1.43. Какво се случва, когато умрем?

Мнозина трудно приемат, че смъртта наистина е краят, особено когато почине някой, когото истински сме обичали. Може ли тази любов да свърши? В подобен миг хората усещат дълбоко в себе си, че трябва да има и още нещо. Исус потвърждава това и обещава на всички вярващи, че смъртта със сигурност не е краят: след смъртта животът продължава с Бог на небето. Исус казва: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки.” (Йоан. 11:25-26)

# Страхът от смъртта

Повечето хора поне малко се страхуват от смъртта, дори и да вярват във Възкресението (виж Туит 1.50). Смъртта е толкова окончателна, толкова тайнствена. Тя означава раздяла с всичко, което познаваме и ознаменува преминаване в неизвестно състояние. Човек умира сам, не взима със себе си нито своите близки, нито имуществото си. Дори Исус се ужасява и тъгува, когато наближават Неговите страсти и смърт (Марк. 14:33-36). Но тази тревога, която изпитват повечето от нас, макар и напълно разбираема и много човешка, не е необходима. В мига на смъртта животът се променя, но все пак продължава!

Затова на Литургията за мъртвите свещеникът се моли: „За твоя верен, Господи, животът се изменя, но не свършва, а когато това земно жилище се превърне в прах, за него е приготвено вечно жилище на небето.” (Предисловие I за мъртвите)

# Четири последни неща

Свещеното предание на Църквата говори за „четирите последните неща”: смърт, съд, ад и небе. Някои скептични хора настояват, че в живота има само две сигурни неща: смъртта и данъците. Смъртта е реалност за всички. Смъртта е и окончателна: след смъртта човек не може да промени нищо по отношение на своя предишен земен живот (ккц 1021). По време на този живот човек има свободата да отговори положително или отрицателно на Божията любов, след смъртта идва мигът на съда. (Евр. 9:27)

# Смъртта като нещо добро

След смъртта душата се отделя от тялото и преминава в окончателното си състояние, в рая или в ада. Ако човек, който е приел Божията милост, има нужда от пречистване, за да може да бъде в Неговото присъствие, преди да отиде на небето, той преминава през чистилището (ккц 1010; виж Туит 1.44). На небето нашето спасение в Христос е пълно и ние оставаме е Бог завинаги (виж Туит 1.45). Обърнали своя взор към небето, някои християни копнеят за смъртта, както св. Павел: „желая да се освободя и да бъда е Христа, защото това е много по-добро”. (Фил. 1:23) На друго място той казва: „ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем”. (2 Тим. 2:11) С тези думи той има предвид, че чрез кръщението ние „умираме в Христа”, за да можем да започнем нов живот в Него, който ще продължи след смъртта. (виж Туит 3.36) Независимо от своя копнеж да бъде с Господ св. Павел постоянства в своето призвание и се уповава на Господ, Който най-добре знае колко дълго трябва да живее на земята. (Фил. 1,24)

Когато човек почине, той остава зад себе си всичко и всички душата му се отделя от тялото и се явява пред Бога

Мога ли да се подготвя за смъртта?

Тъй като всички трябва да се изправим след смъртта пред Бог, Църквата ни призовава да се подготвим за момента на смъртта (ККЦ 1014). Затова, когато казваме молитвата „Радвай се”, ние се молим на Мария да се застъпи за нас „в смъртния ни час”, (виж Туит 1.39) Можем да се молим и на св. Йосиф, покровител на добрата смърт.

Тома Кемпийски (+ 1471) пише, че съзнанието за реалността на смъртта ни помага да бъдем добри християни: „Във всички свои дела и мисли би трябвало да се държиш така, сякаш ще умреш днес начаса. Ако съвестта ти беше спокойна, нямаше да се боиш от смъртта. По-добре би било да отбягваш греха, отколкото да бягаш от смъртта. Ако днес не си готов, то как ще бъдеш утре? Утре е ден неизвестен, Пък и знаеш ли дали разполагаш С още един ден. (Подражание на Христа, 1,23. Прев. Методий Устичков) Свети Франциск от Асизи споменава смъртта в своята възхвала на Бог: „Хвален Си, Господи мой, чрез сестрата наша Смърт телесна, която никой жив човек не може да избегне; горко на онези, които умират със смъртни грехове. Блажени онези, които смъртта срещне, изпълняващи Твоята света воля, защото втората смърт няма да им навреди”(Песен за Брата Слънце, виж Туит 1.44).