туит 1.28

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.28. Защо Исус претърпява толкова ужасна смърт?

Едно е сигурно: през живота си като човек Исус очаква Своите страдания и Кръстна смърт с болка и тревога. Дори моли Бог тя да не го сполети. По време на молитвата Си в Гетсиманската градина Той се обръща към своя Отец: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша!” (Лук. 22:42). Дали не се е съмнявал в силите си да понесе това нечовешко страдание? Вероятно, но тъй като е готов да пострада от смирение към Своя Отец и от любов към нас, той добавя: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.” (Лук. 22:42) Така Исус пристъпва към Своята смърт.

# Страховито

В Библията се казва, че така Исус постига опрощението на нашите грехове и ни спасява от смъртта. (виж Туит 1.26) Можем да се запитаме дали Бог, Който е всемогъщ (виж Туит 1.35), не е могъл по друг начин да изкупи нашите грехове. Не знаем отговора, но Исусовата молитва в Гетсиманската градина предполага, че отговорът е отрицателен. Не защото Бог има граници, а защото е била необходима съвършена жертва, която да обедини отново Бог и грешния човек; затова Бог предлага съвършената жертва – самия Себе Си. За религиозните водачи на юдеите изглежда обидно към Бог (или богохулно) това, че Исус обещава да опрощава греховете и се нарича Син Божи, и това е причината те да поискат Неговата смърт. Чрез Възкресението Бог показва, че Исус наистина е Негов Син, Който има силата да прощава грехове и да носи вечен живот. Убийството на Единородния Божи Син е най-тежкият грях, който можем да си представим. Ала Исус прощава на тези, които извършват това (Лук. 23:24), и така доказва, че няма грях, който да не може да бъде простен.

# Светите Рани

Свети Петър описва как сме били изцерени чрез раните на Исус (1 Петр. 2:24). По този начин Исус съединява Бог с човека. Жертвата на кръста може да бъде разгледана и като отговора, който Исус дава на Бог от името на човечеството. А Възкресението е отговорът, който Бог дава на човечеството. Петте свети рани по ръцете, краката, и страните на Исус са знаците за нашето изкупление. Затова епископът помазва олтара с миро, преди той да бъде използван за пръв път: петкратно той прави кръстния знак над олтара и по този начин символично представя петте рани на Христос.

# Живот от смъртта

Най-тежки страдания на Исус причиняват не Неговите физически рани, а самотата и отхвърлянето, които изживява на Кръста. Макар и Бог, Исус в своята човешка природа изпитва чувството за изоставеност от Бог, което бихме изпитали и ние заради пашите грехове, ако бяхме лишени от „прошението, донесено от Христос. От наше име Исус се обръща: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Марк. 15:34.) Исус, без да има вина, се жертва за нас. (Евр. 9,28; виж Туит 1.26) На кръста Той принася нашите грехове и понася наказанието за тях. Но до последния миг остава верен на Бог (2 Тим. 2:13), а после със сетен дъх изрича: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си” (Лук. 23:46). Принасяйки Своята любов на Бог вместо нас, Той прави възможно нашето помирение е Бог (Кол. 1:20). От наше име Исус сключва със Своя Отец нов завет, който ще удържи до пълнотата на времето (Евр. 9:15; виж Туит 1.27).

Като пострадва и умира вместо нас, Исус ни помирява с Бог. Той унищожава греха, за да имаме живот вечен.

 

Син Божи ли е Исус?

Още преди идването на Исус юдеите вече говорят за няколко забележителни личности като за „Божии синове”. В Писанието Израил е наречен „първороден син” на Бог (Изх. 4:22). Царете също понякога са наричани Божии синове (Пс. 2:7). Но когато наричаме Исус Син Божи, това не е само израз на почит или добро възпитание. Връзката между Исус и Отец се различава от нашата връзка с Бог, защото самият Исус също е Бог. Тома, един от Апостолите на Исус, известен като „Тома Неверни“, нарича Исус „Господ мой и Бог мой” (Йоан. 20:28). Самият Бог нарича Исус „моят възлюбен Син” (Мат. 3:17). А от своя страна Петър дори казва за Исус: „Ти си Христос, Синът на живия Бог” (Мат. 16:16). И Исус го потвърждава. Мнозина, когато чуват Исус да казва, че е Син Божи, отказват да Му повярват. Дори искат да Го убият с камъни заради богохулство, казвайки „Ти, бидейки човек, правиш се на Бог“ (Йоан. 10:33). Те никога нямаше да поискат да Го убият с камъни, ако изразът „Син Божи” беше само почетно обръщение. Така Писанието потвърждава, че Исус е същински Бог. Вярата в това, че Исус Христос е Божият Син, е главният критерий за това дали един човек е християнин (ккц 454). В Никейския символ на вярата (виж Туит 1.31) изповядваме, че Исус е „Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало“.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.