1.36. По Божия воля ли умират хората?

Бог ни е сътворил за живот. Смъртта влиза в света заедно с греха: „Защото платката, що дава грехът, е Смърт” (Рим. 6:23; виж Туит 1.4). Бог е източникът на живота. Ако се обърнем срещу Него, се обръщаме и срещу живота. Но обратното също е вярно!

Смъртта става част от съдбата на човечеството в мига, в който грехът влиза в света. Ала не такъв е бил замисълът на Бог, когато Той сътворил земния рай Едем. Но Той уважава свободата на човека да избере нещо различно от Него (виж Туит 1.2 и Туит 1.34). В този свят, какъвто той е днес, изпълнен със страдание и смърт, ние не можем да живеем вечно. Всеки човек накрая умира. Само че като християни ние знаем, че смъртта не е краят, а ново начало. Както казва Исус: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.” (Йоан. 10,10) Тъй като Исус заради нас пожертва живота Си, а след това възкръсва от мъртвите, след нашата смърт ние можем да живеем с Него на небето. Гробът не успява да удържи Исус, той няма да успее да удържи и тези, които са едно с Него. Това е и източникът
на нашата надежда (виж Туит 1.50).

# Излюпване

Смъртта е част от живота на човека, какъвто ние го познаваме. Английският писател Клайв Стейпълс Луис пише: „Може да е трудно за яйцето да се превърне в птица, но неимоверно по-трудно за него ще е да се научи да лети и в същото време да си остане яйце. Ние всички сме като яйца в момента. И вие не можете безкрайно дълго време да продължавате да бъдете просто едно обикновено, прилично яйце. Ние трябва да се излюпим или да се развалим”. („Обикновено християнство”, прев. Кр. Мишева)

Макар да съзнаваме, че смъртта е неизбежна и че починалите с надежда в Бог ги очаква вечен живот, въпреки това сме тъжни, когато човек си отиде. Хората често казват, че някой си е отишъл „твърде млад” или „прекалено рано”. Дори когато почине много възрастен човек, отново изпитваме тъга. И това е разбираемо.

Може да си зададем въпроса дали тъгата от загубата на близък човек е критика към Божия замисъл за този човек, или е съвсем естествено да тъгуваме по обичан човек. Дори Исус скърби за Лазар след неговата смърт (Йоан. 11:35).

# Тайна

Защо някои хора умират млади, а други – когато остареят? Защо престъпници продължават да живеят, докато добри хора си отиват? Защо болести и злополуки отделят близки хора от нас? Защо Бог не се намеси? Не знаем отговорите на тези въпроси. Преживяваме смъртта като зло, а това ни води обратно към тайната на злото (виж туит 1.34). Но гледната ни точка е ограничена; ако можехме да видим цялата картина, със сигурност щяхме да се утешим и да се възхитим от Божията мъдрост.

# Перспективата

Въпреки всичко, което ни сполетява, можем да сме сигурни, че Бог ни обича и иска най-доброто за нас. Той ни е отредил за вечен живот в небето (виж Туит 1.45). Това е всичко, което наистина трябва да знаем. Той казва: „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища” (Ис. 55:8). Възкресението променя реалността на смъртта, защото предоставя на всеки, посветил се на стремежа към свят живот, перспективата да живее на небето (виж Туит 1.45 и Туит 1.50). Бог не иска за нас смърт, а живот. Затова Апостол Павел казва: „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – Придобивка.” (Фил. 1:21)

Не смъртта е това, което Бог е възжелал за нас. Тя идва заедно с греха. Всички умираме, но чрез Възкресението можем да живеем вечно.

Чудеса след смъртта

Когато един човек почине, душата му отива при Бог, но тялото му остава и изтлява. (виж Туит 1.43). Понякога обаче с тялото на починал светец се случват чудеса. Например след смъртта на св. Тереза от Авила (+ 1582) около нейното тяло дълго време се усеща прекрасна, сладка миризма вместо неприятната миризма, характерна за мъртвите тела. Още по-загадъчно е как кръвта на св. Януарий (+ 305) се втечнява всяка година на 19 септември, деня на неговия празник. Телата на св. Катерина от Сиена (+ 1380) и на св. Бернадет от Лурд (+ 1879) не се разлагат след смъртта им. Те остават нетленни. Без да са били балсамирани, те съхраняват красотата и целостта си.