2.21. Как е организирана ранната Църква?

През първи век християнските общности, основани от Апостолите в различните градове, поддържат активен контакт помежду си. Тези църкви са организирани йерархично, а всяка от тях е под ръководството на един от Апостолите. Те са наследени от местните епископи, чието име произлиза от гръцката дума episkopoi (Фил.1:1; Деян. 1:20; I Тим. 3:1-2.). Епископите са подпомагани от presbyleroi, откъдето идва и английската дума за свещеник (priest, 1 Петр. 5:1-2; Деян. 15:2). Съществуват и дякони, diakonoi, чиято основна задача е да полагат грижи за бедните. (Фил. 1:1; 1 Тим.3:1-2.) Св. Игнатий Антиохийски споменава за съществуването на трите степени – епископ, свещеник и дякон – още около 107 година (виж Туит 3.41).

# Разделение на труда

В началото разделение във функциите между епископа, свещеника и дякона не е напълно изяснено, но няма съмнение, че църковната структура, каквато е позната и до днес, съществува от първите векове. По това време вече съществува практиката епископите да предават задълженията си па своите наследници чрез молитва и полагане на ръце (виж Туит 2.13 и Туит 3.41). Впоследствие постепенно се формира организацията на Църквата, каквато е позната днес.

В първите църковни общности съществуват и много други служения, освен споменатите три. „Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.” (1 Кор. 12:28) Днес също всеки един е натоварен със специална отговорност в Църквата (виж Туит 3.42). Всички задачи се изпълняват след обсъждане и в съгласие с водачите на общността – епископите и техни те свещеници.

# Събор

С развитието на църковната организация се налага нова форма на дискутиране на проблемите в определен регион – това е съборът, който представлява събрание на водачите на Църквата. Църквите от определен регион (или църковна област) могат да бъдат призовани от епископа за обсъждане на актуалните въпроси и за решаване на възникналите проблеми. Първият събор е проведен през 170 г. Тези събори се свикват въз основа на думите па Исус, че Той ще бъде там, където са събрани двама или грима в Негово име (Мат. 18:20).

# Църковна провинция

Регионалните събори укрепват съзнанието, че Църквата е една. Както Римската империя е разделена на провинции, така и Църквата се разделя на църковни територии. Църковната провинция обикновено се състои от няколко диоцеза/епархии, всеки един ръководен от собствен епископ (виж Туит 2.2).

Към края на трети век ръководство то на определена провинция преминава към епископа на един от големите градове (или метрополис, откъдего идва и титлата митро­полит). 11яколко църковни провинции се обединява!’ под ръководството на патриарх (виж Туит 2.20). Петте патриаршии са Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим, и Константинопол. Последните четири и особено Константинопол полагат усилия да увеличат своето влияние за сметка на Рим.

От самото начало Църквата се състои от вярващи, водени от Апостолите, а по-късно – от епископи. Всеки има конкретна отговорност в общността.