1.48. Ще срещна ли домашния си любимец в небето?

Бог е отредил човекът да бъде пазител на животните. (Бит. 2:19-20) Църквата ни учи да се грижим за животните, както прави св. Франциск. Но това има граници: „Може да се обичат животните, но не би трябвало да се отклонява за тях любовта, дължима единствено на хората.” (ККЦ 2418)

# Хора и животни

Съществува фундаментална разлика между човека и животните (виж Туит 1.3). Помислете: макар някои животни да показват признаци за напреднал разум, те не могат да осмислят или развиват рационален аргумент като хората. Нямат свободна воля и не могат да носят отговорност за своите действия. Животните следват своите инстинкти; хората следват своя разум (поне би трябвало да го правят).

# Безсмъртието като разлика

Животните видимо са напълно различни от хората. Докато Библията споменава животните само с името на техните видове, тя ни казва, че Бог познава всеки човек по име и го призовава към лична връзка със Себе Си. „Нарекох те по името ти; ти си Мой.” (Ис. 43:1.; виж Туит 1.2) Бог сътворява безсмъртните ни души в момента на зачатието (виж Туит 1.3 и Туит 4.26). Тъй като Бог ни дарява със съзнание и воля, ние можем да Го познаваме и обичаме. Животните отдават слава на Бог чрез самото си съществуване. Те Му служат, като действат напълно несъзнателно според своята природа. Дарявайки ни със съзнание и воля като Неговите, Бог очаква от нас повече, отколкото да живеем като животните. Дори иска повече, отколкото да Му служим: иска от нас да бъдем негови приятели (виж Йоан. 15:14-15). Най-голямата ни задача на земята е да се научим да познаваме и обичаме Бог, за да бъдем завинаги с Него на небето (виж Туит 1.46).

# Целта на живота

За разлика от човешките същества животните нямат друга цел отвъд земния си живот. Не получават от Бог безсмъртна душа. Ала те няма да ни липсват на небето, където ще бъдем заобиколени от ангели и светци, ще бъдем напълно щастливи в присъствието на Бог. Може да ни е трудно да си представим, но няма да се нуждаем от нищо друго освен от Бог, Който ще изпълни всяко наше желание. Така че няма да копнеем да видим отново нашето коте или куче. Ако не знаеш какво да кажеш на някой човек, който неутешимо страда от смъртта на неговия любимец, си спомнете следната история. Веднъж една жена, която редовно посещавала църквата, облята в сълзи, се оплакала на своя енорийски свещеник, че помощникът му току-що й казал, че покойната й котка няма да отиде на небето. Старият свещеник отговорил, че Бог от любов сътворил небето като място за съвършено щастие. „Следователно, ако ти се нуждаеш от котката си, за да бъдеш съвършено щастлива, ще я намериш там.”

За разлика от хората животните нямат безсмъртна душа. Смъртта е краят за тях.

Допустимо ли е да се убиват животни?

Бог е забранил убийството, което е несправедливото погубване на човешките същества, които Той е сътворил по своя образ (Бит. 9:5; Изх. 20:13; виж Туит 3.43). Макар че като всяка твар животните също носят някои от белезите на своя Творец, Бог казва, че животните могат да бъдат убивани за храна (Бит. 9:3; Деян. 11:7) или да бъдат принасяни в жертва на Бог (Лев. 1:2). Но ние трябва да се грижим справедливо за животните и не трябва да ги караме да страдат безсмислено. (виж Туит 4.48).

А какво да кажем за прераждането?

Прераждането защитава идеята, че душата може да продължи да живее след смъртта в различно тяло. Това може да бъде тялото на друго човешко същество или животно. Обикновено прераждането в друг човек е разглеждано като висша възможност, по-нататък се правят допълнителни разграничения между „по-висши” и „по-нисши” хора. Но Църквата не учи това. Доктрината за прераждането противоречи на убеждението на Църквата, че човекът има само една душа и тяло, които заедно формират цялост (ККЦ 365; виж Туит 1.3). Тялото и душата заедно съставляват уникална личност. Според Писанието умираме само веднъж. (Евр. 9:27). Когато умрем, тялото и душата ни временно се разделят. Преди всичко душата не може да умре. Тялото е погребано, но душата (се надяваме) ще отиде на небето. Там душата остава без тялото до момента на възкресението в края на времената. (виж Туит 1.49 – Туит 1.50)