като св. Тома от Аквино (+ 1274), започват да изучават творбите на Отците на Църквата (виж Туит 2.24), както и тези на древните гръцки философи, особено на Аристотел. Дори и днес трудовете на св. Тома са изучавани от всички католически семинаристи и богослови. В този интелектуален контекст са основани и първите университети. През 1215 г. папа Инокентий III признава Университета в Париж за първия църковен университет. Не след дълго той е последван от университетите в Оксфорд, Болоня и Саламанка. До 1450 г. вече са основани над 50 университета в цяла Европа.

# Модерно посвещение

Духовното движение за Модерно посвещение (Devotio Moderna) възниква в Ниските земи през четиринадесети век. Геерт Гроте (+ 1384) от Давентер основана общността на Братя и сестри на общия живот. Негови членове стават миряни, които не са полагали монашески обет. Те не се оттеглят от света, а водят християнски живот в молитва и простота, продължавайки да вършат всекидневните си задачи. Към това движение се присъединяват и цели конвенти. Идеите на Devotio Moderna се разпространяват предимно в Северна Европа и оказват влияние върху мнозина, сред които холандския философ Еразъм (+ 1536) и художника Иеронимус Бош (+ 1516). Отражение на тази традиция е книгата на Тома Кемпийски „Подражание на Христа” (De Imitatione Christi), която и до днес продължава да бъде четена по целия свят.

Основани са нови ордени за следване на Христа. Възникват и католическите университети, които насърчават обмена и задълбочаването на знанието.

Средновековното изкуство

Почти цялото средновековно изкуство е религиозно по своя характер. В градовете започват да се издигат огромни катедрали и църкви. Кръглите романски арки са изместени от островърхите готически катедрали, докато в същото време архитектите се стремят да допуснат навлизането
на колкото се може повече светлина в храма.

Тайните на вярата започват да бъдат изобразявани по витражи, скулптури и картини. Красотата им е отражение на свръхестественото.