туит 1.47

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.47. Трябва ли да се страхувам от чистилището?

Чистилището съществува поради безкрайното Божие съчувствие и милост: Той иска всички да бъдат спасени (1 тим. 2:4). Но Бог е и безкрайно справедлив. Който е напълно свободен от последиците от греха, след смъртта отива направо в рая. Но малцина са такива.

# Измити!

Решението е чистилището. Ако в момента на смъртта човек продължава да бъде обременен от последиците от греха, което означава, че вече е бил опростен по пътя си към небето, този човек отива в чистилището за пречистване. Това пречистване е необходимо, защото Бог и несъвършенството са несъвместими като двата полюса на магнита. Едното не може да съществува в присъствието на другото. Следователно човек трябва да бъде пречистен от последиците от своите грехове, преди да може да застане в присъствието на Бог: греховете трябва да бъдат измити. Целта на нашия християнски живот на земята е да израстваме към съвършената любов – чрез, със и във Исус. Това отнема известно време и понякога умираме, преди процесът да е завършен. Но какво представлява това малко време, прекарано в чистилището, в сравнение с вечността на небето? (виж Туит 1.45)

# Място и време

Чистилището най-добре може да се представи като подготвителен етап, като преддверие на небето. Чистилището е като огледало, в което човек може да се огледа, за да види какъв живот е водил: там човек се пречиства и подготвя, преди да премине прага на Божия дом. Един свещеник някога е казал, че чистилището е отредено за тези, които са прекалено добри за ада, но недостатъчно добри за небето.

Времето в чистилището не може да бъде сравнявано с нашето време, тъй като чистилището е по някакъв начин част от вечността, където часовете и годините не са като в нашия свят. Но „времето” в чистилището може да бъде съкратено по различни начини. Християните винаги са се молили за душите на починалите, за да успеят по-бързо да са готови за рая. Можем да им помогнем с отслужване на заупокойна Литургия за тях. (ККЦ 1032) Ще им помогне и като сторим дела на покаяние (виж Туит 1.37), като пост (виж Туит 3.19), индулгенции (виж Туит 2.35) или чрез предоставяне на милостиня на бедните (виж Туит 3.50).

# Земен ад

Някои хора изпитват ужасни страдания в своя живот. Но вместо да наричаме това „земен ад”, трябва да го наричаме „земно чистилище”. Страданията в този живот могат да послужат за нашето пречистване за идния живот и като подготовка за небето. Исус каза: „Блажени бедните духом”; „Блажени плачещите”; „Блажени гладните и жадните за правда”; „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.” (Мат. 5:4-10; виж Туит 1.37) Чистилището е очистителен огън. Но той не може да се сравни със същинския огън. Той е като състрадателния огън на любовта на Исус (Лук. 12:49). След като Петър три пъти се отрича от Исус, Исус го погледна, а Петър „като излезе вън, горко плака” (Лук. 22:62). Подобен е понякога и опитът от чистилището: изгарящ срам и болезнено разкаяние заради неумението да обичаме (youcat 159). Едва след изживяването на тази очистителна болка, ще успеем да се представим пред любящия взор на Исус, без да се плашим и без да се налага да се крием. Тогава можем да бъдем щастливи завинаги в небето.

Не се плашете, Бог ви иска на небето. В чистилището се измиват вашите несъвършенства, за да се подготвите за вечния живот с Бог.

 

Описано ли е чистилището в Библията?

Думата чистилище не присъства в Библията, но ние можем да приемем неговото съществуване въз основа на няколко стиха. Така например Свещеното писание говори за изкупление на мъртвите, за „да бъдат освободени от грях” (2 Мак. 12:45). Ако тези хора се намират в ада, молитвите не биха могли да им помогнат, а ако се намираха в небето, молитвите нямаше да бъдат необходими. Следователно трябва да има чистилище! Това се потвърждава и в Новия завет. Свети Павел говори за спасението на душите „както се спасява някой през огън” (1 Кор. 3:15), а свети Петър като „чрез огън изпитвано злато” (1 Петр. 1:7).

Исус казва, че ако се разкаем, „всеки грях и хула ще се прости на човеците.” После добавя: „Но ако някой каже против Духа Светата, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят (Мат. 12:31 -32; ККЦ1864). От думите на Исус можем да заключим, че определени грехове са опростени след смъртта (в бъдните времена) в състояние, което ние наричаме чистилище.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.