1.9. Логично ли е да вярваме? Може ли да си задавам въпроси?

Обикновено въпросите не носят вреда. Тъкмо обратното, въпросите често са показател, че мислите за вярата си! Когато е на 12 години, Исус вече слуша и задава въпроси на учителите в храма: „всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му” (Лук. 2:46-7). Въпросите могат да ви помогнат да навлезете по-дълбоко в истината на вярата.

# Обяснение на вярата

На среща е журналисти папа Бенедикт XVI отбеляза колко важно е „да бъдат представени причините за вярата” (26 ноември 2010 г.). Книги като Туитове с Бог биха искали да ви помогнат да осмислите какво означава вярата за вас. И в същото време трябва да съзнаваме, че има нещо още по-важно: фундаменталната истина, че Бог ни обича.

„Каквото и да казва свещеникът, независимо дали той говори за упражняването на вярата, за надеждата, или за моралните добродетели, през цялото време любовта на нашия Господ трябва да бъде така подчертавана, че да бъде несъмнено, че всяко дело на съвършената християнска добродетел не може да има друг източник и друга цел освен божествената любов.” (Римски катехизис, Въведение, 17)

# Вписва ли се Бог в нашия начин на мислене?

Можем да опознаем Бог чрез нашия ум. Докато нашето разбиране е ограничено, Бог не е. Затова и ние никога не можем да познаем или разберем Бог. И все пак Бог се е откроил по такъв начин, че ние можем да научим много за Него чрез действията Му в историята (виж Туит 1.6). Затова критичните въпроси са полезни, особено ако искрено търсите отговора. Често това изисква търпеливо и продължително изследване.

В същото време може да се появят въпроси, чиито отговори не можем да открием. В някои случаи Бог не може да бъде ограничен до един отговор. А когато Бог остава неразбираем, можем да се приближим до вярата, съзерцавайки смирено Неговото величие и любов.

# Къде мога да прочета повече за вярата?

Нa първо място, повече за вярата можем да научим от Библията (виж Туит 1.10). Тя има много преводи. Един от добрите класически преводи на български е синодалното издание па Българската православна църква „Бивлия сиреч Книгите на свещеното писание на Вехтия и Новия завет”, София 1998 г. Съществува и една книга, която обяснява най-важните елементи на католическата вяра: Катехизис на Католическата църква (ККЦ). Полезно е редовно да се консултираме с тази книга. Тъй като обяснява всички аспекти на нашата вяра, тя е една обемиста книга. Катехизисът е обобщен накратко в Компедиум на Катехизиса на Католическата църква (КККЦ), а за младите хора в YOUCAT. Тези текстове могат да ви помогнат да откриете отговорите на въпросите, които да допринесат за изграждането на вашите лични отношения с Бог.

Въпросите са показател, че мислите за Бог. Те ви помагат да разберете логиката на вярата и да откриете Бог във вашите сърца.

Логично ли е да се вярва?

Кой всъщност е Бог? Дали той не е създаден от човека, за да може той да си отговори на въпроси като: „Защо съм тук?” или „Защо хората умират?”? Дали Бог не съществува само в мисленето на слабите хора, които търсят утеха в един измислен герой? Бащата на комунизма Карл Маркс (+1883) нарича религията „опиум за народа”, който държи хората в упоение. Дали пък вярата не е илюзия, или просто лекарство за всяка болест? Или има още нещо? През вековете много учени хора са размишлявали за съществуването на Бог и са стигнали до извода, че Бог трябва да съществува. Гръцкият философ от четвърти век преди Христа Аристотел и средновековният учен св. Тома от Аквино говорят за Бог като за „неподвижния двигател”. Нищо в нашия свят не се движи от само себе си; всичко е движено от нещо друго. Но кое е това, което е причинило първото движение? С други думи, коя е първопричината? (виж Туит 1.1.)

Това е истинска загадка! Би трябвало това да бъде нещо или някой, който е неподвижен, който няма начало и край (тъй като времето е мярка за движение). Това същество наричаме Бог. Затова много велики умове намират вярата в Бог за логична. Друг средновековен учен, св. Анселм от Кентърбъри, казва, че Бог е това, „от което по-голямо не може да бъде мислено“. Английският учен Исак Нютон (+ 1726) вижда в Бог Този, Който задава законите на природата. В съгласие с Нютон геният от XX век Алберт Айнщайн пише: „Всеки, който е поел сериозно по пътя на науката, стига до убеждението, че в законите на природата се проявява велик дух, който е значително по-висш от човешкия.”