туит 1.7

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.7. Защо трябва да вярваме в Бог?

У всеки човек има дълбоко скрит копнеж за Бога. Но този копнеж понякога трудно може да бъде идентифициран. Животът ни е пълен с дейности, които ни носят тревога.

Често едва при дълбокото изживяване на нещо истински важно ние съзнаваме съществуването на този копнеж. В този миг осъзнаваме необходимостта да се вслушаме в гласа на съвестта, която ни сочи разликата между доброто и злото и която ни насочва към Бог (виж Туит 4.1). В света също има знаци, които ни насочват към съществуването на Бог. Само се огледайте колко сложно е устроен светът около нас. Нима всичко това се е случило в резултат на случайност? Или зад всичко това стои Бог? (виж Туит 1.6).

# Бог копнее за вас

Независимо дали вярвате в Него, или не, Бог ви обича. Бог е този, Който ви е дал живота чрез вашите родители. Бог отива още по-далеч: Той иска да ви дари Своя собствен живот чрез Исус (виж Туит 1.26). Вие също можете да живеете с Бог! За да се случи това, е необходимо само да приемете Неговия замисъл за вас и след това да Му сътрудничите (виж Туит 4.3). Целта на този замисъл е да ви направи щастливи, сега и завинаги на небето (виж Туит 1.45). Подобно на родителя, който обича своето дете, Бог иска само най-доброто за вас (Рим. 8:14). Исус ни учи, че можем свободно да говорим на Бог като на наш Отец. Той разбира всичко и ни изпраща Светия Дух, Който ни помага да вярваме (виж Туит 1.32).

# Трябва ли да вярвам, защото другите очакват това от мен?

Можем да отговорим на този въпрос с една дума: не. Никой не може да вярва само защото така трябва или защото е необходимо. Може да вярвате само доброволно, от сърце. А никой освен вас не може да бъде господар на сърцето си. Можете да повярвате само след като познаете Бог. Макар изборът ви да може да не се хареса на вашите родители или приятели, изборът е само ваш.

Ако достигнете до момента, когато истински се вслушате в тази част от вас, която иска да знае повече за Бог, тогава ще повярвате, че Той съществува и ви обича. В крайна сметка вярата е дар от Бог, но дар, който можем да измолим в молитвата. Подобно на бащата, чийто син бил тежко болен, вие можете да се обърнете към Исус: „вярвам Господи! помогни на неверието ми”. (Марк. 9:24) Когато бъдете убеден, че Бог съществува, ще можете да преодолеете всяка трудност – не защото повече няма да ги срещате, а защото няма да бъдете сам срещу тях!

# Щастието

Копнеем за пълно щастие, което винаги остава непостижимо. Много хора се опитват да открият щастието в неща, които свързваме е успеха: кариера, луксозни предмети, имущество и слава. (виж Туит З.7). Но хората, които се уповават само на това, накрая преживяват разочарование. Защото пълното щастие може да бъде открито само в Бог. Като Божии корения (Бит. 1:26) у нас е вписан естественият копнеж към Него (виж Туит 4.1). Ала на практика ние сякаш често бягаме от Бог! Понякога откриваме Бог едва след като сме опитали всичко останало. Бог обещава на народа на Израил свободен и богат живот, но на хората им се налага да страдат в продължение на 40 години преди да достигнат Обетованата земя (виж Туит 1.24). Животът ни също е пълен с трудности. В края обаче ни очаква щастлив живот с Бог, също както Обетованата земя очаква народа на Израил.

Щастието може да бъде открито единствено в Бог, Който ни е сътворил и Който ни обича: нужно ли е нещо повече, за да повярвате?

 

Вярно или важно?

Английският писател К. С. Луис е казал: „Християнството е твърдение, което ако е невярно, няма никакво значение, но ако е вярно, е от изключителна важност. Но то не може да бъде относително важно” (Християнска Апологета). Изводът е, че човек трябва да избере да живее като християнин, „за да бъде на сигурно място”. Ако Бог не съществува, когато вярващият почине, ще е водил добър живот и може просто да открие, че няма живот след смъртта (или да не го разбере, защото ще бъде мъртъв). Но ако Бог наистина съществува, а човек е живял, сякаш Той не съществува, престьпвайки без угризения Божиите заповеди, тогава той ще има проблем, когато почине: едва ли ще има възможността да поправи стореното от него зло!

Клайв Стейпълс Луис (+ 1963) е известен християнски апологет. Той е близък приятел със своя колега писател Дж. Р. Р. Толкин (Властелинът на пръстените). Обърнете внимание на неговите книги: започнете с Писмата на Душевадеца и Обикновено християнство. Той е също така автор и на поредицата Хрониките на Нарния.

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.