1.40. Мария винаги яи остава дева и свободна от греха?

За някои хора е трудно да повярват, че Мария е била дева, когато е родила Исус.

Трудно им е да приемат, че и след това тя остава дева. Тези католически догми остават трудно разбираеми за тях, защото изглеждат неестествени. Но за тези, които могат да повярват, че самият Бог се ражда като човек, не е проблем да приемат и девството на Мария.

# Завинаги девствена?

Архангел Гавраил казва на Мария от името на Бог, че ще роди Неговия син. А тя казва на ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?” (Лук. 1:34) Ангелът отговоря: „Дух Светий ще слезе върху ти.” (Лук. 1:35) Баща ще бъде самият Бог, а не човек. Благодарение на съгласието на Мария Исус възприема своята човешка природа. Макар Мария да е изпълнена с въпроси в този миг и да е можела да не съгласи, тя е уверена, че „у Бога няма да остане безсилна ни една дума.” (Лук. 1:37) Църквата вярва, че Дева Мария зачева Исус „от Светия Дух без мъжко Семе” (виж Лук. 1:34; ККЦ 496; Латерански събор). Преданието на Църквата също така учи, че Мария остава дева и след раждането на Исус. Библията говори за братя и сестри на Исус. Но те не са деца на Мария, а на други роднини (виж Туит 1.30). Стотици години преди раждането на Исус пророк Исая пророкува непорочното зачатие: „Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог.” (Ис. 7:14; мат. 1:23) с Това е едно от имената, с които Исус е наречен в Библията. Следвайки заповедта на ангела Господен, Йосиф Му дава името Исус, което ще рече „спасява Бог” (Мат. 1:21).

# Непорочно зачената

Богът и грехът, съвършенството и несъвършен­ството, се отблъскват взаимно като двата полюса на магнита. Ала за да стане човек, Бог има нужда от човешка майка. Имайки предвид тези две истини, Църквата вярва, че Мария е била зачената непорочно, че за разлика от всяко друго човешко същество след Грехопадението Мария е била зачената без първородния грях (виж Туит 1.4 и Туит 1.38): благодатта, донесена от смъртта и Възкресението на Христос, снизхожда върху нея предварително. Може ли Бог да прекара девет месеца в утробата на грешен човек? Наред с това Църквата вярва, че Мария остава свободна от личен грях през целия си живот благода­рение и на Божията благодат (виж Туит 4.12).

# Светица иди безгрешна?

Понякога се задава въпросът: „Възможно ли е било Мария въобще да съгреши?” Въпросът е много добър, а отговорът е много важен. Нека първо да си спомним, че Ева също идва на земята без първороден грях, но избира да не се подчини на Бог (виж Туит 1.4). Мария обаче избира да се подчини на Бог, особено когато на Благовещение казва: „Нека ми бъде по думата ти” (Лук. 1:38). С тези думи тя дава израз на свободното си решение да последва Божия замисъл. Следователно тя избира да не съгреши. Също както Мария отговаря утвърдително на Бог и по този начин прави нашето изкупление възможно, и ние трябва да сме готови да отговорим по същия начин. Както се обръща към служителите на младоженеца на сватбата в Кана, със същите думи тя се обръща и към всеки от нас: „Каквото ви каже, сторете” (Йоан. 2:5). Не би могла да ни даде по-добър съвет!

Мария остава девствена и никога не съгрешава. Посветена е била на Бог във всичко. Затова тя е отнесена с тяло и душа в небето.

Всъщност умира ли Мария?

Мария се посвещава изцяло, телом и духом, единствено на Бог до мига на нейното Успение (и възнасяне) на небето. Смъртта идва в света с Грехопадението, следователно смъртта е пряка последица от първородния грях. (Рим. 5:12; Виж Туит 1.4)

Не е било необходимо да умира, защото тя е била свободна от греха: в края на земния си живот тя е отнесена на небето, телом и духом.

Източните църкви подхождат към този въпрос малко по-различно и този подход допада и на св. Йоан Павел II: въпреки че Мария не е трябвало да умре, както всички нас, се предполага, че тя свободно решава да сподели страданието и смъртта на своя Син. Затова Източните църкви говоря за „заспиване/ успение”, (dormitio) на Мария. В този момент душата й отива на небето. След което Бог я възкресява на третия ден и тялото й е възнесено на небето.

Във великото си небесно видение Йоан вижда Мария там (Откр. 12:1). По този начин Исус иска да насърчи човечеството, защото в края на времената Той иска да приеме всички нас, телом и духом, в небето, (виж Туит 1.49) Той е отредил място там за всеки от нас. (Йоан. 14:3)