1.4. И все пак какво представляват първородният грях и падението на човека?

За нас, християните, от съществена важност е това, че Бог е сътворил света от любов. От съществена важност е и как човечеството се отнася към този факт. Бог е сътворил всичко добро (Бит 1:25). Ала това не е единственото познание, което имаме за този свят! Свидетели сме и на природни бедствия, войни, бедност, престъпност и болести, стига да се огледаме около себе си, за да видим колко много зло и страдание има в света.

# Трудна свобода

Злото съществува в света, защото Бог ни е дарил със свободна воля. (виж Туит 1.34) Можем съзнателно да направим избор за или против Бог. Може истински да обичате някого само ако имате свободата да изберете да го обичате. Разбира се, Бог иска свободно да изберем да обичаме Него. Затова ни е сътворил! Но тъй като сме свободни, можем и да отхвърлим Бог – това е грехът и това е, което ни разделя от Бог. В своята слабост се изкушаваме да злоупотребим с нашата свобода и да се отречем от Бог, като направим избор срещу Него. Дори и да не искаме да грешим, грехът често силно ни привлича. Вследствие на първородния грях лесно се поддаваме на изкушенията.

# Ябълката и змията

Историята за Адам и Ева разказва за първородния грях, за грехопадението. Те се поддават на изкушението на злото (Бит. 3). Знаели са много добре какво очаква Бог от тях. Той им нарежда ясно: има само едно дърво, плодовете на което не трябва да ядат, за да не умрат (Бит. 3:3). Само едно забранено дърво в цялата райска градина, в която има толкова много други дървета!

И въпреки това те се поддават на гласа на злото, описан в Библията като змия. Гласът им обещава, че ако ядат от забранения плод, няма да умрат, а ще бъдат като богове, познаващи добро и зло (Бит. 3:5). Последното наистина се оказва вярно, веднага след това те започват да познават злото.

След неподчинението на Божията заповед Адам и Ева не смеят да погледнат Бог и започват да се крият от Него (Бит. 3:8). Срамуват се от своята голота и се покриват със смокинови листа (двамата често са рисувани по този начин в изобразителното изкуство) (Бит. 3:7). Така те се отдалечават от Този, Който ги е сътворил и Който истински ги е обичал. Първият грях е наречен Грехопадение, защото отдалечава Бог от човека. Книга Битие показва как вследствие на Грехопадението човек изгубва първичната си невинност, а като следствие – и близостта си до Бог, източника на живота и любовта.

# Божествени стихове

Историята на Адам и Ева ни разказва в поетична форма съществени неща за положението на човека. Тази откровена история пи предава по символичен начин неща, които са се случили наистина. Първото неподчинение на човешкия род, което внася греха в света, е не само събитие, но и важен урок за хората от всяка епоха. Историята ни дава възможност да разберем положението, в което се намираме днес. Тя ни показва колко важно е изберем да следваме Бог и да спазваме границите, наложени от Него (ККЦ 396). Грехопадението пречупва красотата на творението. Отделен от източника на живота, човек е осъден да загине, което не е първоначалният Божи замисъл за него. Чрез раждането на Исус Бог завинаги преобръща това състояние (виж Туит 1.26).

Първият мъж и жена отпадат от Бог, защото правят свободен избор срещу Него – това е първородният грях. Наследяваме падналото им състояние.

Какво е първородният грях?

ММоже да помислите, че сме наследници на една история на злото, на поредица от лични грехове, извършени от нашите предци. За съжаление всяко поколение предава на следващото множество проблеми. Но първородният грях е нещо по-различно от тези лични грехове. Първородният грях е „лишаването от първоначалните святост и правда“ (ККЦ 405). Първородният грях е сторен от Адам, от „първия човек”, направил свободен избор да не се подчини на Бог (Бит. 3).

Заради първородния грях човешката природа е увредена (виж Туит 4.10). Човечеството вече не е съвършено, каквото е било след Сътворението, защото е нарушена близостта ни с Бог. Умът ни е затъмнен, а волята ни е отслабена; подвластни сме на незнанието, измамата и обърканите желания. Резултатът е, че никой не е безгрешен и всеки в някакъв момент трябва да умре.

Първородният грях, както и всичките ни лични грехове се измиват от кръщението (виж Туит 3.36). След кръщението остава похотливостта, силната склонност към удоволствието, което отслабва волята ни и ни изкушава да преминем отвъд границите, наложени от Бог. Затова постоянно имаме нужда от Божието опрощение, което Той с радост дарява на тези, които го поискат искрено в тайнството Покаяние и помирение. (виж Туит 3.38)