туит 1.5

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.5 Противоречат ли си вярата и науката?

Понякога може да изглежда, че вярата и науката си противоречат. Но това всъщност не е вярно. Науката никога не е казвала, че вярата в Исус Христос е лишена от основание. Както и Църквата не се противопоставя на научните изследвания. Тъкмо обратното: винаги е имало много учени католици (виж Туит 1.1). От векове съществува Папската академия на науките.

Църквата обаче наистина настоява, че научните изследвания трябва да спазват определени морални и етични рамки. Изследванията например никога не трябва умишлено да увреждат човешкото достойнство или живот. Затова и изследвания, които водят до унищожаването на човешки ембриони, са недопустими (виж Туит 4.34).

# Свобода чрез истината

Има учени и вярващи, които дотолкова са се ограничили в своята гледна точка към света, че не са способни да подложат своите идеи на обсъждане; те отричат всичко, което на пръв поглед им противоречи. Историята е пълна с примери за разгорещени дискусии, какъвто например е случаят на Галилео Галилей (виж карйто). Не трябва да се страхуваме от истините, които науката може да разкрие. Самият Исус казва: „Истината ще ви направи свободни.” (Йоан. 8:32) Това означава, че без съмнение имаме право да задаваме въпроси, да изследваме и провеждаме научни изследвания. По този начин ние можем да израснем във вярата, защото опознаваме красотата, с която Бог е сътворил земята. Но съществуват и неща, които се намират отвъд точната наука – не всичко може да бъде изчислено или премерено. Такава например е науката богословие, която се опитва да открие отговорите на въпросите за Бога.

# Божието дело

Говорейки за сложната структура на Вселената, папа Бенедикт XVI, позовавайки се на един от псалмите, посочи, че „небесата проповядват славата на Бога” (Пс. 19 (18):1). И добави, че резултатите от научните изследвания ни помагат да хвалим Бог, защото те увеличават нашето разбиране за природните закони. А това ни насърчава „с благодарност да гледаме на делото на Бог” (Молитва „Aнгел Господен”, 21 декември 2008). В същото време никога не трябва да пропускаме, че Бог винаги е по-велик от това, което науката може да открие за Неговото творение. Затова вярата в Исус Христос е пай-важна, защото само Той, като Син Божи, може да разкрие цялата истина за Своя Отец.

# Вяра и наука

Вторият ватикански събор, важно събрание на епископите на Църквата (виж Туит 2.48), посочва през 1965 г„ че Бог „може да бъде познат с естествената светлина на човешкия разум по сътворените неща” (Dei Verbum, 6). С помощта на разум, т.е. мислейки, хората могат да стигат до заключението, че Бог съществува (виж Туит 1.6).

И вярата, и науката са важни. В една своя енциклика (папско писмо) папа Йоан Павел II говори за отношенията между вярата и човешкия разум: „Вярата и разумът (Fides et Ratio) могат да се гледат като двете крила на човешкия дух, с които той се въздига към съзерцание на истината. Нали сам Бог е оня, що е вложил в умовете човешки стремежа към познание на истината, та да познае човекът накрай и самия себе си така, че познавайки и любейки Бога, да би могъл да постигне пълната истина за себе си Самия.” (Fides ет Ratio, Въведение)

Истината, независимо дали е открита по пътя на вярата, или науката, не противоречи на себе си. Исус казва: „Истината ще ви направи свободни.”

 

Сгрешила ли е Църквата в случая на Галилей?

Италианският учен Галилео Галилей (+ 1642) често е сочен като пример за учен, който е бил отречен от Църквата. Съгласно това твърдение водачите на Църквата са накарали Галилей да замълчи единствено защото той защитавал хелиоцентричната теория на Коперник (+ 1543), според която Земята се върти около Слънцето. Тази представа срещнала силна опозиция както вътре, така и извън Църквата и заради липсата на достатъчно доказателства Галилей бил заставен да се оттегли в усамотение до края на живота си. Но все пак дъщеря му станала монахиня. По-късно се оказало, че Галилей до голяма степен бил прав.

Всъщност историята за Галилей е много по-сложна, отколкото често се описва, поради недоразуменията и от двете страни и защото включва спорове по много други въпроси освен по Слънчевата система. Когато научните доказателства станали безспорни, Църквата приела, че Земята се върти около Слънцето. Оттогава приносът на Галилей към науката е високо ценен от Църквата, а името му е изчистено от всички обвинения. Папа Пий XII го нарече велик учен (3 декември, 1939), а папа Йоан Павел II изказва съжалението си за страданията на Галилей, причинени от водачите на Църквата (10 ноември 1979 г.) и официално поиска прошка за тяхното отношение към него (12 март 2000 г.).

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.