2.18. Какво се случва след Петдесетница?

Непосредствено преди Своето Възнесение Исус казва на Апостолите да очакват обещанието на Неговия Отец, за което са слушали (Деян. 1:4). Това обещание е Светият Дух – Утешителят или Помощникът на Църквата, който 10 дни след Възнесението на Исус се спуска над Апостолите. В този ден, Петдесетница, Църквата окончателно е установена и започва да действа на земята.

# Християнин или евреин?

С подкрепата на Светия Дух Апостолите започват да проповядват посланието на Исус навсякъде, където могат. Те установяват местни църкви в градовете из цялата Римска империя и извън нея. Йоан отива в Ефес. След известно време Петър и Павел се установяват в Рим, където Петър става водач на местната, както и на Вселенската Църква. От самото начало църквата на Рим се радва на по-високо място сред останалите местни църкви (виж Туит 2.17). Първите християни са юдеи, които вярват, че Исус е Спасителят (Месията), обещан от Бог на народа на Израил чрез Неговите пророци (виж Туит 1.27). Те продължават да се събират в синагогите или в частни домове (виж Туит 3.20), както и да спазват многобройните юдейски обичаи. По естествен начин отначало Апостолите споделят Евангелието само със своите сънародници юдеи. Но след това Петър е споходен от видение от Бог, чийто смисъл той разбира, когато посещава римския центурион Корнилий, който не бил юдеин. Корнилий разбира колко важна е вярата в Исус и е покръстен. Това събитие показва на Петър и на останалите Апостоли, че Исус е Спасител на всички и че Евангелието трябва да бъде възвестявано по целия свят (Деян. 10 и 11).

# Срещи и молитви

Около 50-а година Апостолите се събират на няколко големи срещи (Деян. 15:6). На първата от тях, понякога наричана Събора от Йерусалим, свети Петър изиграва много важна роля (виж Туит 2.22). Някои от вярващите на събора настояват, че не-юдеите (езичниците) не могат да се спасят, ако не бъдат обрязани съгласно Мойсеевия закон, което е било задължително за юдеите. Петър обаче не се съгласява и настоява, че спасителна за всички, без значение юдеи или езичници, е благодатта, получавана от Исус, а не Законът. (Деян.15:7-12). Накрая Апостолите приемат съвета на Петър и решават, че не е необходимо езичниците да бъдат обрязани, преди да влязат в Църквата. Те са длъжни да следват моралните закони на Бог и да избягват поведение, което включва идолопоклонството. С времето, когато все повече не-юдеи приемат християнството, Църквата постепенно започва да губи част от своя юдейски характер и все повече да развива собствена идентичност и молитвена практика.

# Проповедта

Добрите пътища на Римската империя улесняват пътуванията, така че посланието на Евангелието започва бързо да се разпространява. Наред с това установеният през първите два века от християнската ера Pax Romana („Римски мир”) осигурява известно спокойствие в цялата Римска империя. Позитивно влияние има и това, че почти навсякъде говорим език бил гръцкият (по-късно латинският). Посланието на Христос допада на бедните, робите и работниците, сетне постепенно започва да се разпрости­ра и сред горните класи. През първите векове повечето християни живеели в градовете, където се изградили и местните църкви.

След Петдесетница Апостолите започват да възвестяват Евангелието навсякъде и сред всички. Възникват местни църкви, особено в градовете.

Смъртта на Петър и Павел

Апостолите Петър и Павел са убити в Рим около 64 г. по време на гоненията на християните от император Нерон (виж Туит 2.19).

Тъй като Павел бил римски гражданин, той имал право на съдебен процес и хуманна екзекуция – бързо обезглавяване, и му е спестено дългото и мъчително разпятие. Легендата разказва, че там, където главата му паднала, избликнала вода. На мястото на мъченическата смърт на Павел е издигната църквата „Свети Павел на трите фонтана“ в Рим. Павел е погребан на мястото, където по-късно е издигната базиликата „Свети Павел извън стените“. По това време тази църква се е намирала извън градските стени.

Петър не бил римски гражданин и затова бил разпнат. Според легендата Петър поискал да бъде разпнат с главата надолу, защото не смятал себе си за достоен да приеме същата смърт като Исус. На мястото, където се смята, че се намира неговата гробница, по-късно е построена базиликата „Свети Петър“, като олтарът се намира точно над неговия гроб. Археологически разкопки, проведени между 1940 г. и 1950 г., показват, че е много вероятно св. Петър наистина да е бил погребан на това място.