1.47. Трябва ли да се страхувам от чистилището?

Чистилището съществува поради безкрайното Божие съчувствие и милост: Той иска всички да бъдат спасени (1 тим. 2:4). Но Бог е и безкрайно справедлив. Който е напълно свободен от последиците от греха, след смъртта отива направо в рая. Но малцина са такива.

# Измити!

Решението е чистилището. Ако в момента на смъртта човек продължава да бъде обременен от последиците от греха, което означава, че вече е бил опростен по пътя си към небето, този човек отива в чистилището за пречистване. Това пречистване е необходимо, защото Бог и несъвършенството са несъвместими като двата полюса на магнита. Едното не може да съществува в присъствието на другото. Следователно човек трябва да бъде пречистен от последиците от своите грехове, преди да може да застане в присъствието на Бог: греховете трябва да бъдат измити. Целта на нашия християнски живот на земята е да израстваме към съвършената любов – чрез, със и във Исус. Това отнема известно време и понякога умираме, преди процесът да е завършен. Но какво представлява това малко време, прекарано в чистилището, в сравнение с вечността на небето? (виж Туит 1.45)

# Място и време

Чистилището най-добре може да се представи като подготвителен етап, като преддверие на небето. Чистилището е като огледало, в което човек може да се огледа, за да види какъв живот е водил: там човек се пречиства и подготвя, преди да премине прага на Божия дом. Един свещеник някога е казал, че чистилището е отредено за тези, които са прекалено добри за ада, но недостатъчно добри за небето.

Времето в чистилището не може да бъде сравнявано с нашето време, тъй като чистилището е по някакъв начин част от вечността, където часовете и годините не са като в нашия свят. Но „времето” в чистилището може да бъде съкратено по различни начини. Християните винаги са се молили за душите на починалите, за да успеят по-бързо да са готови за рая. Можем да им помогнем с отслужване на заупокойна Литургия за тях. (ККЦ 1032) Ще им помогне и като сторим дела на покаяние (виж Туит 1.37), като пост (виж Туит 3.19), индулгенции (виж Туит 2.35) или чрез предоставяне на милостиня на бедните (виж Туит 3.50).

# Земен ад

Някои хора изпитват ужасни страдания в своя живот. Но вместо да наричаме това „земен ад”, трябва да го наричаме „земно чистилище”. Страданията в този живот могат да послужат за нашето пречистване за идния живот и като подготовка за небето. Исус каза: „Блажени бедните духом”; „Блажени плачещите”; „Блажени гладните и жадните за правда”; „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.” (Мат. 5:4-10; виж Туит 1.37) Чистилището е очистителен огън. Но той не може да се сравни със същинския огън. Той е като състрадателния огън на любовта на Исус (Лук. 12:49). След като Петър три пъти се отрича от Исус, Исус го погледна, а Петър „като излезе вън, горко плака” (Лук. 22:62). Подобен е понякога и опитът от чистилището: изгарящ срам и болезнено разкаяние заради неумението да обичаме (youcat 159). Едва след изживяването на тази очистителна болка, ще успеем да се представим пред любящия взор на Исус, без да се плашим и без да се налага да се крием. Тогава можем да бъдем щастливи завинаги в небето.

Не се плашете, Бог ви иска на небето. В чистилището се измиват вашите несъвършенства, за да се подготвите за вечния живот с Бог.

Описано ли е чистилището в Библията?

Думата чистилище не присъства в Библията, но ние можем да приемем неговото съществуване въз основа на няколко стиха. Така например Свещеното писание говори за изкупление на мъртвите, за „да бъдат освободени от грях” (2 Мак. 12:45). Ако тези хора се намират в ада, молитвите не биха могли да им помогнат, а ако се намираха в небето, молитвите нямаше да бъдат необходими. Следователно трябва да има чистилище! Това се потвърждава и в Новия завет. Свети Павел говори за спасението на душите „както се спасява някой през огън” (1 Кор. 3:15), а свети Петър като „чрез огън изпитвано злато” (1 Петр. 1:7).

Исус казва, че ако се разкаем, „всеки грях и хула ще се прости на човеците.” После добавя: „Но ако някой каже против Духа Светата, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят (Мат. 12:31 -32; ККЦ1864). От думите на Исус можем да заключим, че определени грехове са опростени след смъртта (в бъдните времена) в състояние, което ние наричаме чистилище.