туит 2.20

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.20. Какво се променя по времето на император Константин?

На 28 октомври 312 г. Константин побеждава своя съперник за трона на Западната римска империя. Преди решителната битка Константин сънува кръст, върху който е поставен надпис: „С този знак ще победиш” („In hoc signo vinces”). Повярвал, че дължи победата си на Христос, Константин започва да симпатизира на християнството, макар да не приема кръщение до самия край на живота си.

# Край на гоненията

През януари 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който нарежда да спрат гоненията над християните. Християните вече не са подвеждани под криминална отговорност, а отнетото им до този момент имущество трябвало да им бъде върнато. Управлението на Константин донася не само законово признание на християнството, но и стабилност и мир в цялата империя (виж Туит 2.19).

Най-накрая християните получават възможност открито да изповядват своята вяра и да участват в управлението на империята. Броят на християните нараства бързо, а следователно и нуждата от големи, добре уредени литургични сгради. По това време са изградени големи базилики, сред които тази, посветена на св. Йоан Латерански в Рим, както и на Божи гроб в Йерусалим.

# Константинопол

След като Константин поема управлението на Източната римска империя, той премества своята столица в град Византион, който преименува на Константинопол. Днес е известен като Истанбул в Турция. Повечето от наследниците на Константин били християни. Единствен император Юлиан Отстъпник (+ 363) опитва безуспешно да върне езичеството.

През 380 г. император Теодосий (379-395) утвърждава с едикт Символа на вярата, приет на Събора в Никея, голяма среща на цялата Църква, проведена в този град през 325 г. (виж Туит 2.23). С указите на император Теодосий християнската вяра става държавна религия. Голямо влияние върху императора по това време има св. Амвросий (+ 397), епископ на Милано.

# Изток и Запад

Нашествията и вътрешните конфликти разрушават единството на империята и тя отново се разделя на Източна и Западна. С времето различията между източните и западните части на империята се задълбо­чават и отслабват единството на Църквата.

Източната част на Римската империя включва няколко важни църковни територии, наричани патриаршии: Александрия, Антиохия и Йерусалим. По-късно Константинопол също става патриаршия (виж Туит 2.21).

Папата, епископът на Рим, става патриарх на Запада. Дори когато Западната римска империя започва да загива, а самият град Рим е многократно атакуван, папата ръководи Църквата и защитава цивилизацията. Папа Лъв Велики например убеждава вожда на хуните Атила да не разграбва града през 452 г.

През 313 г. Константин признава и започва да защитава християните. Църквата бързо се разраства и увеличава своето влияние.

 

Света Елена и животворящият кръст

Света Елена е майката на Константин. Тя е провъзгласена за императрица от своя син, което й носи неограничен достъп до държавната хазна, със средствата от която тя се посвещава на търсене на християнски реликви. Около 326 г. тя посещава Светите земи, където според историка Евсевий изгражда църквата „Рождество Христово” и църквата на Елеонския хълм.

Легендата разказва, че тя открила три кръста на мястото, където Исус бил разпнат. До всеки един от трите кръста се докоснала една смъртно болна жена и тя била изцелена от третия от тях. Благодарение на това чудо св. Елена успяла да идентифицира истинския Христов кръст. А синът й Константин наредил на това място в Йерусалим да бъде изградена църквата на Божи гроб. Елена донася частица от кръста и други реликви от Христовите страсти (страдания) в Рим.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.