2.26. Как се появява ислямът?

Думата ислям означава „подчинение”, а мюсюлманин буквално означава човек, който се подчинява на Аллах (арабската дума за „Бог”). През седми век арабинът от Мека Мохамед заявява, че Бог му разкрил своето откровение чрез Архангел Гавриил (Джебраил) (Коран 53.4, ю, 11). След смъртта на Мохамед тези слова са събрани в Корана (виж Туит 1.14). Мюсюлманите приемат Мохамед за най-великия пророк. Останалите пророци са Авраам, Мойсей и Исус (Isa). В Корана може да се различи влиянието на юдейски, християнски и езически текстове. Наред с Корана съществуват и хадисите, коментарите на Корана от Мохамед и неговите наследници. Шариатът, ислямският закон, се състои от Корана и хадисите.

# Войнстваща вяра

Част от арабите били увлечени от учението на Мохамед и го последвали доброволно, но враждебното отношение на други принудили Мохамед да избяга в Медина през 622 г. Оттам Мохамед призовал за джихад („битка”) срещу тези, които отказали да приемат неговата религия, срещу неверниците (Коран 61.10-12). Използвайки насилие той и неговите последователи победили езически, еврейски и християнски общности и през 630 г. победоносно превзели Мека. До смъртта си през 632 г. Мохамед завладява целия Арабския полуостров Разликите между Исус и Мохамед са съществени. Исус настоява, че е Син Божи (виж Туит 1.28). Той разпространява Своето послание без война, оставя Се да бъде убит, за да изкупи човечеството и дори се моли за Своите врагове (Лук. 23:34; Виж Туит 4.43). Мохамед настоява, че е пророк, комуто Бог е заповядал да наложи посланието му е насилие (Коран 8.60) и да убива враговете му (Корав 8.12,15,17). Мохамед отрича, че Исус е Бог, че е погинал на Кръста и след това е възкръснал (виж Туит 1.26).

# Развитие на исляма

След смъртта на Мохамед чрез поредица от военни кампании мюсюлманските водачи завладяват голяма част от християнския Изток. Нахлуват и на Запад, първо в Испания, а след това във Франция. През 732 г. Карл Мартел ги отблъсква в голямата битка при Поатие. До десети век ислямът се разпространява в Западна Азия, Северна Африка, по-голямата част от Испания и Сицилия. По всички тези места е наложен ислямският закон. Турците мюсюлмани завладяват Константинопол през 1453 г., преименуват го на Истанбул и го превръщат в столица на тяхната Османска империя. В моментите на своето най-голямо могъщество османците контролират по-голямата част от Югоизточна Европа. Едва през 1653 г. те са окончателно отблъснати пред портите на Виена.

Османската империя се разпада след Първата световна война. Повечето ислямски владения в Европа се връщат към християнското управление, ала на Изток християнството изчезва почти напълно.

# Свещена война

Джихадът срещу неверниците или свещената война е задължение за мюсюлманите. Коранът одобрява използването на насилие срещу немюполманите, за да бъдат те принудени да се подчиняват на Аллах (Коран 8.59; 66.9). Мюсюлманите приемат християните за „хора на Книгата”, тоест на Библията. Тъй като мюсюлманите уважават определени части от Библията и приемат Исус за пророк, те невинаги принуждават християните да приемат исляма; ала християните винаги си остават второкласни граждани според ислямския закон. Те трябва да плащат допълнителни данъци, налагат се ограничения върху практикуването на тяхната вяра. (Коран 9.29) В наше време има мюсюлмани, които настояват за воденето на свещена война, и такива, които искат да живеят в мир с последователите на различна религия. Като християни ние трябва да положим всички възможни усилия, за да живеем в мир с всички, независимо от вярата им. Всеки един от последните папи е призовавал политическите водачи да гарантират на всички религиозната свобода. В същото време те подчертават необходимостта християнската вяра да се разпространява чрез мирна евангелизация, съгласно заповедта на Исус към Църквата (Марк. 16:15;. Виж Туит 4.50).

През седми век Мохамед започва да разпространява религия, която изповядва вярата в един Бог, но не приема Исус за наш Господ и Спасител.

Девици и стълбове

Ислямът вярва, че всеки ще бъде съден от Аллах в края на времето. Тези, които са живели праведно, ще отидат в рая, място на физическо и духовно удоволствие, където хората ще лежат на дивани, ще се хранят обилно, за тях ще се грижат млади и красиви прислужници или девици. Нечестивите ще отидат в ада. Ислямът има пет основни „стълба” в практикуването на вярата. Това са изповедта на вярата (shahadah), петкратната молитва всеки ден (salat), даването на милостиня (zakat), постът през Рамазана (sawn) и поклонението до Мека (haji). Петъчната молитва в джамията е задължителна. Тя е съпроводена от продължителна проповед на имама, чиито думи се смятат за много важни.