1.37. Може ли страданието да ни помогне да се доближим до Бог?

Всеки страда в определен момент от живота. Но Бог не желае ние да страдаме. Необходимо е да разберем, че страданието не е наказание за някакъв личен грях. То влиза в света с Грехопадението на Адам и Ева (виж Туит 1.27). А сега, когато страданието вече е част от живота, то е неизбежно. За да ни спаси от злото, Исус избира да пострада за всички хора и да умре на Кръста. Прави това от любов.

По този начин Бог не премахва страданието, а го взима върху Себе Си и го превръща в средство за нашето изкупление. Исус знае от началото на времената, че ще бъде отхвърлен И убит (Мат. 16:21; Марк. 8:31). Приема и страданието като част от земната си мисия (виж Туит 1.28). Чрез страданието и смъртта си Той ни отваря вратите за вечния живот в небесата (виж Туит 1.26). Дори по време на най-тежко страдание можем да очакваме един различен живот: живот в небето без страдание! Съеди­нявайки нашите страдания с тези на Исус, ставаме едно с Неговата спасителна мисия.

# Разбиране на страданието

Исус пострада и умря на Кръста от любов. Размишлявайки за Неговата жертва, ще получим по-дълбоко разбиране за собственото си страдание. Според папа Бенедикт XVI: „Така Той изпълва със смисъл нашето страдание, смисъл, който много хора от всяка епоха са разбрали и са направили част от самите тях, приемайки с дълбоко спокойствие най-тежките физически и морални страдания” (Молитва Ангел Господен, 1 февруари 2009 г.). Следователно макар страданието винаги да е причинявано от злото, то пак може да бъде средство за нашето доближаване до Бог. От лошото може да произлезе нещо добро. Необходимо е да се стремим да избягваме болката и страданието, особено за другите (виж Туит 4.39). Но въпреки всичко винаги остава изобилие от страдание. Можем да посветим страданията си на Бог, следвайки думите на св. Павел: „Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата” (Кол. 1:24). Това ще донесе на страданията ни смисъл, единство със страданията на Исус на кръста. За щастие Бог е обещал, че няма да бъдем изпитвани повече от това, което можем да понесем, както и че Той ще дава сили (1 Кор. 10,13). Затова Апостол Павел казва: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.” (Фил.4:13)

# Търсене на страданието?

Може да сторите дори още една крачка, като помолите Бог да ви изпрати страдание, което да принесете за своето и за спасението на другите. Тази молитва е красива, защото Бог ни дава само това, което е добро за нас. В тази светлина могат да бъдат разбрани и традицията на поста, въздържанието и други форми на саможертва (виж Туит 3.19). Но трябва да се отнасяме много внимателно към разпространената сред някои християни практика те умишлено да се увреждат физически, за да споделят страданието на Исус. Макар и някои светци да са вършили това, можем да кажем, че страданието в света вече е достатъчно. Св. Тереза от Лизио предпочита да се смири, вършейки дела на милосърдие, вместо да поема физически страдания. Търсене на физическо страдание крие опасността да се възгордеем от способността си да му устояваме. А именно това е грехът, заради който Исус умира на Кръста!

# Надежда

Страданието е изпитание – понякога много тежко, – на което всички, в един или друг момент, сме изложени (Salvifici Doloris, 23). Но тъй като Исус възкръсва от мъртвите, последната дума не принадлежи на смъртта и страданието; пред лицето на страданието и смъртта можем да обърнем поглед към Възкресението (виж Туит 1.50). Можем да постигнем това, ако принесем страданието си на Бог. Очакваме радостта от вечния живот не защото я заслужаваме, а заради заслугите на Исус. Св. Павел каза: „Затова с много по-голяма радост ще се хваля е немощите си, за да се всели в мене силата Христова” (2 Кор. 12:9).

Исус пострадва от любов към всеки и това ни носи спасението. Страданието ни се изпълва със смисъл, ако го принесем на Бог с Исус.

Коя е св. Тереза от Лизио?

Младата френска монахиня Тереза от Лизио (+ 1897) изпитва големи страдания по време на краткия си живот. На 23-годишна възраст тя се разболява от туберкулоза. Тази болест бавно унищожава белите дробове, а по това време няма лекарства, които да я лекуват. Но Тереза поглежда отвъд болката и започва да търси смисъл в своето страдание. Открива този смисъл в Кръста на Исус. И тази вяра й помага да страда с Него за изкуплението на света. За нейното страданието ведно с Христос тя пише: „За да страдам в мир, е достатъчно да поискам всичко, което е пожелал Исус.“ Тереза умира на 24-годишна възраст. Празникът й се чества на 1 октомври.