туит 2.17

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.17. Наследник на свети Петър ли е папата?

На един от 12-те Апостоли Исус поверява специална отговорност. Рибарят Симон Петър е бил женен и е живял в дома на родителите на жена си, където Исус често е гостувал. (Мат. 8:14). Исус призовава него и брат му Андрей да Го последват. (Мат.4.19) Прави впечатление, че Евангелията предават повече подробности за Петър и неговото пътуване във вярата с Исус, отколкото за другите Апостоли. Той е споменаван по-често от всички останали, взети заедно. И винаги е споменаван пръв. (Мат. 10:2; Лук. 6:14) Очевидно евангелистите признават Петър за пръв сред Апостолите (Марк. 16:7).

# Камък

Симон е преименуван от Исус на Петър. Гръцката дума petra означава „камък”. На арамейски думата е Cephas. Исус поверява на Петър задачата да бъде здравата като камък основа на Църквата. Исус му каза: „ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”. (Мат. 16:18-19)

# Рим

След Възкресението Исус казва на Петър: „паси Моите овци” (Йоан. 21:15-17). Трикратно и много ясно Той повтаря заповедта Си към Петър да води Църквата, както пастирът се грижи за своите овце. Преди всяка от тези три заповеди Исус пита Петър дали Го обича. Петър отговаря, че Го обича, от това произтича и любовта му към овците на Господ, тя е и същинската основа за неговото ръководство. Като пастир Петър ще пази Господното стадо, Църквата. За да успее, той получава от Господ Неговата власт, представлявана от „ключовете за Царството небесно”.

Петър се утвърждава като водач на Църквата в Рим, където приема мъченическа смърт около 64 г. Изключителното място на епископа на Рим, на папата, се дължи на специалното място на Петър сред Апостолите. Още през 107 г. св. Игнатий Антиохийски пише, че епископът на Рим е установил първенството си над другите градове, в които има учредени църкви. Името Римокатолическа е знак за същностната връзка между Рим и Вселенската църква: всички католически епископи по света са обвързани с папата, наследника на Апостол Петър и Римски епископ.

# Наследниците

Раннохристияпските писания изброяват наследниците на Петър, заели мястото му на епископ на Рим. Около 180 Г. св. Ириней пише, че църквата в Рим има непрекъсната линия на приемственост още обосноваването си от Петър. (Против ересите 111. 3). Той подчертава необходимостта всяка по- местна църква да остане свързана с Римската църква. Той също така допълва, че църквата на Рим трябва да бъде мерило за правилното тълкуване на вярата. Фактът, че последният папа от I век св. Климент използва авторитета си, за да реши проблемите в Коринтската църква, се разглежда като доказателство за специалната отговорност, която епископът на Рим носи по отношение на другите църкви. Този случай показва, че както папата, така и християните в Корин г имат съзнание за специалната позиция на наследника на Петър. Когато Исус лично назначава Петър за глава на Църквата, Той му обещава, че Църквата ще продължи да съществува до края на времето (виж Туит 2.11). Но задачата на Петър не се изчерпва със смъртта на самия Петър. Тя е продължена от служениего на папата и до наши дни. Титлата папа се появява по-късно, но самото служение може да се проследи до избора на Петър от Исус.

Исус назначава Петър за водач на Апостолите и на цялата Църква. Задачата на Петър се предава на неговите наследници папите.

 

Петър и християните

В ранната Църква за Апостолите често се говори като за Петър „и ония, които бяха с Него’’ (виж Лук. 9:32). Въпреки редките разногласия между тях Павел винаги говори за Петър като камъка на Църквата (Гал. 1:18; 2:7-8, 1Кор. 1:12). Винаги когато има проблем, Петър е упълномощен да потърси решението. Така се вижда как въпреки своята човешка слабост Петър установява своето ръководство над ранната Църква. Той е назначен за водач от Исус, а другите християни приемат и зачитат тази негова длъжност.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.