2.14. Мога ли да стана добър християнин без Църквата?
Сами не можем да постигнем това, за да живеем добре, се нуждаем от Божията помощ. А Той дарява Своята помощ чрез Църквата. Може да се каже, че Католическата църква е нещо като магистрала към небето. Предаваните от нея тайнства и напътствия помагат на вярващите по-лесно да си проправят пътя през живота и към неговата правилна цел в Бог.
Ала това не става автоматично: трябва да бъдем внимателни и да живеем правилно. Помнете, че понякога на магистралата могат да се случат тежки инциденти! Но следвайки тази аналогия, алтернативата на Църквата е още по-опасна: не-католиците са зависими от ветровитите селски пътища, където лесно могат да се изгубят.
# Не и без Църквата
Исус и Църквата не могат да бъдат отделени един от друг. Исус установява Църквата, за да може чрез нея „многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез Църквата известна” (Еф. 3:10). Тъй като Църквата представлява Исус, който следва нея, следва и Него. (Деян. 9:4-5; 26:14-15) Исус казва на Своите ученици, че който отхвърля Него, ще отхвърли и тях (Йоан. 15:18-21).
През трети век св. Киприян казва, че Бог не може да бъде Отец, ако Църквата не е майка (De Cat. Eccl. Unitate, 6). Той дори казва, че никой не може да бъде спасен извън Църквата! И св. Павел казва, че без Исус никой не може да бъде спасен (Деян. 4:12). Който отхвърля Църквата, отхвърля и Исус и затова не може да бъде спасен. (Лук. 10:6)
Това не означава, че хората, които не по своя вина не са католици, автоматично са загубени и лишени от връзка с Бог. Това обаче показва колко важна е Църквата! Всъщност това е и съвсем логично, ако човек осъзнае, че Исус е установил Своята Църква, за да привлече всички хора към Себе Си. (виж Туит 2.1)
# Близка връзка
Връзката между Исус и Църквата е толкова близка, че св. Павел я сравнява с любовта между мъжа и жената (Еф. 5:25). Ако искаме да бъдем в близки отношения е Исус, трябва да бъдем близки и с Църквата. Наистина, от нас се очаква да обичаме Църквата така, както я обича Исус! Исус очаква от нас да бъдем здраво свързани с Него и помежду си, също като лозата, чийто пръчки не могат да оживеят без нея (Йоан. 15:5). Папа Бенедикт XVI казва, че Църквата е „общение на живота в Исус Христос и един с друг”. (22 септември 2011 г.)
# Следвайте Църквата
Ако истински обичате някого, сте готови да се откажете от много неща заради него. Преставате да живеете само за себе си и започвате да живеете също и за другия човек. Същото изживяваме, когато обичаме истински Исус. Християнинът изживява парадокс: загубвайки себе си, той се открива. Ако следваме Исус и живеем съгласно учението на Църквата – дори това понякога да ни е трудно, – откриваме най-доброто у себе си. Исус ни приканва да поемем кръста си, да погинем за греха, за да получим вечен живот. Той също така обещава, че всеки, отказал се заради Него дори от хубави неща, като семейство или притежание, Ще „получи стократно” (Мат. 19:29). Както казва св. Павел: „Сега се радвам в страданията си за вас… за тялото Христово, което е църквата”. (Кол. 1:24)
Исус установява Църквата като надежден път към Бог, в нея откриваме всичко необходимо, за да успеем да постигнем крайната си цел на небето.
Могат ли некатолиците да отидат на небето?
Исус установява Църквата, за да водим праведен живот и да отидем на небето. В Църквата получаваме Неговата сила чрез тайнствата (виж Туит 3.35), вярното тълкуване на Неговото слово (виж Туит 1.20), както и подкрепата Му при трудни избори, (виж Туит 4.6) Наред с това, когато изпитваме трудности в живота, чувстваме подкрепата на църковната общност. Исус иска да предостави на всеки тази незаменима подкрепа на Църквата. Затова сме задължени да споделяме с всеки колко важно е човек да бъде или да стане католик, (виж Туит 3.50)
Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим 2:4). Полагаме усилия за постигането на тази цел, ала не съдим хората, които (все още) не са познали Исус или Църквата. Всеки е достоен за нашето уважение, защото и той е сътворен по Божи образ. (Бит. 1:2в) Уповаваме се, че бъдещето на хората, които не познават Исус, както и на тези, които не Го почитат по начина, по който го правим ние, е в ръцете на Бог, Който ги обича.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.