туит 2.29

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.29. Каква е същността на духовното възраждане, случило се през Средновековието?

През Средните векове католицизмът изживява възходи и падения. Един от най-големите успехи е подновеният интерес към живота на Христос. Хората искали да зная т повече за Исус и да Му подражават. По това време са основани много нови религиозни общности, а много миряни започват да търсят Исус в своя личен живот и правилния начин, по който да Го следват.

# Манастири и посветени

През десети век е основано бенедиктинското абатство в Клюни. Това абатство, което ще се превърне в център за обновление на вярата, културата и изкуството, било под ръководството на папата. Към Ордена на Клюни започват да се присъединяват много манастири. В периода на неговото най-голямо влияние е Клюни са обвързани над 1200 манастира.

През дванайсети век са основани и много нови религиозни ордени, които оказват голямо въздействие върху християнския свят. Цистерцианците си поставят за задача да възвърнат първоначалната простота на бенедиктинския живот. Тяхното възникване е реакция срещу величието и великолепието на Ордена в Клюни. Под влияние на водачи като св. Бернар от Клерво (+ 1153) цистерцианците посвещават повече време на молитвата и земеделската работа на полето. Подходът им е отражение па първоначалния девиз на бенедиктинците Ora et Labora („Моли се и работи”).

През тринайсети век се появяват мендикантите (просешките ордени): последователите на св. Франциск от Асизи (францисканци) и на св. Доминик (доминиканци) започват да благовестят сред всеки, който иска да чуе Евангелието (виж Туит 2.9). Живеят единствено от подаянията на хората. В началото те нямат манастири и нарича] сами себе си фра (от латинската дума за брат).

# Вяра, търсеща разбиране

През тринайсети век се наблюдава възраждане на интереса към изучаване на вярата. Важна роля в това отношение изиграват доминиканците и францисканците. От богословието се очаква да задълбочи познанията за вярата по пътя на разумния диспут, който се състои в развиването на теза по даден въпрос, разумна защита и обсъждане па противните аргументи. Този метод на търсене на истината, развит през Средните векове, става известен като схоластика. Велики мислители, като св. Тома от Аквино (+ 1274), започват да изучават творбите на Отците на Църквата (виж Туит 2.24), както и тези на древните гръцки философи, особено на Аристотел. Дори и днес трудовете на св. Тома са изучавани от всички католически семинаристи и богослови. В този интелектуален контекст са основани и първите университети. През 1215 г. папа Инокентий III признава Университета в Париж за първия църковен университет. Не след дълго той е последван от университетите в Оксфорд, Болоня и Саламанка. До 1450 г. вече са основани над 50 университета в цяла Европа.

# Модерно посвещение

Духовното движение за Модерно посвещение (Devotio Moderna) възниква в Ниските земи през четиринадесети век. Геерт Гроте (+ 1384) от Давентер основана общността на Братя и сестри на общия живот. Негови членове стават миряни, които не са полагали монашески обет. Те не се оттеглят от света, а водят християнски живот в молитва и простота, продължавайки да вършат всекидневните си задачи. Към това движение се присъединяват и цели конвенти. Идеите на Devotio Moderna се разпространяват предимно в Северна Европа и оказват влияние върху мнозина, сред които холандския философ Еразъм (+ 1536) и художника Иеронимус Бош (+ 1516). Отражение на тази традиция е книгата на Тома Кемпийски „Подражание на Христа” (De Imitatione Christi), която и до днес продължава да бъде четена по целия свят.

Основани са нови ордени за следване на Христа. Възникват и католическите университети, които насърчават обмена и задълбочаването на знанието.

 

Средновековното изкуство

Почти цялото средновековно изкуство е религиозно по своя характер. В градовете започват да се издигат огромни катедрали и църкви. Кръглите романски арки са изместени от островърхите готически катедрали, докато в същото време архитектите се стремят да допуснат навлизането
на колкото се може повече светлина в храма.

Тайните на вярата започват да бъдат изобразявани по витражи, скулптури и картини. Красотата им е отражение на свръхестественото.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.