1.50. Колко важно е Възкресението?

Исус възкръсва от мъртвите и по този начин побеждава властта, която смъртта е имала над нас (виж Туит 1.36). Благодарение на Възкресението, ако приемем дара на Божията милост, ще живеем вечно с Него на небето. Обратното също е вярно: ако нямаше възкресение, нямаше да можем да отидем на небето. Св. Павел пояснява: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра” (1 Кор. 15:14). Възкресението на Исус е самият център и основа на нашата вяра.

# Грях и смърт

Първоначалният Божи замисъл не е включвал смъртта. Смъртта идва в света като последица от Грехопадението (виж Туит 1.4). Затова св. Павел нарича смъртта „платката, що дава грехът” (Рим. 6:23). Преди Христос душите на мъртвите отиват в подземното царство (виж Туит 1.45), където остават далеч от Бог и небето. Ала Исус променя това: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят” (1 кор. 15:22). Когато Исус умира, Той слиза в подземното царство, за да освободи душите, водили праведен живот, и да ги отведе със Себе Си в небето. (виж Туит 1.45)

# Обещанието за нашето възкресение

Обещанието за възкресение след смъртта е дадено още в Стария завет. Исая пише: „Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах!” (Ис.26:19). И Иезекил каза: „Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето. Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете.” (Иез. 37:5)

Възкресението на Исус е основата на обещанието за нашето възкресение, което е изпълнението на обещанията на Стария и на Новия завет (1 Кор. 15:4). Исус казва, че Той е „възкресението и животът” (Йоан. 11:25). От най-ранните дни на Църквата тя проповядва, че „обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса”. (Деян. 13:32-33)

# Непълно преди идването на Исус

След смъртта душата и тялото се разделят. Тялото изпада в тление, докато безсмъртната душа отива при Бог (ккц 997). Тъй като тялото и душата са едно, до момента на нашето възкресение продължаваме да пребиваваме в състояние на непълнота. Едва след Второто пришествие на Исус в края на времената нашите тела ще възкръснат. Но тогава те ще бъдат тела в слава, „мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие”. (1 Кор. 15:52-53)

Това ново тяло в слава ще се съедини с нашата душа. То ще бъде свободно от ограниченията и несъвършенствата. Всички ще възкръснат, праведни и неправедни (Деян. 24:15). „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан. 5:28-29). С изключение на тези, които съзнателно са постоянствали в своя избор против Бог (виж Туит 1.46), след възкресението ние ще бъдем щастливи с Бог завинаги в небето.

Възкресението на Исус е основата на нашата вяра. Тъй като Исус възкръсва от мъртвите, и ние можем да възкръснем и да живеем

Общността на светците

Общността на светците се състои от вярващите, живи и мъртви. Едната Църква на Исус пребивава в три състояния:

– Видимата църква, Земната църква, която се състои от вярващи, които съставляват Борещата се църква. (виж Туит 2.11)

– Църквата в чистилището се състои от душите, които се подготвят за небето. Те съставляват Страдащата църква. (виж Туит 1.47)

– Църквата на небето се състои от ангелите и светците, които са се събрали около Божия трон. Те съставляват Триумфиращата църква. На земята почитаме светците в небето и искаме от тях да се молят за нас. (виж Туит 1.45)

– Когато отслужваме Евхаристията, душите в небето, в чистилището и на земята се съединяват по специален начин чрез Исусовата жертва. Така става ясно, че Църквата е едно Тяло Христово (Еф. 1:22-23; виж Туит 2.1 и Туит 4.15).