туит 2.22

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.22. Какво представлява църковният събор?

Съборът е среща или поредица от срещи на епископите и папата (или негов представител), често подпомагани от експерти и богослови. Първата такава поредица от срещи е свикана от Апостолите в Йерусалим (Деян. 15:6; виж Туит 2.18). На тези събрания те търсят решенията на въпроси, свързани с вярата, чийто отговор не може да бъде открит лесно в Писанията. Правилата, утвърдени на съборите, стават част от Преданието на Църквата (виж Туит 1.11). Често съборите са свиквани в отговор на появата на ерес, която представлява отричане или изопачаване на истината за Бога. Ереста представлява погрешно разбиране на вярата и е много сериозен проблем, тъй като вкарва вярващите в заблуда. Затова тя е определяна и като погрешна доктрина.

# Гностицизъм

Пример за такава раннохристиянска ерес е гностицизмът. Гностиците твърдят, че спасението се постига чрез познанието и притежанието на по-висша мъдрост, достъпна само за ограничен кръг посветени. Това противоречи напълно с желанието на Исус Евангелието да бъде проповядвано на всички. Гностиците отхвърля учителната власт на Апостолите и възприемат само тези християнски вярвания, които са в съгласие с техните разбирания. С тази ерес се борят много християнски автори от първите векове, като св. Павел (1 Тим. 6:20-21) и Юстин Мъченик (+ ок. 165).

# Арианство

През четвърти век свещеникът от Александрия в Египет Арий започва да твърди, че Исус и Светият Дух са сътворени от Бог и следователно не са нито равни, нито единосъщни с Него. Постановките в тази ерес, известна като арианство, крият в себе си важни последици. Ако Исус не е Бог, например невъзможно става както Въплъщението, така и Изкуплението или, с други думи, Исус не може да спасява! Тъй като арианството е тясно свързано с направлението в гръцката философия, започнало с Платон, то започва бързо да се разпространява сред образованите хора, включително сред свещеници и епископи на Църквата. Спорът придобива такъв размер във вселенската Църква, че се налага свикването на събор, който да реши проблема.

# Вселенски събори

Тъй като регионалният събор (виж Туит 2.21) няма авторитет пред цялата вселенска Църква, през 325 г. императорът свиква в Никея вселенски събор. Той е наречен „вселенски” (за разлика от „регионален”), защото на него се събират представители на цялата Църква.

На събранието представителите на папата, повече от 300 епископи, както и императорът, обсъдили твърденията на арианите. Общото заключение на папата и епископите било, че Исус е Бог. Исус е несътворен и извечно съществува като второто лице на Троицата. Във Въплъщението Божият Син приел плът и станал човек, от което следва, че Исус е и изцяло човек. Никейският събор утвърждава, че Исус е напълно Бог и в същото време и човек (виж Туит 1.29). Отците на този събор изработват по-голямата част от нашия Символ на вярата, завършен на следващия събор в Константинопол през 381 г. (виж Туит 2.23).

Църковният събор е събрание на папата и епископите, което дава категоричен отговор на въпроси за вярата и морала на цялата Църква.

 

Западната ерес

Първите събори били свикани на Изток. Град Никея се намира в днешна Турция. Други градове, в които са свиквани ранните събори, са Константинопол, Ефес и Хапкидон (виж Туит 2.23). На тях присъстват епископи предимно от Изтока. След утвърждението на папата решенията на тези събори ставали задължителни за цялата Църква.

Един от споровете, възникнали на Запад, е свързан с учението на Пелагий. Този монах поставя акцент върху способността (или качеството) на човек да постигне спасение само чрез собствените си усилия, без за това да е необходима Божията благодат. Той твърди, че Божията благодат не е толкова необходима за спасението, колкото мислят мнозина. Активна битка с тази доктрина повежда свети Августин.

Свиканият на Запад събор в Оранж през 529г. постановява, че човек не може да постигне спацение само със собствените си сили. Но в същото време съборът отхверля идеята, че само малцина могат да постигнат (са предопределени) небето. Мнението, че съществува предопределение за ада, също е осъдено. През XVI век тези ереси отново ще се почвчват в учението на Калвин за двойното предопределение. (виж Туит 1.44)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.