1.44. Ще бъдем ли съдени веднага след смъртта?

В крайна сметка най-важният въпрос, който можем да си зададем, е този: Изборът ни е за или против Божията любов? Както пише св. Йоан Кръстни (+ 1591): „В заника на живота ни ще бъдем съдени според нашата любов” (Dichos, 64).

# Отделна присъда

Бог е добър, а това означава, че Той е и справедлив. Веднага след смъртта се изправяме пред отделна Божия присъда, пред последиците от изборите, които сме взели през живота си (Мат. 12:36). Тя е „отделна”, защото претегля всичко, свързано с нашия личен живот: изречените думи (Мат. 12:36), мислите (1 Кор. 4:5), стореното от нас (Маг. 16:27; Рим. 2:6; 2 Кор. 5:10), но и това, което не сме успели да сторим (Мат. 25:35-47).

Това плаши ли ви? Добрата новина е: все още може да се обърнете към Бог! Най-добрият момент да поискате прошка от Бог е сега и вие може да сторите това чрез тайнството на Покаянието и помирението (виж Туит 3.39).

Вследствие на нашето собствено решение душата ни или ще влезе „в небесното блаженство” – веднага или след нашето пречистване в чистилището, – или ще бъде осъдена „веднага завинаги” (ККЦ 1022; виж Туит 1.45 – Туит 1.47). Решението ще бъде изпълнено на Страшния съд, след възкресението на тялото ни, когато душа и тяло ще се съединят отново. (виж Туит 1.50)

# Изкупление за всички

Ако се опитвате искрено да вярвате и да водите праведен християнски живот, няма причина да се страхувате от Божия съд. Утешително звучат думите в Библията: „Господ … дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние.” (2 Петр. 3:9) Бог иска ние всички да живеем вечно (Йоан. 3,16). Чрез Своята смърт Исус побеждава греха, смъртта и дявола, „у когото е властта на смъртта” (Евр. 2:14). По този начин Исус открива пътя към небето за всички, които вярват в Него и го показват чрез своите действия. (виж Туит 1.45 и Туит 4.8)

# Страшният съд

Тогава какво представлява Страшният съд? В края на времената, когато Исус се завърне в Своята слава (виж Туит 1.49), ще има ново небе и нова земя, а злото повече няма да съществува. Тогава телата и душите ни ще съединят отново, а пред лицето на Исус „ще се яви окончателната истина за отношението на всеки човек спрямо Бога”, (ккц 1039) Страшният съд не е друг съд: ще бъдем съдени само веднъж. Но на Страшния съд, както казва Исус: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае” (Лук. 12:2). Всичко добро, което сте сторили или сте пропуснали да сторите през живота си, ще стане, така да се каже, видно, когато Царството Божие и вашето място в него се изпълни в пълнота. Макар думите и действията на Исус да остават тайна, бъдещето Царство небесно, обещано от Бог отначало на юдеите, а след това на целия свят, ще бъде много красиво. До завръщането на Исус ние ще очакваме „да се сбъдне блажената надежда и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос” (Тит 2:13).

Когато умрем, Бог ще ни изправи пред нашите избори. Отказалите Божията любов и милост ще отидат в ада. Приелите Бог ще отидат на небето.

Дали сме предопределени за рая или ада?

Всеки може да избере Бог, но всеки може и да постоянства в смъртния грях, който представлява отричането на Бог. И в двата случая човек е отговорен за избора, който прави. Знаейки колко много са изкушенията в този живот, Исус призова своите последователи да влязат „през тесните врата”, които водят към живота. Предупреждава, че „широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях’’. (Мат. 7:13-14)

Тези и други библейски стихове са причината французинът Жан Калвин (+ 1564) да развие възгледа, че Бог е предопределил всеки един за рая или ада (двойно предопределение [виж Туит 2.36]). Според него Бог е избрал предварително малцината, които ще отидат на небето и мнозината (прокълнатото мнозинство), които ще отидат в ада. Католическата църква категорично отхвърля този възглед.

Идеята на Калвин противоречи на Божието желание всички да бъдат спасени (1 Тим. 2:3-4). „Бог не предопределя никого да отиде в ада; за това е необходимо доброволно отвръщане от Бога – смъртен грях, в който се постоянства докрай” (ккц 1037; виж Туит 4.13). Вместо това за всяко човешко същество Исус е приготвил място в рая (Йоан. 14:2-3).