2.20. Какво се променя по времето на император Константин?

На 28 октомври 312 г. Константин побеждава своя съперник за трона на Западната римска империя. Преди решителната битка Константин сънува кръст, върху който е поставен надпис: „С този знак ще победиш” („In hoc signo vinces”). Повярвал, че дължи победата си на Христос, Константин започва да симпатизира на християнството, макар да не приема кръщение до самия край на живота си.

# Край на гоненията

През януари 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който нарежда да спрат гоненията над християните. Християните вече не са подвеждани под криминална отговорност, а отнетото им до този момент имущество трябвало да им бъде върнато. Управлението на Константин донася не само законово признание на християнството, но и стабилност и мир в цялата империя (виж Туит 2.19).

Най-накрая християните получават възможност открито да изповядват своята вяра и да участват в управлението на империята. Броят на християните нараства бързо, а следователно и нуждата от големи, добре уредени литургични сгради. По това време са изградени големи базилики, сред които тази, посветена на св. Йоан Латерански в Рим, както и на Божи гроб в Йерусалим.

# Константинопол

След като Константин поема управлението на Източната римска империя, той премества своята столица в град Византион, който преименува на Константинопол. Днес е известен като Истанбул в Турция. Повечето от наследниците на Константин били християни. Единствен император Юлиан Отстъпник (+ 363) опитва безуспешно да върне езичеството.

През 380 г. император Теодосий (379-395) утвърждава с едикт Символа на вярата, приет на Събора в Никея, голяма среща на цялата Църква, проведена в този град през 325 г. (виж Туит 2.23). С указите на император Теодосий християнската вяра става държавна религия. Голямо влияние върху императора по това време има св. Амвросий (+ 397), епископ на Милано.

# Изток и Запад

Нашествията и вътрешните конфликти разрушават единството на империята и тя отново се разделя на Източна и Западна. С времето различията между източните и западните части на империята се задълбо­чават и отслабват единството на Църквата.

Източната част на Римската империя включва няколко важни църковни територии, наричани патриаршии: Александрия, Антиохия и Йерусалим. По-късно Константинопол също става патриаршия (виж Туит 2.21).

Папата, епископът на Рим, става патриарх на Запада. Дори когато Западната римска империя започва да загива, а самият град Рим е многократно атакуван, папата ръководи Църквата и защитава цивилизацията. Папа Лъв Велики например убеждава вожда на хуните Атила да не разграбва града през 452 г.

През 313 г. Константин признава и започва да защитава християните. Църквата бързо се разраства и увеличава своето влияние.

Света Елена и животворящият кръст

Света Елена е майката на Константин. Тя е провъзгласена за императрица от своя син, което й носи неограничен достъп до държавната хазна, със средствата от която тя се посвещава на търсене на християнски реликви. Около 326 г. тя посещава Светите земи, където според историка Евсевий изгражда църквата „Рождество Христово” и църквата на Елеонския хълм.

Легендата разказва, че тя открила три кръста на мястото, където Исус бил разпнат. До всеки един от трите кръста се докоснала една смъртно болна жена и тя била изцелена от третия от тях. Благодарение на това чудо св. Елена успяла да идентифицира истинския Христов кръст. А синът й Константин наредил на това място в Йерусалим да бъде изградена църквата на Божи гроб. Елена донася частица от кръста и други реликви от Христовите страсти (страдания) в Рим.