1.34. Бог ли е творец на злото? Има ли това отношение към моите грехове?

Ако Бог е напълно добър, как е възможно да допусне съществуването на злото? Ако Той може да стори всичко, защо допуска хората да правят ужасни неща? Защо Бог не се намесва? Не ни е дадено да знаем пълния отговор на тези въпроси. Наричаме това „тайната на злото” (на латински: mysterium iniquitatis). Но знаем, че злото е поквара и обратното на доброто и че то е противно на Божията воля.

# Произход

Преди да стане християнин, свети Августин се пита: „откъде е злото, а отговор нямаше” (Изповеди 7,7.11. Прев. Анна Николова). След Своето обръщане той разбира, че най-доброто, което може да стори, когато се изправи пред злото, е да се опита да го разбере от гледната точка на Божията любов. Без светлината на божествено откровение трудно може да се осъзнае, че източник на злото е грехът. (ККЦ 387; виж Туит 1.4)

Бог ни е сътворил, за да обичаме Него и да се обичаме помежду си. Имаме свободата да обичаме, но можем и да злоупотребим с тази свобода, като направим лош избор. Всички познаваме състоянието, при което имаме съзнание, че сме сторили нещо лошо. Дълбоко в себе си сме били наясно, че изборът ни е грешен, но това не ни спира да го направим. Правим това почти пряко нашата воля. Така и ние ставаме съучастници в злото.

# Добро и зло

Борбата между доброто и злото се води в сърцето и ума на всеки човек. Макар библейската история за Адам и Ева, сторили първородния грях, да не трябва да се приема буквално, тя ни открива важни истини. (виж Туит 1.2) Показва ни, че дори първият мъж и първата жена са изкушени да изберат злото вместо доброто, а това означава, че никой не може да избяга от изкушението. Историята ни показва и как са били изкушени нашите прародители. На първо място, Сатаната измамва Ева с думите, че тя няма да умре, ако не послуша Бог, както Той е казал, а че самата тя ще стане като Бог. Зад всяко изкушение се крие една лъжа, която настоява, че конкретното зло е нещо добро. Ева се подмамва, когато е убедена, че забраненото дърво „е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание” (Бит. 3:6). Следователно трите желания, стоящи в основата на всеки грях, са „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска” (1 Йоан. 2:16).

Поради грехопадението човечеството е склонно към греха. (виж Туит 1.4) Наследили сме тази склонност от нашите предци. Както казва св. Павел: „чрез непослушанието на един човек [Адам] мнозина станаха грешни” (Рим. 5:19). Склонността към злото остава и след кръщението. Затова битката ни срещу греха често е толкова трудна, (виж Туит 4.13)

# Злото и Исус

А това ни води до основната причина, заради която Исус идва в света: за да спаси човечеството от тежестта на греха (виж Туит 1.26). Най-важното са не нашите грехове, а опрощението и изкуплението, които ни предлага Исус: „Както чрез престъплението на едного [Адам] дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного [Исус] дойде на всички човеци оправдаване за живот.” (Рим. 5:18)

Приемайки опрощението и изкуплението от Исус и съединявайки се с Него, можем да преодолеем нашите греховни наклонности, да победим злото, което действа в света, и да се превърнем в мъжа или жената, които Бог иска да бъдем от самото начало. Затова св. Тома от Аквино има основание да каже: „Бог допуска злото да се случва, за да донесе по-голямо добро” (Summa III.1.3 Ad 3). А св. Павел пояснява: „Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голмо изобилие” (Рим. 5:20).

Бог е сътворил всичко добро. Дарил ни е със свобода, за да избираме доброто. Ала злоупотребата с нея заради греха води до появата на злото.

Много важно къпане

Тъй като Исус е отдал живота Си заради нашите грехове, първородният (виж Туит 1.4) и личните ни грехове могат да бъдат измити с кръщението. Това е началото на християнския живот (виж Туит 3.36). По този начин ние ставаме Божии чеда. Ала дори и след кръщението склонността към злото остава (виж Туит 1.4). Лесно можем да бъдем убедени да направим нещо лошо. За да измие греховете, сторени след кръщението, Исус ни дава друго тайнство: Помирението, известно също като Изповед (виж Туит 3.38 – Туит3.39). Във всички тайнства на Църквата Исус ни дарява благодат, която представлява споделяне на Неговия живот. (виж Туит 4.8). Благодатта прави трудностите, пред които се изправяме, включително и изкушенията, по-лесно преодолими. Светият Дух (виж Туит 1.32), приет в тайнството Кръщение, ни помага да бъдем открити за Божията благодат.