1.38. Защо Дева Мария е толкова важна?

Ролята на Дева Мария в нашата история е решаваща. Бог избира нея за Свой съработник в спасението на човечеството. Библията говори за Мария като за „една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф” (Лук. 1:27). Съгласно преданието на Църквата родители на Мария са св. Йоаким и св. Анна, бабата и дядото на Исус.

# Мария и Исус

Исус не започва своята публична проповед и чудесни дела, преди да е навършил 30-годишна възраст, а преди това в живота му се случват много неща, за които знаем малко, поради което за този период от живота Му се говори като за „скрития Му живот”. Най-много научаваме за Неговото детство и за майка Му Мария от Евангелието на Лука. Срещаме за първи път Мария на Благовещение, когато ангелът й казва, че ще роди Спасителя, а тя отговоря: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.” (Лук. 1:38) Когато Исус се ражда във Витлеем, пастири се покланят на Младенеца и казват, че ангелите са им съобщили, че това е Спасителят. Мария „спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.” (Лук. 2:19)

Четирийсет дни след раждането на Исус Йосиф и Мария Го посвещават на Бог в храма, съгласно еврейския обичай. В този миг пророк Симеон се обръща към Мария с думите: „Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца.” (Лук. 2:34-35) Така той предсказва на Мария, че и тя ще пострада заедно със сина си.

# Страданията на Мария

Страданията на Мария започват, когато Светото семейство отива в Египет, за да избяга от войниците, изпратени да убият новородения им син. (Мат. 2:13-15) Когато пък Исус е 12-годишен, родителите му го загубват по време на едно от техните отивания в Йерусалим. След три дни търсене в отчаяние накрая Йосиф и Мария го намират в храма, където Той слуша и говори с юдейските учители. И този път Мария „спазваше всички тия думи в сърцето си ” (Лук. 2:51). Тя винаги опазва вярата си в Бог. Когато Синът й е екзекутиран, Мария стои в основата на Кръста. По това време Йосиф вече е бил умрял, иначе със сигурност и той щеше да бъде до нея. А Исус заръчва на Апостол Йоан: „Ето, майка ти.” (Йоан. 19:27; виж Туит 1.30) Целта Му е не просто да се погрижи за майка си след Неговата смърт, но и да превърне Мария в майка на Йоан и майка на всички нас, които сме братя и сестри в Христа (виж Туит 1.30). Състраданието буквално означава „да страдам със”. Папа Йоан Павел II посочва, че страданието на Мария с нейния Син, нейното състрадание, особено когато е застанала в подножието на Кръста, „е толкова велико, че трудно може да бъде осъзнато от човешка гледна точка, но по тайнствен и свръхестествен начин то принася плод за изкуплението на Света.” (Salvifici doloris, 25)

# Молитва към Мария

Чрез вярата и близостта си до Исус Мария може силно да се застъпва за нас. Например Исус извършва първото си чудо на сватбата в Кана, като превръща водата във вино по молба на Мария (Йоан. 2:1-12). Заедно с Исус Мария е на небето и това е причината ние да можем да поискаме от нея да се моли за нас „сега и в часа на нашата смърт” (виж Туит 1.39). Разбира се, можем да се молим и на Исус, но Бог чува и хората, които се молят за другите (виж Туит 3.9). Мойсей постоянно се моли за народа на Израил (Изх. 32:11-14; Числ. 14:13-20). Самият Исус ни казва да се молим за другите (Мат. 5:44), а св. Стефан се моли за хората, които го убиват с камъни (Деян. 7:60). Молитвата към Мария да се застъпва за нас е много полезна практика.

Мария е изключително важна и незаменима за нас. Тя е „благодатна” (Лук. 1:28), „благословена” между жените и майка на Господа (Лук. 1:42-43).

Кои са седемте болки на Мария?

На 14 септември Църквата чества празника на Въздвижение на Светия кръст. На следващия ден поменаваме страданията на Мария, съзерцавайки нейните седем страдания:

Пророчеството на стареца Симеон (Лук. 2:22-35).

Бягството В Египет (Мат. 2:13-15).

Загубата на Исус в храма (Лук. 2:41-51).

Срещата на Мария с Исус, натоварен с Кръста (Йоан. 19:25).

Разпятието и смъртта на Исус (Марк. 15:24-37).

Мария поема в обятията си мъртвото тяло на Своя Син (Марк. 15:46).

Полагането на Исус в гроба. (Иоан. 19:38).