туит 1.4

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.4. И все пак какво представляват първородният грях и падението на човека?

За нас, християните, от съществена важност е това, че Бог е сътворил света от любов. От съществена важност е и как човечеството се отнася към този факт. Бог е сътворил всичко добро (Бит 1:25). Ала това не е единственото познание, което имаме за този свят! Свидетели сме и на природни бедствия, войни, бедност, престъпност и болести, стига да се огледаме около себе си, за да видим колко много зло и страдание има в света.

# Трудна свобода

Злото съществува в света, защото Бог ни е дарил със свободна воля. (виж Туит 1.34) Можем съзнателно да направим избор за или против Бог. Може истински да обичате някого само ако имате свободата да изберете да го обичате. Разбира се, Бог иска свободно да изберем да обичаме Него. Затова ни е сътворил! Но тъй като сме свободни, можем и да отхвърлим Бог – това е грехът и това е, което ни разделя от Бог. В своята слабост се изкушаваме да злоупотребим с нашата свобода и да се отречем от Бог, като направим избор срещу Него. Дори и да не искаме да грешим, грехът често силно ни привлича. Вследствие на първородния грях лесно се поддаваме на изкушенията.

# Ябълката и змията

Историята за Адам и Ева разказва за първородния грях, за грехопадението. Те се поддават на изкушението на злото (Бит. 3). Знаели са много добре какво очаква Бог от тях. Той им нарежда ясно: има само едно дърво, плодовете на което не трябва да ядат, за да не умрат (Бит. 3:3). Само едно забранено дърво в цялата райска градина, в която има толкова много други дървета!

И въпреки това те се поддават на гласа на злото, описан в Библията като змия. Гласът им обещава, че ако ядат от забранения плод, няма да умрат, а ще бъдат като богове, познаващи добро и зло (Бит. 3:5). Последното наистина се оказва вярно, веднага след това те започват да познават злото.

След неподчинението на Божията заповед Адам и Ева не смеят да погледнат Бог и започват да се крият от Него (Бит. 3:8). Срамуват се от своята голота и се покриват със смокинови листа (двамата често са рисувани по този начин в изобразителното изкуство) (Бит. 3:7). Така те се отдалечават от Този, Който ги е сътворил и Който истински ги е обичал. Първият грях е наречен Грехопадение, защото отдалечава Бог от човека. Книга Битие показва как вследствие на Грехопадението човек изгубва първичната си невинност, а като следствие – и близостта си до Бог, източника на живота и любовта.

# Божествени стихове

Историята на Адам и Ева ни разказва в поетична форма съществени неща за положението на човека. Тази откровена история пи предава по символичен начин неща, които са се случили наистина. Първото неподчинение на човешкия род, което внася греха в света, е не само събитие, но и важен урок за хората от всяка епоха. Историята ни дава възможност да разберем положението, в което се намираме днес. Тя ни показва колко важно е изберем да следваме Бог и да спазваме границите, наложени от Него (ККЦ 396). Грехопадението пречупва красотата на творението. Отделен от източника на живота, човек е осъден да загине, което не е първоначалният Божи замисъл за него. Чрез раждането на Исус Бог завинаги преобръща това състояние (виж Туит 1.26).

Първият мъж и жена отпадат от Бог, защото правят свободен избор срещу Него – това е първородният грях. Наследяваме падналото им състояние.

 

Какво е първородният грях?

ММоже да помислите, че сме наследници на една история на злото, на поредица от лични грехове, извършени от нашите предци. За съжаление всяко поколение предава на следващото множество проблеми. Но първородният грях е нещо по-различно от тези лични грехове. Първородният грях е „лишаването от първоначалните святост и правда“ (ККЦ 405). Първородният грях е сторен от Адам, от „първия човек”, направил свободен избор да не се подчини на Бог (Бит. 3).

Заради първородния грях човешката природа е увредена (виж Туит 4.10). Човечеството вече не е съвършено, каквото е било след Сътворението, защото е нарушена близостта ни с Бог. Умът ни е затъмнен, а волята ни е отслабена; подвластни сме на незнанието, измамата и обърканите желания. Резултатът е, че никой не е безгрешен и всеки в някакъв момент трябва да умре.

Първородният грях, както и всичките ни лични грехове се измиват от кръщението (виж Туит 3.36). След кръщението остава похотливостта, силната склонност към удоволствието, което отслабва волята ни и ни изкушава да преминем отвъд границите, наложени от Бог. Затова постоянно имаме нужда от Божието опрощение, което Той с радост дарява на тези, които го поискат искрено в тайнството Покаяние и помирение. (виж Туит 3.38)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.