1.49. Кога ще дойде краят на времената?

Възнесението на Исус на небето поставя началото на нова ера: нашата ера. Това е ерата, в която Църквата носи и възвестява посланието за Исус по целия свят (виж Туит 2.11). „Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.” Казваме тези думи на св. Павел, когато служим Евхаристията (виж 1Кор. 11:26).

Исус е обещал, че ще завърне на земята. С надежда очакваме Неговото Второ пришествие (parousia на гръцки). Когато Той се завърне, телата на мъртвите ще възкръснат (виж Туит 1.50). И ще се изпълни Божието Царство. Всяка година честваме периода на Адвента, четири седмици, през които погледът ни е насочен към идването на Исус (виж Туит 3.28). През този период ние не само предчувстваме Неговото Рождество на Коледа, очакваме и Неговото завръщане в слава в края на времената.

# Кога, О, Господи?

Никой не знае кога ще настъпи Второто пришествие. Исус казва: „Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт.” (Деян. 1:7) Може да бъде днес, утре или след хиляда години. От самото начало християните са били поучавани да живеят всеки ден с реалното очакване за Второто пришествие на Исус. Дали Той ще дойде днес или утре, това не би трябвало да има някакво значение за нашия всекидневен живот. Но и не трябва да бъдем нетърпеливи, тъй като Божието време не е като нашето. В края на краищата Исус казва: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.” (Марк. 13:31-32)

Въпреки тези ясни изявления има секти, които продължават да настояват, че могат да предскажат кога ще настъпи краят на времето. И винаги фактите ги оборват. Връщането на нашия Господ не е нещо, което можем да предвидим. Само Бог знае деня и часа, когато сътвореният от Него свят ще завърши.

# Предричане на края

Кога ще настъпи краят на времето, е въпрос, занимавал хората от векове. Библейските текстове, които говорят за края на времето, трябва да бъдат разбирани символично, въпреки че ни дават обща представа какво да очакваме. Така например Исус казва: „Ще въстане народ против народ, и царство против царство; на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето” (Лук. 21:10-11). А св. Павел говори за морален упадък: „Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви… недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли.” (2 Тим. 3:2-5)

# Бъдете будни!

Ако размислим над тези текстове, те ни звучат, сякаш вече живеем в края на времената! Но бедствията, войните и отстъплението от вярата са съществували винаги! Важно е да не се опитваме да тълкуваме тези текстове буквално, като конкретни, криптирани индикатори за настъпването на края на времето. Целта им е да ни призоват да сме подготвени: да се стараем да бъдем готови да посрещнем Исус по всяко време!

Като християни ние очакваме идването на Исус и пълното осъществяване на творението. Но никога не може да произнасяме прекадено често молитвата: „Да, дойди. Господи Иисусе!” (Откр. 22:20). Все пак сам Той казва: „не знаете, кога ще настане времето”. (Марк. 13:33)

В края на времената мъртвите ще възкръснат и Исус ще дойде повторно. Никой не знае кога това ще се случи: бъдете готови и следвайте Бог!

Защо му е необходимо толкова дълго време на Исус, за да дойде отново?

Колкото повече очакваме Исус, толкова повече възможност имат грешниците да се покаят и да получат Божията милост. Може това да е причината Исус да не се завръща. Не знаем. Но знаем, че Той ще дойде, единствено не знаем кога. Св. Петър пише: „ … за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние” (2 Петр. 3:8-9). А св. Павел допълва: „Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас, за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашето, при дохождалото на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии” (1 Сол. 3:12-13).