1.42. Какво се е случило с падналите ангели?

Библията и Преданието на Църквата разказват, че един ангел въстанал срещу Бог и станал известен като сатана или дявол. Хората винаги са познавали гласа на изкушението, който иска от тях да се противят на Бог (Бит. 3:1-5). Този глас е приписван на сатаната, падналия ангел, който се превръща в изкусител на човечеството. Отначало сатаната е сътворен от Бог като добър ангел. Но той избира радикално да отхвърли Бог и Неговата любов. Последицата от този избор е, че той бе „свален на земята, а заедно е него бидоха свалени и ангелите му”. (Откр. 12:9) Чрез тези „паднали ангели” в света навлизат силите на злото. Водачът им, сатаната, е наречен е много имена в Библията: Велзевул, дявол, изкусител, баща на лъжата и принц на мрака.

# Изцяло против Бог

Изборът срещу Бог и Неговата милостива любов, направен от тези ангели, е окончателен. Затова техният грях не може да бъде простен. Св. Йоан Дамаскин пише: „след падението за тях [ангелите] няма покаяние, както и за хората то е невъзможно след смъртта” (Точното изложение на Православната Църква, 2,4). И Писанията казват същото: „Ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.” (Иуд. 1:6)

# Демоничен ангел

Св. Йоан казва, че дяволът съгрешава „открай време” (1 Йоан. 3:8), а самият Исус казва, че дяволът е „лъжец и баща на лъжата” (Йоан. 8:44). Адам и Ева са съблазнени от дявола (змията) с лъжата: „ще бъдете като богове” (Бит. 3:5). Желанието да бъдеш като Бог означава да пожелаеш да отхвърлиш Неговата власт. Това е горделивостта, станала причина и за падението на дявола. Затова грехът на Адам и Ева е толкова сериозен. (виж Туит 1.4)

Силата на сатаната не е безкрайна. Той все пак си остава твар и е безсилен да се противопостави на настъпването на Божието царство. Исус идва на земята, за да „разруши делата на дявола” (1 Йоан. 3:8). В края на времената, по време на Страшния съд, Бог ще унищожи силите на злото. Но докато това се случи, трябва да се съобразяваме с присъствието на злото в света. Защо Бог допуска действието на злото в света, си остава велика тайна. Но „знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро” (Рим. 8:28).

# Бъдете бдителни и реалисти

Трябва да приемаме сериозно присъствието на злото в света (виж Туит 1.34). Дяволът изкушава Адам и Ева, но и нас, за да отхвърлим Бог. Разбира се, той не ни изкушава във вид на глупавото дребно животно с рогове на главата и размахал вила, за да ни насочи към греха. Влиянието на злото е реално и ние изпитваме това влияние във и около нас. Понякога усещаме желание да сторим нещо, което знаем, че е грешно и че ще нарани самите нас и околните. И въпреки това сме склонни да извършим този грях! Както св. Петър казва: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му е твърда вяра” (1 Петр. 5:8-9).

Ангелите са сътворени добри. Някои злоупотребяват със свободата си и отхвърлят Бог. Слизат от небето и ни изкушават да споделим съдбата им.

Дяволът в Библията

Дяволът приема формата на змия, за да изкуши Ева (виж Туит 1.4).Той е причина за злото, сполетяло Йов (виж Туит 1.25). Смята се, че един стих от книгата на пророк Исая се отнася за падението на дявола, наричан също Луцифер, което означава „светлоносец „Как падна ти от небето, деннице, сине на зората!… А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди …. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята”. (Ис. 14:12-15).

В Новия завет се разказва как дяволът изкушава Исус (Мат. 4:1-11). В много случаи Исус прогонва демоните на обсебените със заповеди като тази: „излез ти, дух нечисти, от човека.” (Марк. 5:8). Дяволът кара Юда да предаде Исус (Лук. 22:3). Но това не трябва да ни плаши. Исус е по-силен от дявола, защото Той е Бог, който е любов! (1 Йоан. 4:8). Той става човек, за да порази чрез смъртта оногова, „у когото е властта на смъртта, сиреч дявола (Евр. 2:14).