туит 1.43

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.43. Какво се случва, когато умрем?

Мнозина трудно приемат, че смъртта наистина е краят, особено когато почине някой, когото истински сме обичали. Може ли тази любов да свърши? В подобен миг хората усещат дълбоко в себе си, че трябва да има и още нещо. Исус потвърждава това и обещава на всички вярващи, че смъртта със сигурност не е краят: след смъртта животът продължава с Бог на небето. Исус казва: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки.” (Йоан. 11:25-26)

# Страхът от смъртта

Повечето хора поне малко се страхуват от смъртта, дори и да вярват във Възкресението (виж Туит 1.50). Смъртта е толкова окончателна, толкова тайнствена. Тя означава раздяла с всичко, което познаваме и ознаменува преминаване в неизвестно състояние. Човек умира сам, не взима със себе си нито своите близки, нито имуществото си. Дори Исус се ужасява и тъгува, когато наближават Неговите страсти и смърт (Марк. 14:33-36). Но тази тревога, която изпитват повечето от нас, макар и напълно разбираема и много човешка, не е необходима. В мига на смъртта животът се променя, но все пак продължава!

Затова на Литургията за мъртвите свещеникът се моли: „За твоя верен, Господи, животът се изменя, но не свършва, а когато това земно жилище се превърне в прах, за него е приготвено вечно жилище на небето.” (Предисловие I за мъртвите)

# Четири последни неща

Свещеното предание на Църквата говори за „четирите последните неща”: смърт, съд, ад и небе. Някои скептични хора настояват, че в живота има само две сигурни неща: смъртта и данъците. Смъртта е реалност за всички. Смъртта е и окончателна: след смъртта човек не може да промени нищо по отношение на своя предишен земен живот (ккц 1021). По време на този живот човек има свободата да отговори положително или отрицателно на Божията любов, след смъртта идва мигът на съда. (Евр. 9:27)

# Смъртта като нещо добро

След смъртта душата се отделя от тялото и преминава в окончателното си състояние, в рая или в ада. Ако човек, който е приел Божията милост, има нужда от пречистване, за да може да бъде в Неговото присъствие, преди да отиде на небето, той преминава през чистилището (ккц 1010; виж Туит 1.44). На небето нашето спасение в Христос е пълно и ние оставаме е Бог завинаги (виж Туит 1.45). Обърнали своя взор към небето, някои християни копнеят за смъртта, както св. Павел: „желая да се освободя и да бъда е Христа, защото това е много по-добро”. (Фил. 1:23) На друго място той казва: „ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем”. (2 Тим. 2:11) С тези думи той има предвид, че чрез кръщението ние „умираме в Христа”, за да можем да започнем нов живот в Него, който ще продължи след смъртта. (виж Туит 3.36) Независимо от своя копнеж да бъде с Господ св. Павел постоянства в своето призвание и се уповава на Господ, Който най-добре знае колко дълго трябва да живее на земята. (Фил. 1,24)

Когато човек почине, той остава зад себе си всичко и всички душата му се отделя от тялото и се явява пред Бога

 

Мога ли да се подготвя за смъртта?

Тъй като всички трябва да се изправим след смъртта пред Бог, Църквата ни призовава да се подготвим за момента на смъртта (ККЦ 1014). Затова, когато казваме молитвата „Радвай се”, ние се молим на Мария да се застъпи за нас „в смъртния ни час”, (виж Туит 1.39) Можем да се молим и на св. Йосиф, покровител на добрата смърт.

Тома Кемпийски (+ 1471) пише, че съзнанието за реалността на смъртта ни помага да бъдем добри християни: „Във всички свои дела и мисли би трябвало да се държиш така, сякаш ще умреш днес начаса. Ако съвестта ти беше спокойна, нямаше да се боиш от смъртта. По-добре би било да отбягваш греха, отколкото да бягаш от смъртта. Ако днес не си готов, то как ще бъдеш утре? Утре е ден неизвестен, Пък и знаеш ли дали разполагаш С още един ден. (Подражание на Христа, 1,23. Прев. Методий Устичков) Свети Франциск от Асизи споменава смъртта в своята възхвала на Бог: „Хвален Си, Господи мой, чрез сестрата наша Смърт телесна, която никой жив човек не може да избегне; горко на онези, които умират със смъртни грехове. Блажени онези, които смъртта срещне, изпълняващи Твоята света воля, защото втората смърт няма да им навреди”(Песен за Брата Слънце, виж Туит 1.44).

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.