туит 2.12

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.12. Църквата е една – откъде идва тогава делението сред християните?

Главната причина за делението сред християните е горделивостта и греховността на хората. Често причина за разделението е липсата на добронамереност, а не спор по същината на Евангелието. Разделението сред християните показва, че Царството Божие е все още много далечно!

# В противоречие на плана

Исус и Църквата не могат да бъдат отделе­ни едни от други: заедно те представляват неделимо цяло. Също както Бог в Троицата е един (виж Туиг 1.33), така и Църквата е едно в Исус (Гал. 3:28). Членовете на Църквата заедно формират Тялото Христово, а негова глава е Христос (Кол. 1:18; виж Туит 2.1). По този начин всички ние сме единени в едно тяло и един дух: „един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас”. (Еф. 4:4-6) Исус се моли да бъдат всички християни едно в Бог (Йоан. 17:20-23).

# Раздор

Затова разделението сред християните е болезнено. Споровете увреждат цялата Църква. Днес има много църкви и общности, които се събират поотделно в името на Исус. Но това противоречи на Божия замисъл. Още по-лошо е, когато тези разделения са служили като извинение за започване на война. Точно заради любовта на Исус и желаното от Него единство Църквата винаги трябва да продължава да работи за единството между християните, търсейки помирение и молейки за прошка.

В този контекст папа Франциск призова всички „да бъдем единни в своите различия, но единни винаги: това е пътят на Исус. Единството е благодат, за която трябва да се помолим на Господ, за да ни избави от изкушението на разделението, на конфликтите между нас, на егоизма и клюките… Никога не клюкарствайте за другите, никога! Църквата страда толкова много от разделението сред християните, от предразсъдъците, от тесногръдите интереси… Трябва да се помолим съвместно с другите християни, да се помолим на Господ да ни донесе дара на единството, на единството между нас” (Обща ауденция, 19 юни, 2013 г.).

# Икуменизъм

В преследването на целта за постигане християнското единство (икуменизъм) ние се уповаваме на подкрепата на Светия Дух. Целта на икуменизма не е смесването на противоречиви доктрини в името на фалшиво единство.

Разделението сред християни понякога е плод на човешки грешки, ала винаги е плод и на неразбирателство. За да бъдат преодолени, е необходимо полагането на усилие, не можем да наложим единството сами и насила. И все пак стремежът към единство е нещо добро (Йоан. 17:21). Църквата Христова остава една, а един ден Исус ще сбере наедно Своето паство. Дотогава, докато ние все още не сме напълно една Църква, не можем да споделяме всички тайнства (виж Туит 3.49). Ала ние трябва неспирно да работим и да се молим за едната Църква Христова.

Исус желае Църквата да е една, но нашата греховност е източник на деления. Стремим се и се молим за единството, но само Бог може да го донесе.

 

Символът на вярата ни учи, че Църквата е една, свята, католическа и апостолска

Една, защото Църквата е установена от Исус. Множеството различни дарби и начини на живот, практикувани от християните, обогатяват Църквата. Но единството на Църквата остава отправна точка. Затова Апостол Павел казва: „Както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща ра­бота, тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму Сме Членове. (Рим. 12:4-5;. виж Туит 2.1)

Свята, защото сам Бог е свят. За щастие светостта на Църквата не зависи от светостта на вярващите, които са грешни. Църквата е нещо повече от сбора на всички вярващи, защото Исус е основател и глава на Църквата. Църквата е свята не заради усилията на хората, а заради заслугите на Христос, споделяни от Него в благодатта (виж Туит 2.14 и Туит 4.12).

Католическа, или вселенска, защото Католическата църква има в себе си пълнотата. След нейното установяване от Исус Църквата съществува за всички хора от всички места и от всички времена. Исус установява Църквата, за да доведе всички хора към Бог. Без Църквата това нямаше да бъде възможно. (виж Туит 2.14)

Апостолска, защото Църквата е съградена от Апостолите. Исус призовава всеки един от тях лично, за да свидетелства за Него по света. (Лук. 6:13-16; Марк. 3:16-19) Преди своята смърт Апостолите предават тази задача на други мъже, които получават титлата епископ (виж Туит 2.15). Служението на папата също следва дълга поредица от наследници, носили отговорността на Апостол Петър, натоварен с нея от Исус (виж Туит 2.15)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.