1.6. Мога ли да позная Бог в природата или в света?

В новините от време на време се съобщава как някой журналист е публикувал в интернет тайни документи. Тази информация понякога съдържа истински разкрития за обществото. Писатели, артисти и музиканти също ни разкриват важни неща. Внимателното четене на един текст, изучаването на произведение на изкуството или слушането на музикална композиция може да ни каже много за неговия автор.

А когато се вгледаме в природния свят и видим колко красиво е уредено всичко, веднага се появяват няколко въпроса.

# Откъде произхожда всичко?

Може би познавате чувството на изумление, (почти) на благоговение, когато погледнете едно новородено бебе. То има всичко, от което се нуждае, за да стане възрастен мъж или жена: 10 малки пръстчета, 2 искрящи очи, една мъничка уста, която въпреки това успява да произведе огромен шум. Може би пък сте преживявали усещането, когато след дълго изкачване стигнете върха на планината и все още задъха­ни, виждате пред вас да се открива изумителна гледка. В подобен миг може да се замислите: „Откъде произхожда всичко това?” Само за няколко седмици от едно семенце може да изникне цяло растение. След като семето покълне и цветчетата му се отворят, всички главни части на растението вече съществуват в умален вид. Малко по малко те израстват и узряват. Природата се развива по толкова прекрасен начин, че може да си зададете въпроса дали това е просто съвпадение.

# Въпроси за началото

Ако отделите достатъчно време и усилия, за да се вгледате внимателно, ще започнете да си задавате въпроси за произхода на всичко. Възможно ли е да има някой, който да е сътворил всичко толкова красиво? Възможно ли е човекът да е нещо повече от природна случайност?

Съществуват много интересни научни теории за произхода на Земята и живота, но няма нито една, която да успява да обясни всичко (виж Туит 1,1). Накратко, нито една от тези теории не може да се смята за завършена без допускането, че зад всичко това стои разум или творец. Това наричаме Бог. По този път много велики умове са стигнали до извода, че Бог трябва да съществува и да е сътворил света.

# Природата разкрива Бог

Ако това наистина е така, тогава трябва да сме в състояние да научим нещо за Бог, вглеждайки се в Неговото творение, в природата. Св. Павел учи: „онова, що е невидимо у 11сго, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми”. (Рим. 1:20.) Макар и да има много неща, които не знаем за Бог, Той е откроил множество важни неща за Себе Си в природата. Като тона например, че Той съществува и е сътворил света. Затова и понякога говорим за откровението на Бог в природата.

Но все пак остават много открити въпроси. Продължава ли Бог да се интересува от света? Ако той продължава да се интересува от света, защо се случват природните бедствия? Отговорът на тези въпроси ще оставим за по-късно (виж Туит 1.35). За момента е достатъчно да се убедим, че можем да научим нещо за Бог и Неговото откровение, вглеждайки се в Неговото творение, наречено природа.

Подобно на художник Бог откроява част от Себе Си в Своето творение. Редът и красотата, които наблюдаваме, не са се явили случайно.

Бог като градинар

Един католик, осмиван от атеистите заради вярата му в Бог, извадил своя мобилен телефон и джобен нож. Отворил капака на телефона и го поставил на масата. „Ако ви кажа, че всички тези дребни части си пасват напълно случайно – казал им той, – ще ми се смеете. Но погледнете природата. Възможно ли е всичко това да се е развило и подредило по този начин просто по случайност?” Страхопочитанието ни при наблюдението на сложността и красотата на природата може да ни изведе до вярата в Бог.

Само че творението не е мъртъв механизъм, както и Бог не е нита компютърен дизайнер, нито часовникар, който пуска в действие своите творения, без да се замисли повече за тях. Бог по-скоро е като градинар, който постоянно се грижи за своята градина. Исус сравнява своя Отец с лозар, който се грижи за лозите, които е засадил, като изрязва клонките, които са изсъхнали или умрели, и се грижи за тези, които могат да оцелеят. В този образ самият Исус е лозата, а всички хора оформят в Него клоните. Така Той при­канва всички да останат в единство с Него. (Йоан. 15:1)