1.35. Ако Бог е всемогъщ, защо се случват бедствията? Защо има зло?
Всемогъщ ли е Бог? С други думи: Бог всичко ли може да прави? Един велик философ веднъж попитал дали Бог може да сътвори толкова тежък камък, че самият Той да не може да го вдигне. Ако се отнесем сериозно към този подвеждащ въпрос, трябва да заключим, че Бог не е всемогъщ. Но можем ли да уловим Бог в капана на човешките думи?
Много хора си задават въпроса защо Бог не премахне злото от този свят. Търсейки отговора на този въпрос, трябва да разграничим злото, извършвано от самите хора (морално зло), и другите неща, които изживяваме като зло, като например природните бедствия (физическо или природно зло).
# Бедствията като наказание?
Има хора, които приемат природните бедствия, като земетресения, цунами и урагани, като Божии наказания. Това е напълно погрешно. Вярно е, че Бог може да влияе на времето. (Втор. 1Ш7; Иак. 5:17) В Стария завет някои природни бедствия наистина са наказания за греховете на хората. Помислете за потопа например (виж Туит 1.22). Но всичко това е част от историята на народа на Израил и представлява подготовка за идването на Исус (виж Туит 1.24). Идването на Исус е крайното доказателство за Божията любов към човечеството. Страданието и мъката, причинявани от бедствията, не съответстват на тази любов. Затова не можем да приемем тези бедствия за Божии наказания. Той страда наред с хората, поразени от тези бедствия. И вдъхновява други хора да помагат на пострадалите. Тогава от злото изниква нещо добро. Затова Бог има нужда от нашето сътрудничество. Но все пак защо, на първо място, Бог въобще допуска тези природни бедствия? Всъщност не знаем отговора на този въпрос. Той има отношение към произхода на злото, който остава загадка за нас.
# Човешката свобода ограничава Бога?
Защо Бог не възпира хората, готови да сторят зло? Краткият отговор е, че хората не са движени от Бог кукли на конци. Хората имат свободна воля и затова могат да избират доброто. Ала същата тази свобода им позволява да изберат злото. Ако свободно избираме кой път да последваме, Бог няма да се намеси – защото в противен случаи няма да сме истински свободни. Може да кажете, че това представлява неспособност за намеса. Но Бог не е диктатор, който ни принуждава насила да следваме Неговата воля. Свободата на избора е резултат от Неговата безгранична любов. Точно защото Той обича хората толкова силно, Той страда, когато вижда страданието, причинено от избора на хората в полза на злото.
# Добро или зло?
Хората могат да изберат доброто, но често те избират злото. Убийство, кражба, изнасилване, клевета – всичко това са избори, които хората взимат, когато искат да си присвоят нещо за сметка на другите. Когато мислим само за нашите желания, без да се съобразяваме с Божията воля и с нанесената от нас вреда, ние се изпълваме с гордост, а тя е причината за грехопадението на Адам и Ева, които си помислили, че могат да бъдат „като богове”. (Бит. 3:5; виж Туит 1.4) Има само един начин да се противопоставим на злото: да бъдем смирени и да изберем да обичаме Бог, и да правим това, което Той желае от нас. Пример за нас е Исус. Въпреки че Сам Той е Бог, единосъщен с Отца, Той се смирява, приемайки нашата човешка природа и оставайки покорен на Своя Отец до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8; виж Туит 1.26).
Нито светът, нито хората са съвършени, затова се случват лоши неща. Бог доказва всемогьществото Си, изваждайки добро от злото.
Бог е всемогъщ и милостив
Тъкмо чрез нашата слабост Бог може да покаже Своето всемогьщество и милост. Помислете за думите, с които Бог се обръща към Авраам, който не може да повярва, че ще стане баща на преклонна възраст: „Има ли нещо мъчно за Господа” (Бит. 18:14; виж Туит 1.23). На Благовещение Мария не може да повярва, че ще роди син. Архангел Гавриил й казва: „у Бога няма да остане безсилна НИ една дума.” (Лук. 1:37; виж Туит 1.39)
Авраам и Мария имат вяра. Затова Бог може да докаже Своето всемогьщество към тях и чрез тях. Тайната се крие в нашето отдаване на Бог. Ако успеем да се доверим изцяло на Бог, Той ще направи велики неща! Тогава бедствията и злините никога няма да успеят да ни съкрушат и да ни отнемат надеждата. Бог е всемогъщ, защото Той може да изведе добро от злото. Той е този, Който дава на хората вдъхновението и силата да вършат добро дори и при най-отчайващите обстоятелства. Злото в света си остава велика тайна. Но то не може да отклони безкрайната Божия любов към нас.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.