1.45. Небето! Какъв ще бъде вечният живот?

Живот в изобилие, във вечността (Йоан. 10:10) – това е видението за небето, описано в Библията. Вечният живот започва на земята, когато взимаме решението да повярваме в Исус и да приеме кръщение. Исус говори на Бог за нас: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога” (Йоан. 17:3). Само в небето можем в пълнота да познаем Бог и да опознаем себе си, да станем всичко, което Бог е предначертал за нас. Когато отидем на Небето, буквално се завръщаме в „дома на Отца”, където Исус е приготвил място за нас. (Йоан. 14:2-3)

# Ангели върху пухкави облаци?

Трудно е да си представим какво представлява небето. Вероятно сте виждали изображения на сладки малки ангели, които се забавляват върху пухкави облаци, и други подобни картини. Но никъде в Библията няма описана такава сцена. Пророците от Стария завет описват небето с наситени образи като живот, светлина, мир, сватбено тържество, дома на Отца, небесния Йерусалим, рая. Но въпреки това ние не знаем как изглежда небето: „Както е писано: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).

# С поглед към Бог

В небето ще бъдем с Бог завинаги, ще бъдем като Него, „защото ще Го видим както си е” (1 Йоан. 3:2), ще бъдем „лице с лице” с Него. (1 Кор. 13:12) Това наричаме „блаженство”. Не се тревожете: това състояние никога няма да ви отегчи! Затова има смисъл да потърсим Бог през земния си живот, търсене, което ще завърши на небето (ккц 1024). Небето е обще­ние с Бог, с Мария (Небесната царица), ангелите и всички, които са там. Там няма да сме сами – можем да очакваме радостна среща с тези, починали в прегръдката на Божията любов и милост. Исус говори за хора, които са наричани „малки”, и такива, които са наричани „велики” на небето. (Мат. 5:19) За някои е отредено специално място (Марк. 10:40). Но всички ние ще бъдем еднакво щастливи там.

# Билет за рая?

Хората често казват, че ако човек живее праведен живот, ще си спечели вход към небето. Това не е съвсем вярно. Ние никога не можем да „спечелим” входа към небето. Небето може да ни бъде дадено само като дар. Ще бъдем оправдани „даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса” (Рим. 3:24). Когато един човек попитал Апостола какво да направи, за да бъде спасен, той му отговорил: „Повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом” (Деян. 16:31). Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да имаме вяра в Исус и да Го следваме. Исус казва: „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.” (Йоан. 14:6) Когато хората вземат решението да последват Исус, те се кръщават. Тайнството Кръщение не е „билет за небето”, защото нашият избор в полза на Исус трябва да бъде доказан и чрез нашите действия, (виж Туит 4.8) Кръщението е важна отправна точка, достъпна за всеки (виж Туит 3.36). Но ние не трябва да изпадаме в отчаяние за хората, които не по своя вина умират, без да са кръстени. (виж Туит 2.14) Божията милост е толкова велика, че тези хора въпреки това може да отидат на небето. Как е възможно това да се случи, е известно само на Бог.

Вечният живот означава, че човек живее вечно с Бог в радост, мир и щастие, заедно със светиите и ангелите.

Какво означава преддверие на ада?

Преддверието на ада е теоретичен отговор на въпроса какво се случва с хората, които умират, без да са били кръстени не по тяхна вина. От една страна, съществува подземният свят, където Исус „слиза В ада”. (Апостолски символ на вярата; 1 Петр.3:18-19). Това е мястото, където душите на хората, починали преди Възкресението Му, остават, докато Той дойде да им отвори вратите към небето (limbus patrorum). След смъртта Му на кръста Исус остава в подземния свят до третия ден. И когато възкръсва, Той взима праведните със Себе си на небето.

Съществува и въпросът за съдбата на децата, починали преди кръщението си. Исус казва, че кръ­щението е необходимо за спасението (Йоан. 3:5). Това дава основание на някои богослови да твърдят, че тези деца отиват на специално, отделно място (limbo puerorum). Там те ще имат вечно щастие, но няма да могат да гледат Бог лице в лице. Тази теория не е приета от Катехизиса, който учи, че децата, починали без кръщението, са поверени от Църквата на Божията милост (ККЦ 1261). Немислимо е Неговото желание за спасение на всички хора да изключва децата, починали без кръщение. Същевременно този възглед подчертава и важност на кръщението!