туит 1.6

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.6. Мога ли да позная Бог в природата или в света?

В новините от време на време се съобщава как някой журналист е публикувал в интернет тайни документи. Тази информация понякога съдържа истински разкрития за обществото. Писатели, артисти и музиканти също ни разкриват важни неща. Внимателното четене на един текст, изучаването на произведение на изкуството или слушането на музикална композиция може да ни каже много за неговия автор.

А когато се вгледаме в природния свят и видим колко красиво е уредено всичко, веднага се появяват няколко въпроса.

# Откъде произхожда всичко?

Може би познавате чувството на изумление, (почти) на благоговение, когато погледнете едно новородено бебе. То има всичко, от което се нуждае, за да стане възрастен мъж или жена: 10 малки пръстчета, 2 искрящи очи, една мъничка уста, която въпреки това успява да произведе огромен шум. Може би пък сте преживявали усещането, когато след дълго изкачване стигнете върха на планината и все още задъха­ни, виждате пред вас да се открива изумителна гледка. В подобен миг може да се замислите: „Откъде произхожда всичко това?” Само за няколко седмици от едно семенце може да изникне цяло растение. След като семето покълне и цветчетата му се отворят, всички главни части на растението вече съществуват в умален вид. Малко по малко те израстват и узряват. Природата се развива по толкова прекрасен начин, че може да си зададете въпроса дали това е просто съвпадение.

# Въпроси за началото

Ако отделите достатъчно време и усилия, за да се вгледате внимателно, ще започнете да си задавате въпроси за произхода на всичко. Възможно ли е да има някой, който да е сътворил всичко толкова красиво? Възможно ли е човекът да е нещо повече от природна случайност?

Съществуват много интересни научни теории за произхода на Земята и живота, но няма нито една, която да успява да обясни всичко (виж Туит 1,1). Накратко, нито една от тези теории не може да се смята за завършена без допускането, че зад всичко това стои разум или творец. Това наричаме Бог. По този път много велики умове са стигнали до извода, че Бог трябва да съществува и да е сътворил света.

# Природата разкрива Бог

Ако това наистина е така, тогава трябва да сме в състояние да научим нещо за Бог, вглеждайки се в Неговото творение, в природата. Св. Павел учи: „онова, що е невидимо у 11сго, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми”. (Рим. 1:20.) Макар и да има много неща, които не знаем за Бог, Той е откроил множество важни неща за Себе Си в природата. Като тона например, че Той съществува и е сътворил света. Затова и понякога говорим за откровението на Бог в природата.

Но все пак остават много открити въпроси. Продължава ли Бог да се интересува от света? Ако той продължава да се интересува от света, защо се случват природните бедствия? Отговорът на тези въпроси ще оставим за по-късно (виж Туит 1.35). За момента е достатъчно да се убедим, че можем да научим нещо за Бог и Неговото откровение, вглеждайки се в Неговото творение, наречено природа.

Подобно на художник Бог откроява част от Себе Си в Своето творение. Редът и красотата, които наблюдаваме, не са се явили случайно.

 

Бог като градинар

Един католик, осмиван от атеистите заради вярата му в Бог, извадил своя мобилен телефон и джобен нож. Отворил капака на телефона и го поставил на масата. „Ако ви кажа, че всички тези дребни части си пасват напълно случайно – казал им той, – ще ми се смеете. Но погледнете природата. Възможно ли е всичко това да се е развило и подредило по този начин просто по случайност?” Страхопочитанието ни при наблюдението на сложността и красотата на природата може да ни изведе до вярата в Бог.

Само че творението не е мъртъв механизъм, както и Бог не е нита компютърен дизайнер, нито часовникар, който пуска в действие своите творения, без да се замисли повече за тях. Бог по-скоро е като градинар, който постоянно се грижи за своята градина. Исус сравнява своя Отец с лозар, който се грижи за лозите, които е засадил, като изрязва клонките, които са изсъхнали или умрели, и се грижи за тези, които могат да оцелеят. В този образ самият Исус е лозата, а всички хора оформят в Него клоните. Така Той при­канва всички да останат в единство с Него. (Йоан. 15:1)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.