1.27. Какво е значението на завета? Какъв е Божият спасителен план?

От самото начало Бог участва в живота на човечеството. Той ни обича и макар да знае, че ще отхвърлим Неговата любов и ще се отделим от Него, Той начертава плана за нашето спасение, който откриваме в Библията. Старият завет започва със сътворението и грехопадението (виж Туит 1.1 – Туит 1.4). След потопа (виж Туит 1.22) в него е описано създаването на еврейския народ, народа на Израил, на израилтяните (виж Туит 1.23 – Туит 1.24). Този народ е избран сред всички народи по света за изпълнението на един велик замисъл.

# Свързан с Бог

Бог подпечатва избора на народа на Израил със завета – това е нещо по-различно от обикновен договор и наподобява повече духовен брак, чрез който Бог обещава да обича и да се грижи за Своя народ, без значение дали и доколко те в замяна ще Го обичат. Отначало този завет е сключен с Авраам, сетне е подновен чрез Изхода (виж Туит 1.23 – Туит 1.24). Ала хората отново не останали верни на Бог. Отрекли се от Него, започнали да се кланят на други богове и да правят, каквото им е приятно, с което си навличат нещастия и страдания. Но Бог прощава на Израел и обновява завета, давайки на Мойсей Десетте заповеди, записани на две каменни плочи (виж Туит 1.24 и Туит 4.9). Останалата част от Стария завет показва как Божият народ отново и отново съгрешава, увреждайки себе си и другите, и как всеки път Бог отново им прощава и обновява Своя завет с тях.

# Спасителният план

Всеки път когато Божият народ се отклони от пътя, Бог призовава пророци, които започват да говорят от Негово име, за да върнат народа обратно. Пророците възвестяват на народа, че Бог има велик план за тях: Той иска да спаси не само тях, но чрез тях и всички народи на земята. Голяма част от Стария завет е посветена на пророците, чрез които Бог приготвя народа Си за най-великата част от Своя спасителен план, идването на Спасителя Исус, Който ще донесе изкупление от греховете и вечно щастие. В изпълнението на времената Исус се ражда в едно юдейско семейство, а Бог изпраща последния от Своите пророци св. Йоан Кръстител, за да подготви народа да приеме Исус като своя очакван Спасител. Някои от юдеите приемат Исус, мнозина отказват, но независимо от това спасителният Божи план продължава да се развива. Всъщност тъй като Исус е отхвърлен от водачите на Неговия народ, Той е осъден на смърт, а смъртта Му става средството, което прави възможно спасението на целия свят (виж Туит 1.26). Така Исус сключва от наше име завет с Бог, завет, който повече не може да бъде нарушен от човешкия грях.

# Планът се развива

След като Исус възкръсва от мъртвите, Той възлага на Апостолите да възвестяват благата вест за Неговата смърт и възкресение сред всички народи на земята. В началото тази мисия изглежда обречена на неуспех, защото където и да отидат, Апостолите са преследвани от собствените си сънародници, но Бог използва това отхвърляне, за да изпълни Своята цел: вдъхновява Апостолите да възвестят Евангелието на езичниците, тоест сред не-евреите. Мисионерската ревност на Църквата остава жива през вековете, в резултат на което се сбъдват древните пророчества: спасителният Божи план се простира по цялата земя!

Заветът на Бог с Израил носи спасението на света. Историята на Спасението = разгръщането на Божия план за спасение на човечеството.

Какво означава „след Христа” (Anno Domini)?

Сл. Хр. е съкращение на След Христа (Anno Domini на латински) и означава „след раждането на нашия Господ”. Нашето летоброене започва с годината на раждане на Исус. И това не е случайно – така показваме колко важно за човечеството е раждането на Исус. Календарът ни започва отначало, защото тогава човечеството получава ново бъдеще. Това е причината понякога след историческите години да се изписва „сл. Хр.” (след Христа) или „пр. Хр”( „преди Христа”).

Това летоброене е създадено през 525 г. от монаха Дионисий Малки. Той започва да брои годините обратно от своето време към времето на Христос. Целта му е да установи датата на първия Великден. Резултатът от тези изчисления заляга в основата на нашия нов календар. Имайте предвид, че по това време в употреба са няколко календара.

Интересно е да се посочи, че в резултат на грешка в календара ние не знаем в коя точно година се е родил Исус. Знаем, че се е родил във времето на цар Ирод. Но цар Ирод умира около 4 г. пр. Хр. Затова повечето учени допускат, че Исус се е родил около 6 г. пр. Хр., а не както може да се очаква през нулевата година.