туит 2.28
към предишен туит
към следващ туит
към меню
2.28. Какви са отношенията между краля и папата през Средните векове?
Християнството постепенно започва да се разпростира в Европа. Важна роля за това често изиграва покръстването на вожда или краля. След като около 500 г. кралят на франките Хлодвиг приема кръщение, и Западната, и Източната империя вече имат католически императори. Покръстването на маджарите (унгарци) започва с кръщението на техния крал свети Стефан (+ 1038). Християнството процъфтява и в Бохемия благодарение на светия крал Вацлав (+ 935).
# Франкските крале
През Ранното средновековие ролята на франките започва да става все по-значителна. През 754 г. папа Стефан II помазва Пипин Къси за крал на франките. Когато две години по-късно Рим е обсаден от лангобардите, Пипин се притича на помощ на папата и му запазва контрола над Рим и голяма част от Северна Италия. Така е поставено началото на папската държава, просъществувала до 1870 г. (виж Туит 2.44 – Туит 2.45). На Рождество през 800 г. папа Лъв III коронова сина на Пипин Карл за император на Свещената римска империя в базиликата „Свети Петър”. Империята му включва голяма част от Западна Европа. По този начин Западът се сдобива с водач, равностоен на императора на Изтока в Константинопол (виж Туит 2.20). Карл Велики бил ревностен християнин. Той подпомага реформирането на Църквата и на обществото, включително и като въвежда християнското венчание сред германските племена.
# Благородници и васали
След смъртта на Карл Велики обширната му империя се разпада. Създава се социална структура, в която властта се държи от благородниците. Възникват малки кралства, в които господарите защитават своите поданици (васали), а в замяна получават от тях услуги и вярност.
Аристократите настояват да контролират и църковните структури в своите владения, включително и да имат правото да назначават свещениците в техните църкви. Папата, лишен от силен покровител, попада под контрола на няколко могъщи семейства. Този процес е улеснен и от факта, че папите през този период не се отличават с особена решителност. Започва период на морален упадък сред вярващите, духовниците и монасите. Това е истински „тъмен период”.
# Германските крале
През 962 г. папата коронясва германския крал Отон I за император и по този начин Свещената римска империя попада под контрола на германците. В този период епископите започват да имат правото да имат благороднически титли и да владеят земя, което става причина за разпространяването на все по-светско поведение сред духовниците. През тази епоха папата коронясва императора, а императорът гарантира честността на папския избор. Ала това сътрудничество става източник и на напрежение, тъй като и двете страни настояват да имат последната дума. А в същото време в Църквата се разпространяват различни злоупотреби. Усеща се необходимостта от дълбока реформа, проведена след избора за папа на Григорий VII през 1073 г.
Сред раннохристиянските крале има много светжи. През Средните векове интересите на папите и кралете често водят до сблъсъци между тях.
Грегорианските реформи
Папа Григорий VII (+ 1085) взима мерки срещу духовниците, които не спазват своя обет за безбрачие (виж Туит 2.25). Активно се противопоставя на практиката за продажба на църковни постове и други свещени предмети (грехът на симонията). На трето място, той настоява за слагане на край на практиката духовниците да бъдат назначавани от светските владетели. Постепенно императорът и по-дребните аристократи започнали да играят все по-голяма роля при назначаването на епископи и свещеници. Папа Григорий настоява да бъде възстановен правилният ред при назначаването на църковните постове.
Папа Григорий VII реформира Църквата и възстановена независимостта на папата, включително и по отношение на определянето на епископите. Това води до сблъсък с император Хенрих IV (+ 1106), тъй като епископите често имали и светски владения. А след това Григорий дори заявява, че папата има духовна и светска власт над християните (Dictatus рaрaе).