туит 2.26

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.26. Как се появява ислямът?

Думата ислям означава „подчинение”, а мюсюлманин буквално означава човек, който се подчинява на Аллах (арабската дума за „Бог”). През седми век арабинът от Мека Мохамед заявява, че Бог му разкрил своето откровение чрез Архангел Гавриил (Джебраил) (Коран 53.4, ю, 11). След смъртта на Мохамед тези слова са събрани в Корана (виж Туит 1.14). Мюсюлманите приемат Мохамед за най-великия пророк. Останалите пророци са Авраам, Мойсей и Исус (Isa). В Корана може да се различи влиянието на юдейски, християнски и езически текстове. Наред с Корана съществуват и хадисите, коментарите на Корана от Мохамед и неговите наследници. Шариатът, ислямският закон, се състои от Корана и хадисите.

# Войнстваща вяра

Част от арабите били увлечени от учението на Мохамед и го последвали доброволно, но враждебното отношение на други принудили Мохамед да избяга в Медина през 622 г. Оттам Мохамед призовал за джихад („битка”) срещу тези, които отказали да приемат неговата религия, срещу неверниците (Коран 61.10-12). Използвайки насилие той и неговите последователи победили езически, еврейски и християнски общности и през 630 г. победоносно превзели Мека. До смъртта си през 632 г. Мохамед завладява целия Арабския полуостров Разликите между Исус и Мохамед са съществени. Исус настоява, че е Син Божи (виж Туит 1.28). Той разпространява Своето послание без война, оставя Се да бъде убит, за да изкупи човечеството и дори се моли за Своите врагове (Лук. 23:34; Виж Туит 4.43). Мохамед настоява, че е пророк, комуто Бог е заповядал да наложи посланието му е насилие (Коран 8.60) и да убива враговете му (Корав 8.12,15,17). Мохамед отрича, че Исус е Бог, че е погинал на Кръста и след това е възкръснал (виж Туит 1.26).

# Развитие на исляма

След смъртта на Мохамед чрез поредица от военни кампании мюсюлманските водачи завладяват голяма част от християнския Изток. Нахлуват и на Запад, първо в Испания, а след това във Франция. През 732 г. Карл Мартел ги отблъсква в голямата битка при Поатие. До десети век ислямът се разпространява в Западна Азия, Северна Африка, по-голямата част от Испания и Сицилия. По всички тези места е наложен ислямският закон. Турците мюсюлмани завладяват Константинопол през 1453 г., преименуват го на Истанбул и го превръщат в столица на тяхната Османска империя. В моментите на своето най-голямо могъщество османците контролират по-голямата част от Югоизточна Европа. Едва през 1653 г. те са окончателно отблъснати пред портите на Виена.

Османската империя се разпада след Първата световна война. Повечето ислямски владения в Европа се връщат към християнското управление, ала на Изток християнството изчезва почти напълно.

# Свещена война

Джихадът срещу неверниците или свещената война е задължение за мюсюлманите. Коранът одобрява използването на насилие срещу немюполманите, за да бъдат те принудени да се подчиняват на Аллах (Коран 8.59; 66.9). Мюсюлманите приемат християните за „хора на Книгата”, тоест на Библията. Тъй като мюсюлманите уважават определени части от Библията и приемат Исус за пророк, те невинаги принуждават християните да приемат исляма; ала християните винаги си остават второкласни граждани според ислямския закон. Те трябва да плащат допълнителни данъци, налагат се ограничения върху практикуването на тяхната вяра. (Коран 9.29) В наше време има мюсюлмани, които настояват за воденето на свещена война, и такива, които искат да живеят в мир с последователите на различна религия. Като християни ние трябва да положим всички възможни усилия, за да живеем в мир с всички, независимо от вярата им. Всеки един от последните папи е призовавал политическите водачи да гарантират на всички религиозната свобода. В същото време те подчертават необходимостта християнската вяра да се разпространява чрез мирна евангелизация, съгласно заповедта на Исус към Църквата (Марк. 16:15;. Виж Туит 4.50).

През седми век Мохамед започва да разпространява религия, която изповядва вярата в един Бог, но не приема Исус за наш Господ и Спасител.

 

Девици и стълбове

Ислямът вярва, че всеки ще бъде съден от Аллах в края на времето. Тези, които са живели праведно, ще отидат в рая, място на физическо и духовно удоволствие, където хората ще лежат на дивани, ще се хранят обилно, за тях ще се грижат млади и красиви прислужници или девици. Нечестивите ще отидат в ада. Ислямът има пет основни „стълба” в практикуването на вярата. Това са изповедта на вярата (shahadah), петкратната молитва всеки ден (salat), даването на милостиня (zakat), постът през Рамазана (sawn) и поклонението до Мека (haji). Петъчната молитва в джамията е задължителна. Тя е съпроводена от продължителна проповед на имама, чиито думи се смятат за много важни.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.