1.46. Какво представлява адът?

Адът е отреден за хората, които съзнателно и окончателно са взели решението да не обичат Бог. Не знаем как изглежда адът. Знаем само, че той представлява вечно отделяне от Божията любов. Това би трябвало да е страшно, защото само в Бог можем да намерим живота, любовта и щастието, за които сме били сътворени (ккц 1057). В Библията адът е описан като състояние на отсъствие от небесния Йерусалим. „Вратата се затвориха” (Мат. 25:10) за неразумните девици от притчата, допуснали да бъдат неподготвени за пристигането на Бог. А за слугата, който прахосвал талантите си, е казано: „Негодния раб хвърлете във външната тъмнина” (Мат. 25:30). В Деня на Страшния съд Господ ще раздели хората на праведни и неправедни. На вторите Господ ще каже: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41).

# Болезнен огън

Исус описва ада като „геената огнена” (Мат. 5:22, 29; Мат. 13:42, 50; Марк. 9:43-48). Но този огън не е задължително да бъде като огъня, който познаваме. След Страшния съд всички души ще получат своите физически тела. (виж Туит 1.50) Ето защо в ада човек може и да страда от физическа болка, но най-тежката болка в ада е причинена от съзнанието, че контактът с Бог вече е невъзможен. Тъй като в ада всеки е загрижен само за себе си, това е едно място на самота. Не може да има по-голям контраст с небето! Затова Исус предупреждава срещу изкушенията на дявола, който погубва тялото и душата в геената (Мат. 10:28).

# Небрежни?

Съществуването на ада трябва да ни накара да не бъдем прекомерно небрежни към нашия живот: „Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне”. (Гал .6:7) Исус продължава да ни подтиква да се обърнем към Бог: „покайте се и вярвайте в Евангелието”. (Марк. 1:15) Обръщането трябва да е постоянно, тъй като ние продължаваме да съгрешаваме. Ако не се покаем за греховете си и не потърсим опрощение за тях, се отказваме от Бог. Ако постоянстваме в тази своя нагласа, Бог ще уважи нашето решение: в Своята безкрайна справедливост Бог уважава нашата свобода. Последицата е, че ще бъдем отделени от Божията любов завинаги в ада. Но в същото време не трябва да забравяме, че Бог е безкрайно добър. Навсякъде в Библията Той ни казва да не се страхуваме (Бит. 15:1; Мат. 10:28). Бог ни обича толкова много, че Той дори стана човек и умря заради нас. (Йоан. 3:16) Той силно желае всички да бъдат спасени (1 Тим. 2:4). Но от нас зависи дали ще приемем Неговата покана!

# В състояние на благодат?

За щастие никой не знае какво се случва в последните мигове от живота. До последния си дъх – дори невидимо за никого – имаме възможността да се покаем за греховете си и да позволим на Божията любов да се излее в нас. Тогава човек умира в „състояние на благодат”, в близост с Бога (виж Туит 4.12). На добрия разбойник, който защитава Исус на кръста, Исус каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая”(Лук. 23:43). Но ако човек продължава до самия край на живота си да отрича Бог, той умира в „състояние на смъртен грях” (ккц 1033). Това означава, че човек съзнателно взима решението да се противи на Божиите заповеди, с ясно съзнание какво върши, и така отказва да поиска прошка. Направил е окончателния избор да бъде изключен от общение с Бог. Това е избор срещу самия живот. Затова накрая смъртният грях води до вечната смърт в ада.

Адът е състояние на постоянна отделеност от Божията любов, където човек е затворен в болката и нещастието на гордостта и егоизма.

Кой е в ада?

Църквата никога не е казвала кои хора се намират в ада, тя говори само за тези, които са в небето (виж Туит 4.15). Ние не знаем кой е в ада, но знаем, че съществува. Библията говори недвусмислено за съществуването на ада и предупреждава хората за опасността да попаднат там. Библията говори и за демоните (падналите ангели), които са били осъдени завинаги и сле­дователно трябва да бъдат в ада (Мат. 25:41). Но освен това има светци, като св. Фаустина (+ 1938), които са имали видения за ада.