1.5 Противоречат ли си вярата и науката?

Понякога може да изглежда, че вярата и науката си противоречат. Но това всъщност не е вярно. Науката никога не е казвала, че вярата в Исус Христос е лишена от основание. Както и Църквата не се противопоставя на научните изследвания. Тъкмо обратното: винаги е имало много учени католици (виж Туит 1.1). От векове съществува Папската академия на науките.

Църквата обаче наистина настоява, че научните изследвания трябва да спазват определени морални и етични рамки. Изследванията например никога не трябва умишлено да увреждат човешкото достойнство или живот. Затова и изследвания, които водят до унищожаването на човешки ембриони, са недопустими (виж Туит 4.34).

# Свобода чрез истината

Има учени и вярващи, които дотолкова са се ограничили в своята гледна точка към света, че не са способни да подложат своите идеи на обсъждане; те отричат всичко, което на пръв поглед им противоречи. Историята е пълна с примери за разгорещени дискусии, какъвто например е случаят на Галилео Галилей (виж карйто). Не трябва да се страхуваме от истините, които науката може да разкрие. Самият Исус казва: „Истината ще ви направи свободни.” (Йоан. 8:32) Това означава, че без съмнение имаме право да задаваме въпроси, да изследваме и провеждаме научни изследвания. По този начин ние можем да израснем във вярата, защото опознаваме красотата, с която Бог е сътворил земята. Но съществуват и неща, които се намират отвъд точната наука – не всичко може да бъде изчислено или премерено. Такава например е науката богословие, която се опитва да открие отговорите на въпросите за Бога.

# Божието дело

Говорейки за сложната структура на Вселената, папа Бенедикт XVI, позовавайки се на един от псалмите, посочи, че „небесата проповядват славата на Бога” (Пс. 19 (18):1). И добави, че резултатите от научните изследвания ни помагат да хвалим Бог, защото те увеличават нашето разбиране за природните закони. А това ни насърчава „с благодарност да гледаме на делото на Бог” (Молитва „Aнгел Господен”, 21 декември 2008). В същото време никога не трябва да пропускаме, че Бог винаги е по-велик от това, което науката може да открие за Неговото творение. Затова вярата в Исус Христос е пай-важна, защото само Той, като Син Божи, може да разкрие цялата истина за Своя Отец.

# Вяра и наука

Вторият ватикански събор, важно събрание на епископите на Църквата (виж Туит 2.48), посочва през 1965 г„ че Бог „може да бъде познат с естествената светлина на човешкия разум по сътворените неща” (Dei Verbum, 6). С помощта на разум, т.е. мислейки, хората могат да стигат до заключението, че Бог съществува (виж Туит 1.6).

И вярата, и науката са важни. В една своя енциклика (папско писмо) папа Йоан Павел II говори за отношенията между вярата и човешкия разум: „Вярата и разумът (Fides et Ratio) могат да се гледат като двете крила на човешкия дух, с които той се въздига към съзерцание на истината. Нали сам Бог е оня, що е вложил в умовете човешки стремежа към познание на истината, та да познае човекът накрай и самия себе си така, че познавайки и любейки Бога, да би могъл да постигне пълната истина за себе си Самия.” (Fides ет Ratio, Въведение)

Истината, независимо дали е открита по пътя на вярата, или науката, не противоречи на себе си. Исус казва: „Истината ще ви направи свободни.”

Сгрешила ли е Църквата в случая на Галилей?

Италианският учен Галилео Галилей (+ 1642) често е сочен като пример за учен, който е бил отречен от Църквата. Съгласно това твърдение водачите на Църквата са накарали Галилей да замълчи единствено защото той защитавал хелиоцентричната теория на Коперник (+ 1543), според която Земята се върти около Слънцето. Тази представа срещнала силна опозиция както вътре, така и извън Църквата и заради липсата на достатъчно доказателства Галилей бил заставен да се оттегли в усамотение до края на живота си. Но все пак дъщеря му станала монахиня. По-късно се оказало, че Галилей до голяма степен бил прав.

Всъщност историята за Галилей е много по-сложна, отколкото често се описва, поради недоразуменията и от двете страни и защото включва спорове по много други въпроси освен по Слънчевата система. Когато научните доказателства станали безспорни, Църквата приела, че Земята се върти около Слънцето. Оттогава приносът на Галилей към науката е високо ценен от Църквата, а името му е изчистено от всички обвинения. Папа Пий XII го нарече велик учен (3 декември, 1939), а папа Йоан Павел II изказва съжалението си за страданията на Галилей, причинени от водачите на Църквата (10 ноември 1979 г.) и официално поиска прошка за тяхното отношение към него (12 март 2000 г.).