Въпреки относителното спокойствие на Рах Romana (Римския мир) животът на християните през първи век невинаги е бил лек. Според римския историк Тацит през 64 г. император Нерон обвинява християните, че са причинили пожара, който опустошава голяма част от Рим. По този начин той се опитва да потуши слуховете, че сам е запалил града. Много християни, включително Петър и Павел, приемат мъченическа смърт в последвалото гонение (виж Туит 2.18).
# Край на мира
Около 180 г. периодът на стабилност в Римската империя приключва. Един след друг на престола се възкачват слаби и порочни императори, а това понякога прави живота на християните много тежък. Християните са гонени, защото отказват да се покланят на императора като на бог, почитан като един от многото римски божества, което било приемано за граждански дълг. Така до около 250 г. християните са преследвани като престъпници предимно от местни администратори и трибунали, но понякога и по специална заповед на императора.
# Имперско гонение
По време на император Деций (249-251) гонението на християните се засилва. След години слабо управление Деций се опитва да укрепи властта на императора. Загиват десетки хиляди християни, отказали да се подчинят на заповедта му да се покланят на него и на останалите римски божества. Имперска заповед, издадена по времето на наследника на Деций Валериан (253-260), обявява християните за престъпници и нарежда водачите на Църквата да бъдат екзекутирани.
След известен период на спокойствие император Диоклециан (284-305) също се опитва да унищожи Църквата. Около 303 г. той издава поредица от едикти срещу християните. Последвалите гонения се оказват най-тежките до този момент. Затваряни са църкви, конфискувани са книги, преследвани са епископи, събранията са забранени. Диоклециан разделя Римската империя на две части (Източна и Западна), управлявани от двама равностойни управници, наричани Август. Те са подпомагани от двама младши императори, наричани цезари. Съперничеството между тези четирима водачи, наричани тетрархия, след това става причина за разделение и война в империята.
# Промяна
Наследникът на Диоклециан император Галерий в началото е яростен противник на християните, но непосредствено преди смъртта си, след като осъзнава, че гоненията не носят очаквания ефект, възприема различна стратегия. На 30 април 311 г. той издава Едикт за толерантността. Дори иска от християните да се молят за него и империята. Въпреки гоненията Църквата продължава да се разширява. Тя не може да бъде унищожена, защото е водена и пазена от Бог е подкрепата на Светия Дух (виж Туит 2.13).
Отначало римските императори приемат християните за заплаха и ги преследват, защото те отказват да им се покланят като на богове.
Мъченици и герои
През първите векове от живота на Църквата са били нужни голяма смелост и постоянство, за да бъдеш християнин. На християните се налагало често да провеждат събранията си тайно, за да избегнат арести и екзекуция. Мъчениците, погинали, защото отказали да се отрекат от вярата си, се превръщат в герои или светии на Църквата (виж Туит 4.15 – Туит 4.17). Гръцката дума martyr означава „свидетел”. Мъченици свидетелстват, че вечният живот с Бог е по-важен от земния живот. По забележителен начин тяхното постоянство и пример вдъхновяват други хора също да приемат християнството. Затова християнският автор Тертулиан (+ 225) пише: „Колкото ни избивате, повече ставаме: семе е християнската кръв!” (Апология на християнството, 50.13. Прев. Стела Панайотова). Мъченикът е следовник на Исус, готов да пожертва живота си за другите. През първите векове мъченичеството е важен елемент от духовния живот на християните.
Съвременни мъченици
Дори и в наше време християни са преследвани заради своята вяра. През 2011 г. афганистанецът Саид Муса е задържан в продължение на шест месеца в Кабул по подозрение, че е преминал от исляма към християнството, престъпление, наказуемо със смърт по ислямския закон (виж Туит 2.26). Муса е освободен благодарение на подкрепата, която получава от международната общност и от медиите.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.