туит 1.46

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.46. Какво представлява адът?

Адът е отреден за хората, които съзнателно и окончателно са взели решението да не обичат Бог. Не знаем как изглежда адът. Знаем само, че той представлява вечно отделяне от Божията любов. Това би трябвало да е страшно, защото само в Бог можем да намерим живота, любовта и щастието, за които сме били сътворени (ккц 1057). В Библията адът е описан като състояние на отсъствие от небесния Йерусалим. „Вратата се затвориха” (Мат. 25:10) за неразумните девици от притчата, допуснали да бъдат неподготвени за пристигането на Бог. А за слугата, който прахосвал талантите си, е казано: „Негодния раб хвърлете във външната тъмнина” (Мат. 25:30). В Деня на Страшния съд Господ ще раздели хората на праведни и неправедни. На вторите Господ ще каже: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41).

# Болезнен огън

Исус описва ада като „геената огнена” (Мат. 5:22, 29; Мат. 13:42, 50; Марк. 9:43-48). Но този огън не е задължително да бъде като огъня, който познаваме. След Страшния съд всички души ще получат своите физически тела. (виж Туит 1.50) Ето защо в ада човек може и да страда от физическа болка, но най-тежката болка в ада е причинена от съзнанието, че контактът с Бог вече е невъзможен. Тъй като в ада всеки е загрижен само за себе си, това е едно място на самота. Не може да има по-голям контраст с небето! Затова Исус предупреждава срещу изкушенията на дявола, който погубва тялото и душата в геената (Мат. 10:28).

# Небрежни?

Съществуването на ада трябва да ни накара да не бъдем прекомерно небрежни към нашия живот: „Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне”. (Гал .6:7) Исус продължава да ни подтиква да се обърнем към Бог: „покайте се и вярвайте в Евангелието”. (Марк. 1:15) Обръщането трябва да е постоянно, тъй като ние продължаваме да съгрешаваме. Ако не се покаем за греховете си и не потърсим опрощение за тях, се отказваме от Бог. Ако постоянстваме в тази своя нагласа, Бог ще уважи нашето решение: в Своята безкрайна справедливост Бог уважава нашата свобода. Последицата е, че ще бъдем отделени от Божията любов завинаги в ада. Но в същото време не трябва да забравяме, че Бог е безкрайно добър. Навсякъде в Библията Той ни казва да не се страхуваме (Бит. 15:1; Мат. 10:28). Бог ни обича толкова много, че Той дори стана човек и умря заради нас. (Йоан. 3:16) Той силно желае всички да бъдат спасени (1 Тим. 2:4). Но от нас зависи дали ще приемем Неговата покана!

# В състояние на благодат?

За щастие никой не знае какво се случва в последните мигове от живота. До последния си дъх – дори невидимо за никого – имаме възможността да се покаем за греховете си и да позволим на Божията любов да се излее в нас. Тогава човек умира в „състояние на благодат”, в близост с Бога (виж Туит 4.12). На добрия разбойник, който защитава Исус на кръста, Исус каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая”(Лук. 23:43). Но ако човек продължава до самия край на живота си да отрича Бог, той умира в „състояние на смъртен грях” (ккц 1033). Това означава, че човек съзнателно взима решението да се противи на Божиите заповеди, с ясно съзнание какво върши, и така отказва да поиска прошка. Направил е окончателния избор да бъде изключен от общение с Бог. Това е избор срещу самия живот. Затова накрая смъртният грях води до вечната смърт в ада.

Адът е състояние на постоянна отделеност от Божията любов, където човек е затворен в болката и нещастието на гордостта и егоизма.

 

Кой е в ада?

Църквата никога не е казвала кои хора се намират в ада, тя говори само за тези, които са в небето (виж Туит 4.15). Ние не знаем кой е в ада, но знаем, че съществува. Библията говори недвусмислено за съществуването на ада и предупреждава хората за опасността да попаднат там. Библията говори и за демоните (падналите ангели), които са били осъдени завинаги и сле­дователно трябва да бъдат в ада (Мат. 25:41). Но освен това има светци, като св. Фаустина (+ 1938), които са имали видения за ада.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.