2.23. Кои са главните църковни събори?

При появата на важни въпроси, свързани с вярата, които е необходимо да бъдат сериозно обсъдени, императорът или папата свикват събрание на цялата Църква, което се нарича вселенски събор.

На тези събори папите или събраните епископи не изработват нови доктрини. Това означава, че вярата не се променя! Тези събори само изясняват това, в което християните са вярвали от самото начало. До този момент никой не се е чувствал подготвен или не е имало причина тази доктрина да бъде формулирана или записана официално. Св. Викентий Лерински (+ ок. 445) казва, че такова развитие на учението „трябва наистина да бъде развитие на вярата, а не изменение на вярата: развитието се случва, когато едно нещо се усъвършенства в себе си, докато промяната се случва, когато това нещо престава да бъде това, което е”. (Commonitorio 1,23)

# Първите събори

Причина за свикване на един събор с появата на въпроси, свързани с определени аспекти на вярата или възникнали спорове. Събрани заедно, присъстващите епископи и богослови търсят отговор на възникналите въпроси в рамките на пълнотата на вярата. За да бъде постигнато това, необходимо е да бъде изяснено в какво точно вярваме като христия­ни. Какво означава всъщност Бог да бъде едновременно един и грима например? (Виж Туит 1.33) Дали Отец, Син и Дух са единосъщни?

Така се задълбочава познанието за Бог стъпка по стъпка и се изяснява правилното тълкуване на Неговото откровение. Това откровение достига до нас посредством Писанието и Преданието (виж Туит 1.11). Първите вселенски събори утвърждават много истини за нашата вяра. Първите два събора например изработват Символа на вярата, великата изповед на вярата, която продължаваме и до днес да изричаме (виж Туит 1.31).

# Пьрвите осем вселенски събора

1-ви Събор 125 г. Никея I. Важни решения: Христос е напълно Бог и е „единосъщен с Отца” (консубстанциален). Осъдено учение: Арианството, което отрича божествената същност на Христос.

2-ри Събор 381 г. Константинопол I. Важни решения: Светият Дух е напълно Бог, Исус е напълно човек (и напълно Бог). Осъдено учение: Аполинарианството, което настоява, че Исус не е бил напълно човек и Пневматомахията, която настоява, че Св. Дух не е Бог.

3-ти Събор 431 г. Ефес. Важни решения: Исус е едновременно човек и Бог, затова Мария е Богородица (Theotokos). Осъдено учение: Несторий, който настоява, че Христос има две самостоятелни природи, човешка и божествена, а Мария е майка само на човешката.

4-ти Събор 451 г. Халкидон. Важни решения: Христос е Бог, но също и човек. Той е едно лице с две природи (божествена и човешка). Осъдено учение: Евтихий, който настоява, че Христос има само божествена природа.

5-ти Събор 553 г. Константинопол II. Важни решения: Христос е само една личност. Осъдено учение: Последователите на Несторий (виж горе).

6-ти Събор 680-681 г. Константинопол III. Важни решения: Христос е изцяло Бог и изцяло човек и затова притежава и божествена, и човешка воля. Осъдено учение: Монотелизмът, който настоява, че Исус има само божествена воля и затова не е напълно човек.

7-ми Събор 787г. Никея II. Важни решения: Тъй като Исус е човек, Той може да бъде изобразяван. Образите могат да бъдат почитани (но не обожествявани) (виж Туит 3.9 и Туит 3.22). Осъдено учение: Иконобороството, движението срещу религиозните изображения.

8-ми Събор 869-870 г. Константинопол IV. Важни решения: Всяко човешко същество има едно тяло и една душа. Константинопол е признат за патриаршия, с което е решена схизмата (разделението), причинена от Фотий. Осъдено учение: Фотий, който отхвърля специалната власт на папата (виж Туит 2.30)

# По-късни събори

Много важен е и Тридентският събор, защото той дава отговор на спорните въпроси, които се появяват по време на Реформацията (виж Туит 2.41). Последния т вселенски събор, Вторият ватикански събор, спроведен между 1962 и 1965 г. (виж Туит 2.48). Решения та ма Втория ватикански събор продължават да оказват голямо влияние върху всекидневния живот и Литургията на Църквата. Съборът обновява интереса към ролята на миряните в Църквата, към диалога с обществото и с другите религии, както и към проповедта на Евангелието.

Първите 8 събора утвърждават основните християнски доктрини в отговор на възникнали спорове. Когато възникне спор, се свиква събор.