2.22. Какво представлява църковният събор?

Съборът е среща или поредица от срещи на епископите и папата (или негов представител), често подпомагани от експерти и богослови. Първата такава поредица от срещи е свикана от Апостолите в Йерусалим (Деян. 15:6; виж Туит 2.18). На тези събрания те търсят решенията на въпроси, свързани с вярата, чийто отговор не може да бъде открит лесно в Писанията. Правилата, утвърдени на съборите, стават част от Преданието на Църквата (виж Туит 1.11). Често съборите са свиквани в отговор на появата на ерес, която представлява отричане или изопачаване на истината за Бога. Ереста представлява погрешно разбиране на вярата и е много сериозен проблем, тъй като вкарва вярващите в заблуда. Затова тя е определяна и като погрешна доктрина.

# Гностицизъм

Пример за такава раннохристиянска ерес е гностицизмът. Гностиците твърдят, че спасението се постига чрез познанието и притежанието на по-висша мъдрост, достъпна само за ограничен кръг посветени. Това противоречи напълно с желанието на Исус Евангелието да бъде проповядвано на всички. Гностиците отхвърля учителната власт на Апостолите и възприемат само тези християнски вярвания, които са в съгласие с техните разбирания. С тази ерес се борят много християнски автори от първите векове, като св. Павел (1 Тим. 6:20-21) и Юстин Мъченик (+ ок. 165).

# Арианство

През четвърти век свещеникът от Александрия в Египет Арий започва да твърди, че Исус и Светият Дух са сътворени от Бог и следователно не са нито равни, нито единосъщни с Него. Постановките в тази ерес, известна като арианство, крият в себе си важни последици. Ако Исус не е Бог, например невъзможно става както Въплъщението, така и Изкуплението или, с други думи, Исус не може да спасява! Тъй като арианството е тясно свързано с направлението в гръцката философия, започнало с Платон, то започва бързо да се разпространява сред образованите хора, включително сред свещеници и епископи на Църквата. Спорът придобива такъв размер във вселенската Църква, че се налага свикването на събор, който да реши проблема.

# Вселенски събори

Тъй като регионалният събор (виж Туит 2.21) няма авторитет пред цялата вселенска Църква, през 325 г. императорът свиква в Никея вселенски събор. Той е наречен „вселенски” (за разлика от „регионален”), защото на него се събират представители на цялата Църква.

На събранието представителите на папата, повече от 300 епископи, както и императорът, обсъдили твърденията на арианите. Общото заключение на папата и епископите било, че Исус е Бог. Исус е несътворен и извечно съществува като второто лице на Троицата. Във Въплъщението Божият Син приел плът и станал човек, от което следва, че Исус е и изцяло човек. Никейският събор утвърждава, че Исус е напълно Бог и в същото време и човек (виж Туит 1.29). Отците на този събор изработват по-голямата част от нашия Символ на вярата, завършен на следващия събор в Константинопол през 381 г. (виж Туит 2.23).

Църковният събор е събрание на папата и епископите, което дава категоричен отговор на въпроси за вярата и морала на цялата Църква.

Западната ерес

Първите събори били свикани на Изток. Град Никея се намира в днешна Турция. Други градове, в които са свиквани ранните събори, са Константинопол, Ефес и Хапкидон (виж Туит 2.23). На тях присъстват епископи предимно от Изтока. След утвърждението на папата решенията на тези събори ставали задължителни за цялата Църква.

Един от споровете, възникнали на Запад, е свързан с учението на Пелагий. Този монах поставя акцент върху способността (или качеството) на човек да постигне спасение само чрез собствените си усилия, без за това да е необходима Божията благодат. Той твърди, че Божията благодат не е толкова необходима за спасението, колкото мислят мнозина. Активна битка с тази доктрина повежда свети Августин.

Свиканият на Запад събор в Оранж през 529г. постановява, че човек не може да постигне спацение само със собствените си сили. Но в същото време съборът отхверля идеята, че само малцина могат да постигнат (са предопределени) небето. Мнението, че съществува предопределение за ада, също е осъдено. През XVI век тези ереси отново ще се почвчват в учението на Калвин за двойното предопределение. (виж Туит 1.44)